Решение № 6483 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ялъмова от гр. София, чрез процесуален представител адв. С. Русанова, против решение 4788/19.07.2021 г., постановено по адм. дело 10030/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването ѝ срещу заповед ЧР-П-39/16.09.2020 г. на министъра на икономиката. Касационната жалбоподателка излага твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за това, че съдебното решение не съдържа мотиви по всички възражения, предявени с първоинстанционната жалба, в частност не е обсъдено твърдението, че длъжностна характеристика за длъжността, от която жалбоподателката е освободена, не й е връчвана. Поддържа тезата за прекратяване на служебното правоотношение при превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването, който довод също не бил обсъден от административния съд. Намаляването на бройките за заеманата от нея длъжност паралелно с увеличаване на бройките за друга длъжност в друго структурно звено на същата администрация, при наличието на вакантност на увеличената по бройки длъжност, обуславяли незаконосъобразност на съкращението. Оспорва извода на решаващия състав за реализиране на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В тази връзка сочи, че за да е налице действително съкращаване, когато длъжността се запазва като нормативно определена позиция, трябва да е извършено конкретно премахване или намаляване на възложените функции, задачи и задължения. Запазването на изпълняваните функции означава единствено, че длъжността не е съкратена, поради което съкращаването й се явява извършено в противоречие с материалноправните норми. Изразява несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд становище за неприложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Позовавайки се на нормата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), изтъква, че в случая следва да намери приложение предварителната закрила при уволнение. На основание подробно изложените в касационната жалба доводи и основания, поддържани в съдебно заседание чрез процесуалния представител, касационната жалбоподателка иска отмяна на обжалваното решение на АССГ и решаване на спора по същество, като се отмени процесната заповед на министъра на икономиката, издадена на основание чл. 106, а. 1, т. 2 от ЗДСл. Претендира сторените в производствата съдебни разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършените разходи. Ответникът министърът на иновациите и растежа, конституиран на ответната страна по делото с разпореждане от 11.03.2022 г. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд (ВАС) на мястото на министъра на икономиката, заличен от списъка за призоваване на основание пар. 14, ал. 4, вр. с ал. 3 от ПЗР на ПМС 20/25.02.2022 г. за приемане на устройствени правилници на МИИ и МИР, обн. ДВ бр. 17 от 01.03.2022 г. в сила от същата дата, се представлява в съдебно заседание от юрк. Т. Михайлов. Заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска от съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на Пето отделение, след като обсъди наведените касационни основания, твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената пред административния съд заповед на министъра на икономиката, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Ялъмова на длъжността държавен експерт с придобит I младши ранг в Сектор Подбор на проекти, Отдел Подбор на проекти и техническа помощ в Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност (ГД ЕФК), считано от 18.09.2020 г. Административният съд е установил следната фактическа обстановка:С доклад 93-00-1688/15.09.2020 г. на главния секретар на Министерство на икономиката (МИ) и заповед РД-16-867/15.09.2020 г. на министъра на икономиката за промяна в длъжностното разписание на министерството е предложено извършване на структурна промяна в част от административните звена на МИ, касаеща в частност ГД ЕФК, а именно: запазване на щатната численост на служителите в дирекцията общо 222 броя, като се извършва вътрешно преразпределение на щатове между два отдела, с цел осигуряване на административен капацитет на звеното, което осигурява и поддържа системи и процедури за превенция, регистриране, администриране и докладване на сигнали за нередности и опити за измами при управлението и изпълнението на ОПИК. Конкретната промяна засяга Отдел Подбор на проекти и техническа помощ (в който Ялъмова е заемала длъжността държавен експерт в Сектор Подбор на проекти) щатната численост на отдела се намалява от 37 на 36 щатни бройки, като се намалява с една щатна бройка числеността на длъжността държавен експерт в Сектор Подбор на проекти от 3 на 2 щатни бройки; намалената щатна бройка се трансформира в нова щатна бройка за длъжността главен експерт в Отдел Управление на риска, контрол и сигурност от 9 на 10 щатни бройки, като с това щатната численост на отдел Отдел Управление на риска, контрол и сигурност се увеличава от 20 на 21 щатни бройки. Въз основа на доклада, със заповед РД-16-867/15.09.2020 г. на министъра на икономиката е извършена промяна в щатното разписание на МИ, в сила от 18.09.2020 г. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение 4788/19.07.2021 г. по адм. дело 10030/2020 г., с което е отхвърлил жалбата на С. Ялъмова срещу заповед ЧР-П-39/16.09.2020 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността държавен експерт с придобит I младши ранг в Сектор Подбор на проекти, Отдел Подбор на проекти и техническа помощ към ГД ЕФК, считано от 18.09.2020 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да я опорочават и в съответствие с приложимия материален закон. Преценил наличието на соченото в заповедта основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, извършил сравнение между длъжностното разписание в сила от 18.09.2020 г. и предходно действащото и е установил, че има реално намаление с една щатна бройка за длъжността "държавен инспектор" в Сектор Подбор на проекти, Отдел Подбор на проекти и техническа помощ към ГД ЕФК, което несъмнено представлява форма на съкращаване на длъжността. Посочил е, че длъжността е запазена като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, които да изпълняват тази длъжност, поради което е налице материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът е съпоставил също така характеристиките на съкратената длъжност с тези на увеличената по численост длъжност (в друг отдел на ГД ЕФК), като е обосновал извод за наличие на съществени различия между двете длъжности по отношение на вменените им основни и специфични функции и задължения, областите на дейност и преките задължения. На тази основа е извел становището, че наличието на известни приликите между две длъжности, без да съществува тъждество между техните основни и специфични функции и задължения, не означава, че едната длъжност не е премахната и продължава да съществува. Обсъдени в мотивите на решението са доводите на жалбоподателката относно неспазване на процедурата по промяна в структурата на МИ, прехвърляне на част от функциите на съкратената длъжност към други структурни звена, увеличаване обема на работа на ГД ЕФК и твърдението за допуснато нарушение на чл. 333 от КТ, като всички изброени възражения са отхвърлени от съда като неоснователни, за което за изложени конкретни съображения. Така постановеното съдебно решение е правилно. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки на съществуващи длъжности с цел да подобри изпълнението на отделни функции в рамките на ведомството. В настоящия случай е реализирана последната от изброените хипотези намалена е числеността, предвидена за изпълнение на длъжността "държавен инспектор" в Сектор Подбор на проекти, Отдел Подбор на проекти и техническа помощ към ГД ЕФК и при запазване на общата численост на цялостната структура (222 щатни бройки в ГД ЕФК) е увеличена числеността за изпълнението на друга длъжност главен експерт в Отдел Управление на риска, контрол и сигурност. Извършената длъжностна реорганизацията, изразяваща се в промяна на бройките, предвидени за изпълнението на две отделни, различаващи се по своето съдържание и функции длъжности, е мотивирано с нуждата от укрепване капацитета на административното звено, в което се намира увеличената по численост длъжност. Доказателство за ясно изразената воля на административния орган в тази насока се съдържа в приложения по делото доклад на главния секретар на МИ, въз основа на който е издадена заповедта на министъра за изменение на длъжностното разписание на МИ, считано от 18.09.2020 г., съгласно направените предложения за изменение на длъжностната структура на част от звената в администрацията. Обстоятелството, че към момента на прекратяване на правоотношението със С. Ялъмова новосъздадената бройка за длъжността главен експерт в Отдел Управление на риска, контрол и сигурност не е заета (а като вакантна в същия момент се установява и още една бройка за тази длъжност, видно от приложеното поименно разписание в сила от 18.09.2020 г.) не обосновава извод за превратно упражняване на власт от органа по назначаването. Наличието на вакантно място за длъжност, различна от съкратената, не поражда законово задължение за органа по назначаването да предложи на съкратения служител преназначаването му на вакантната длъжност. От значение в случая е, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Ялъмова в отдела, в който тя е работила преди съкращаването, не е имало вакантни позиции за заеманата от нея длъжност. Оплакването за самоцелно и недобросъвестно освобождаване от длъжност с оглед твърдението за увеличен обем на работа в ГД ЕФК и неефективно преразпределение на длъжностите между отделните административни звена в ГД ЕФК не е подкрепено със съответните доказателства и няма доказателствени искания, необходими за установяване на релевантните към твърденията на жалбоподателката факти и обстоятелства. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал и установената от него фактическа обстановка към момента на прекратяване на служебното правоотношение със С. Ялъмова, не може да се направи извод за превратно упражнена власт от органа по назначаването, в чиято компетентност при условията на оперативна самостоятелност е да преценява необходимостта от съответни структурни, длъжностни и организационни промени, насочени към оптимизиране на административния капацитет и повишаване ефективността на дейностите, възложени за изпълнение на съответното ведомство. С оглед посоченото правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на процесната заповед са спазени материалноправните разпоредби на ЗДСл и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същевременно е била съобразена и целта на закона. Правилни са мотивите на съда, че намаляването на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува и след съкращаването на щата, представлява съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Фактът, че длъжността държавен експерт продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания в Сектор Подбор на проекти, Отдел Подбор на проекти и техническа помощ в ГД ЕФК, не води до извод, че конкретната длъжност не е съкратена. Щатните бройки за нея са намалени с 1 брой, а намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ако се приемат доводите на жалбоподателката, че съкращаване на щат следва да е налице единствено след премахване или намаляване на вменените на длъжността функции, задачи и задължения, то това би означавало, че съкращаване е възможно единствено при качествено изменение на длъжността (промяна в системата от функции, задачи и задължения, формиращи съдържанието на дадена длъжност), което не би било вярно. В своята устойчива и трайна практика административните съдилища и ВАС приемат, че съкращаване на длъжността е налице и когато се предвижда съществуващите задължения и задачи на дадена длъжност да бъдат изпълнявани от по-малък брой служители, какъвто е настоящият случай. Доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед поради невръчване на длъжностна характеристика за длъжността, от която е съкратена, е неоснователен. От представените от ответния административен орган становища по делото (неоспорени и неопровергани от жалбоподателката), се установява, че към момента на назначаването й на длъжността държавен експерт и до издаването на процесната заповед за съкращаване на длъжността служителката се е намирал последователно в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, неплатен отпуск за отглеждане на дете то 8-годишна възраст и платен годишен отпуск, поради което длъжностни характеристики за съкратената длъжност, а също и за предходно заеманата от нея длъжност (началник на сектор Оценка на проекти и договаряне в отдел Програмиране, оценка и договаряне на безвъзмездна финансова помощ) , не е било възможно да й бъдат връчени. Длъжностна характеристика е изготвена, но не е връчена на служителката по описаните по-горе причини. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и оплакването в касационната жалба, предявено и пред първоинстанционния съд, че към настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 333 от КТ. Изложените по този въпрос мотиви в решението на административния съд се подкрепят изцяло от настоящия касационен състав. Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните от ЗДСл служебни правоотношения създават права и задължения, които са различни от възникващите при трудовоправните отношения, регламентирани от КТ. В частност, въпросът за специфичната закрила при прекратяване на служебно правоотношение е уреден в чл. 107б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, който изрично и изчерпателно закрепва хипотезите, в които се прилага подобна защита спрямо държавните служители. Настоящият случай не попада в никоя от визираните в 107б от ЗДСл хипотези. Наред с това следва да се отбележи, че в ЗДСл няма норма, която по общ начин да препраща към субсидиарно прилагане на КТ, а напротив нормите на КТ се прилагат спрямо държавните служители само в изрично посочените в ЗДСл случаи. С довод от гореизложеното следва да се отхвърли и възражението за допуснато с издаването на процесната заповед нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. Както бе вече посочено, престирането на труд по трудов договор съгласно КТ и изпълнението на държавна служба по силата на акт за назначаване на основание ЗДСл са подчинени на два различни режима, уредени в самостоятелни нормативни актове, като заложените от законодателя различия в статута, правата и задълженията на работниците и служителите от една страна и държавните служители от друга не обуславят per se наличието на неравноправно третиране между двете категории работещи лица по смисъла на чл. 21 от ЗЗДискр. Позоваването на чл. 21 от ЗЗДискр. в настоящия случай е неотносимо, тъй като жалбоподателката не навежда твърдения за друго съкращение в администрацията на МИ, извършено едновременно с нейното, спрямо което съдът да извърши преценка относно прилагането на еднакви критерии от страна на органа по назначаването при осъществяване на правото си да прекрати едностранно служебното правоотношение със С. Ялъмова. Въз основа на всичко гореизложено, като е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с нея е осъществено в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, решаващият състав на АССГ е достигнал до законосъобразен правен резултат. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилно изяснени правнорелевантни факти и правилно приложение на процесуалния закон. Изводите на съда са обосновани с доводи и съображения, които кореспондират на установената фактическа обстановка, установена въз основа на събраните по делото относими доказателствата. Последните са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка при правилно разпределение на доказателствената тежест. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. В него ясно и последователно съдът е изложил констатациите от фактическа и правна страна, на основата на които е извел крайния извод за неоснователност на оспорването, като изчерпателността на мотивите в една или друга степен, в това число и необсъждането на абсолютно всички въведени с първоинстанционната жалба възражения, не съставляват сами по себе си критерий за законосъобразност на съдебното решение. Не са налице съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение на АССГ, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, не се доказват сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установява и наличието на пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно. Решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,