Решение № 14826 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2018 г.

Решение № 14826 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. А., [гражданство], срещу Решение № 7818 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11517/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Ч. А. срещу Решение № 16234 от 05.09.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), съдържащо отказ на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, Ч. А., се явява лично и с адвокат Иларева, която поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юриск. Илиева, която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Решение № 16234 от 05.09.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Ч. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в касационното производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. срещу решението на председателя на ДАБ като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е установил, че Ч. А. не е доказал по категоричен начин принадлежността си към [сексуална ориентация] група, тъй като сам е заявил в, че е излязъл от тези среди и че не е с [сексуална ориентация]. Съдът, съобразявайки се с Решение от 07.11.2013 г. по съединени дела С-199/12-С-201/12 на СЕС, чл. 10 параграф 1, буква "г" от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г., е приел, че в конкретния случай по информация, дадена от страна на жалбоподателя, наказателното законодателство на Република Гана предвижда налагане на наказание за противоестествено плътско сношение, осъществено по взаимно съгласие, като наказанието, предвидено за това деяние е затвор до четири години. Съдът е счел, че в разглеждания случай, от направените в хода на интервюто изявления, не се е установило спрямо молителя да е било образувано наказателно преследване от страна на националните власти за извършено престъпление - [сексуална ориентация] деяние. Нещо повече – самият чужденец твърди, че е с нормална сексуална ориентация, има съпруга и дъщеря, макар да е имал и близък приятел с [сексуална ориентация], без да е бил негов интимен партньор. Съдът е приел от друга страна, че обстоятелството, че хомосексуалността или извършването на хомосексуални действия е наказуемо в дадена държава, само по себе си не води непременно до извода, че съответното хомосексуално лице от тази държава следва да се разглежда като бежанец, тъй като търсещият закрила чужденец трябва да докаже, че той лично има основателна причина да се опасява от преследване. Съдът е установил, че събраните в съдебното производство доказателства, включително данните от проведеното интервю, при приложение на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, водят до извода, че жалбоподателят е "мигрант" (лице, което доброволно напуска страната си, за да се засели другаде по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г), а не е лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, В тази връзка съдът е установил, че липсват доказателства, жалбоподателят да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът, съобразявайки Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила е приел, че "тежките и лични заплахи срещу живота или личността" са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", какъвто в случая не е установен. Съдът е приел и че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се счита, че жалбоподателят поради самия факт на присъствието си територията на държавата си по произход се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е преценил за изпълнено изискването, предвидено в разпоредбата на на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, визиращо преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави при произнасяне по молбата за статут, като съобразно общото правило на чл. 35 от АПК е приел, че решението на административния орган е издадено при изясняване на обстоятелствата от фактическа страна. Административният съд, при постановяване на съдебно решение, е съобразил и справката за актуалната ситуация в Република Гана, като е приел, че по данните от тази справка политическата обстановка в Гана е стабилна и спокойна, а гражданските власти поддържат ефективен контрол над силите за сигурност. Съдът е приел, че правителството предприема стъпки за наказателно преследване и наказание на длъжностни лица, извършили злоупотреби, независимо дали силите за сигурност или другаде в правителството. Тези данни са довели съда до извода, че спрямо жалбоподателя не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. По повод представените в съдебно заседание писмени доказателства, съдът е приел, че не може да се направи извод, обосноваващ наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, тъй като същите сочат за наличието на конфликти, които не могат да бъдат преценени като такива по чл. 8 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. На първо място следва да се отбележи, че в хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-606/31.08.2018 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка, както и общото положение в Република Гана към месец август 2018 г., която справка, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставен бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, представителите на общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) се сблъскват с обществената дискриминация, като през януари 2017 г. председателят на парламента – М. О. призовава за законодателство, което изрично да забрани всички хомосексуални дейности, но до края на годината такъв законопроект не е приет- т. е. в Гана към настоящия момент не е приет закон, инкриминиращ хомосексуалните прояви. Правилно Административен съд София - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От представената в касационната инстанция справка относно обществено-политическата обстановка в Гана се установява, че към настоящия момент липсва наказателно законодателство, което да е насочено конкретно към хомосексуалните лица, въпреки наличието на предложение от страна на председателя на парламента М. О. за криминализиране на хомосексуалните дейности в началото на предходната 2017 г. От анализа на чл. 8, ал. 1, от ЗУБ в частта, отнасяща се до принадлежността на чужденците към определена социална група във връзка с тълкуването на чл. 10, пар. 1, б. "г" от Директива 2004/83, дадено с решението по дело С-199/12 – С-201/12 на Съда на Европейския съюз, следва да се приеме, че съответната разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група. Правилно е прието от първоинстанционния съд на база представените от жалбоподателя документи, че спрямо същия не е установено да е било образувано наказателно преследване от страна на националните власти за извършено престъпление, като за Ч. А. не е доказано да е бил лично преследван в родината си поради своята принадлежност към определена социална група- тази на хомосексуалистите. В настоящия случай, предвид липсата на криминализиране на хомосексуалността в Република Гана, лицата, притежаващи въпросната сексуална ориентация, не би следвало да се разглеждат като съставляващи отделна социална група. От друга страна със същото решение е дадено тълкуване и на чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 9, пар. 2, б. "в" от Директива 2004/83, като е отбелязано, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване, освен в случаите, отнасящи се до наказание "лишаване от свобода", с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство държава. Посоченото тълкуване навежда на извода, че не би могло да се приеме, че чужденецът принадлежи към отделна социална група по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ поради липсата на наказателно законодателство в държавата му по произход, а още по-малко такова, предвиждащо за извършване на хомосексуални действия налагането на наказание "лишаване от свобода". Необосновани са твърденията на жалбоподателя, че в противоречие с чл. 8, ал. 2 от ЗУБ съдът е приел, че Ч. А. не е доказал по категоричен начин принадлежността си към [сексуална ориентация] група, тъй като според чл. 10, ал, 2 от Директива 2011/95/ЕС когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, е без значение дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, а достатъчно е субектът на преследването да смята, че притежава тази характеристика. В настоящия случай обаче, видно от изявленията на Ч. А., същият не счита, че е с [сексуална ориентация], въпреки, че твърди, че е бил бит по подобни подозрения при сблъсък на представители на две различни партии. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че Конституцията на Република Гана предвижда свобода на вътрешното предвижване, пътуванията в чужбина, емиграцията и репатрирането и на практика тези права са спазвани от властите. Предвид това вътрешното преселване е реална алтернатива за лица, които се опасяват, че могат да бъдат изложени на някакво преследване, включително и по подозрения от свои съграждани в хомосексуализъм. Ч. А. е заявил, че има близки с [сексуална ориентация], без действително да принадлежи към нея, като конфликтите, които са възниквали във връзка с това, са били инцидентни, а техни източници са били негови съседи и познати. Възможността, която дава вътрешното разселване, е добра перспектива за лице, което реално не притежава [сексуална ориентация] и може да започне живота си наново на друго място в държавата си по произход. Въз основа на гореизложеното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, първоинстанционният съд правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност или поради политическо мнение и/или убеждение. Твърдения в тази насока няма наведени, което налага извода, че по отношение на Ч. А., [гражданство], не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. От бежанската история на касатора не се установява и същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Република Гана към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Ч. А. изрично е заявил, че не е бил арестуван и осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По данните от приложената към делото справка, съдът обосновано е приел, че политическата обстановка в Гана е стабилна и спокойна, като през 2017 г. на Република Гана е дадена висока оценка за спазване на политическите права и гражданските свободи от Международната неправителствена организация "Фрийдъм Хаус", което е довело съда до правилния извод, че спрямо жалбоподателя не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие, визирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. От представената по настоящото дело справка за актуалното положение в Гана и предвид свободата на вътрешно придвижване, пътувания в чужбина и емиграция, предвидени в конституцията на държавата по произход на чужденеца, не може да се направи извод, че спрямо Ч. А. са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Гана той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, тъй като в страната по произход на чужденецът има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. Наред с гореизложеното пред касационната инстанция за първи път са представени следните писмени документи: молба с входящ номер КП-3076/19.12.2016 г. по описа на ДАБ, служебна бележка от 31.07.2017 г. по описа на Дирекция "Миграция" на МВР, трудов договор с "Феърплей кънстръкшънс" ЕООД и препоръки за работата на Ч. А. от дружеството работодател. Настоящата касационна инстанция намира, че представените пред нея документи не съставляват нови писмени доказателства и не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като не съдържат информация за нови обстоятелства от съществено значение за делото, личното положение на жалбоподателя или такива, свързани с държавата му на произход. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение