Решение № 5350 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2012 г.

Решение № 5350 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8137/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез Стефан Георгиев, против решение № 53/02.04.2012 г. по АД № 71/2012 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие" и с тях е установено изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Излага подробен анализ на заявените за подпомагане площи и на основата на приетата по делото експертиза уточнява недопустимите за площи на земеделския производител. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че съдът правилно е констатирал неизпълнение на задълженията на административния орган по чл. 26, чл. 28, чл. 334, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованата страна. Оспореният акт не е мотивиран, което е самостоятелно основание за отмяна. Не става ясно кои площи са обявени за недопустими и по какви причини. Разплащателна агенция не е установила причините, довели до констатираните несъответствия. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23986 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Димитър Желязков Димитров от с. Тамарино, общ. Стралджа, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 4618,84 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 28/280509/23141. Съдът е приел, че при издаването на оспорения АУПДВ не са спазени разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, с което са нарушени основни принципи на административния процес. Допуснатите нарушения са съществени, поради това че при липсата им би могло да се установи друга фактическа обстановка. От изложението в акта не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито причината, въз основа на която тя се приема за недължимо платена. При извършените първи кръстосани проверки към м. ноември 2009г всички декларирани площи са приети за допустими. В резултат на допълнителни анализи на данните през м. декември 2010 г. се е получило разминаване между допустими и заявени площи. Същевременно не е установено жалбоподателят да е въвел в заблуждение органите на Разплащателна агенция. Той не е декларирал съзнателно неверни данни, нито е уведомяван за получените резултати от проверките. Поради това съгласно чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. той не отговаря за задължението за възстановяване на сумите. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на заявителя. Представените по делото снимки нямат дата и не е ясно кога са направени. Извършените през 2009 г. проверки не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това че информацията, налична в РА в електронен вид, не е била достъпна за него. Що се отнася до възраженията на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 е само правна възможност, но не и задължение за РА, следва да се посочи, че разпоредбата няма такъв пожелателен характер. Съгласно разпоредбата: "Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури, и когато е необходимо, от проверки на място." Следователно прилагането на допълнителни процедури за проверка е задължително, а само при необходимост се правят проверки на място. Като акт с директна приложимост той безспорно е очертал задължението на административния орган след автоматичното откриване чрез компютърни средства на нередности при декларирани права и декларирани парцели (чл. 24, т. 1 от регламента), да извърши допълнителни административни проверки за безспорно установяване на констатираните нередности. Изложените в тази насока изводи на административния съд са обосновани и сочат на правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,