Решение № 2327 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2012 г.

Решение № 2327 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Данаил Стойчев Тодоров от гр. Стара Загора, срещу решение № 12408/9.10.2012 г., постановено по адм. д. № 16193/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване на служебното начало. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени като незаконосъобразна Заповед № К-10225 от 17.10.2011 г. на зам.-министър на вътрешните работи. Ответникът, министър на вътрешните работи, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Данаил Стойчев Тодоров срещу Заповед № К-10225/17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 228 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР от заеманата длъжност младши разследващ полицай в ОД на МВР, отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция гр. Стара Загора, категория Г. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - зам.-министър, редовно оправомощен със заповед, за предоставяне правата на министъра по време на отсъствието му поради отпуск, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и че е съобразена с целта на закона, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал - обяснения на свидетели, дадени в дисциплинарното производство, писмени доказателства приложени в административната преписка и такива представени от страните и приети от съда, безспорно е установено, че жалбоподателят през м. юни 2011 г. писмено е отразил върху документи с невярно съдържание, копия от диплома за завършено средно образование бланков № 0598994 и свидетелство за завършено основно образование бланков № 024258, че е извършил проверка за тяхната достоверност с подписа си, което е довело до издаване на свидетелства за управление на МПС на лицата Илия Илиев и Гергана Мандраджиева. Освен това лично е уверил служителките в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Стара Загора, че проверката за истинността на документите е извършена от него и че отразяването е негово, без да е извършвал такава проверка. От последваща проверка по образувани досъдебни производствата срещу посочените лица за извършено документно престъпление, се установява, че дипломите са неистински. Това поведение на жалбоподателя, изразяващо се в използуване на служебното си положение като младши разследващ полицай и злоупотребяване с доверието на служителите от сектор "Пътна полиция", с което е заверил неистински документи за завършено образование, е станало достояние на други служители на ОД на МВР, правосъдни органи и обществото в града и е създадено основателно съмнение за нарушаване на законите в страната от работещи в системата на МВР, и отразяващо се негативно върху публичния образ на тези органи. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че извършеното от жалбоподателя е в разрез с изискванията по длъжностната му характеристика и служебните му задълженията, произтичащи от ЗМВР, ППЗМВР и Етичния кодекс, изразяващи се в неспазване на чл. 58 ЗМВР - да предотвратява, пресича, разследва и разкрива извършени престъпления, както и че е превишил властта си и е злоупотребил с нея и доверието на други служители от системата, не е опазил доброто име на институцията, не е дал личен пример на съответните лица за спазване и уважаване на закона Правилно е прието, че с това си поведение е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 ЗМВР и на т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 8 ЗМВР, за които съгласно последния текст и чл. 230, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Обосновани са изводите на съда за извършените дисциплинарни нарушения, като изводите му съответствуват на безспорно установената фактическа обстановка, изведени след обсъждане на всички събрани в производството доказателства, поотделно и съвкупно. Неотносимо за спора е, дали досъдебните производства, образувани спрямо трети лица са приключили или не, тъй като не се твърди в заповедта, че жалбоподателят е изготвил неистинските свидетелства за завършено образование. Освен това тричленният състав не е нарушил служебното начало, като е изяснил релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора. Освен това е дал възможност на страните да представят доказателства за изясняване на спора, като е допуснал и приел и всички искани от жалбоподателя доказателства. Правилно е прието, че заповедта, като издадена от зам.-министър, е издадена от компетентен орган, тъй като по делото е представена заповед на министъра, с която предоставя правата си да бъде заместван от зам.-министър, докато е в отпуск. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, както и не се установяват допуснати нарушения, след извършената служебна проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, водещи до отмяната му, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция, пред която е представляван от юрисконсулт, съгласно чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,