Решение № 10652 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2011 г.

Решение № 10652 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Михаил Манев, в качеството му на процесуален представител на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна, срещу решение № 1917 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 1782 по описа за 2011 г. на Административния съд - Варна. С него по жалба на "Латоя - Текс" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-2180 от 9.03.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Латоя - Текс" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, писмено становище на адв. Петя Манолова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-2180 от 9.03.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна. От протоколи за извършена проверка от 27.12.2010 г. и от 26.01.2011 г., съставени от инспектори при ТД на НАП - гр. Варна се установява, че при извършена от дружеството - жалбоподател разносна търговия е издадена стокова разписка от 12.11.2010 г. за продажба на стоки, за която не е издадена фискална касова бележка за стоки, на стойност 57.26 долара, съответно 81.88 лева по курса на БНБ. Прието е, че е извършвано плащане в брой. Въз основа на тези констатации е издаден акт за установяване на административно нарушение по чл. 25, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Въз основа на този акт и на основание чл. 23 от ЗАНН, зам. -директорът на ТД на НАП е наложил принудителна административна мярка "запечатване на обект", както и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба и чл. 118 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, освен санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, кумулативно следва да бъде наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение тази фактическа обстановка е изложена, като съдът е приел, актът е издаден от компетентен орган. При преценка на неговата материална законосъобразност съдът е обсъдил конкретно приложимите правни норми от цитираната наредба и от ЗДДС, като е счел, че е незаконосъобразен. От една страна той се позовава на обстоятелството, че категорично не е установено, че на 2.11.2010 г. е извършено реално плащане по издадената стокова разписка, поради констатирана фактическа наличност за деня, която съответства на касовата наличност по фискалното устройство. Според него не е осъществено нарушение по реда или начина на издаване на документ за продажба, поради което неправилно е приложен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, което е самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразния акт. Също така съдът е счел, че той се явява такъв и поради липса на мотиви относно упражняването на правомощието на органа по целесъобразност да определи конкретната продължителност на допустимия по закон срок за налагане на принудителна административна мярка. Според него актът не съдържа фактическите основания, които обуславят разпоредителната му част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото липсват конкретни доказателства за извършено плащане в брой по издадената стокова разписка, до който извод се стига поради съответствието на фактическата наличност на касовата наличност по фискалното устройство за деня. В настоящото производство по реда на чл. 219 от АПК е представено влязло в сила решение № 2211 от 28.07.2011 г. по нахд. № 2710 по описа за 2011 г. на Варненския районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 11-2179 от 9.03.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. С него на търговското дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000.00 лв., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС. Няма пречка това доказателство да бъде ценено сега, понеже то е относимо към твърдяното нарушение, което обуславя ангажирането на административнонаказателната отговорност. В мотивите на този съдебен акт изрично е записано, че не е констатирано по безспорен начин описаното в наказателното постановление нарушение и конкретно липсват доказателства, че за сумата, съдържаща се в "стоковата разписка" е извършено плащане. По тези съображения следва да се приеме, че преценката за незаконосъобразност на административния акт е правилна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500.00 лв., представляващо реално платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,