Решение № 3381 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2010 г.

Решение № 3381 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 857 от 11.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2092/2009 г. Пловдивски административен съд е отхвърлил жалбата на Делчо Иванов Златанов от гр. Пловдив срещу решение № 238/11.11.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4502274500/31.08.2009 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № 34207/26.05.2009 г. като неоснователна. Осъдил е Делчо Иванов Златанов от гр. Пловдив да заплати на РУ"СО"-Пловдив сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Делчо Иванов Златанов с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което административният орган бъде задължен на основание чл. 76, ал. 1, б. "б" от ППЗП (отм.) да признае отработените от баща му Иван Г. Златанов надпланови трудодни като член-кооператор в ТКЗС с. Сива река, обл. Хасковска. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срок, а по същество за неоснователна. Касаторът не сочи конкретните пороци на решението, а утвърждава виждането си за собствените му права. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд гр. Пловдив е решение № 238/11.11.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4502274500/31.08.2009 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № 34207/26.05.2009 г. Настоящата инстанция намира решението на Административен съд гр. Пловдив, с което жалбата Делчо Златанов срещу атакувания административен акт е отхвърлена, за правилно, постановено в съответствие с материалноправната норма на чл. 76, т. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) (ППЗП (отм.)). Цитираната разпоредба съдържа две хипотези за зачитане на трудов стаж. Първата изисква лицето да е работило като член-кооператор за времето след 1.01.1957 г. В конкретния случай няма спор, че Златанов не е бил член-кооператор, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 76, б. "б" от ППЗП (отм.). Втората хипотеза от нормата регламентира зачитането на положен труд за времето, през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. По делото са събрани безспорни доказателства, че бащата на Делчо Златанов е бил член-кооператор и в периода 1961 г. - 1964 г., за който претендира касаторът, видно от Удостоверение № АС-2191/24.04.2009 г. на Архивохранилище към ТП на НОИ гр. Хасково, има изработени надпланови дни в ТКЗС с. Сива река. В касационната жалба Златанов е изразил своето становище, че при липса на първични писмени данни за годишния брой на действително отработените дни от членовете на домакинството на член-кооператора, разпределението следва да се осъществи по взаимно споразумение. Това мнение би съответствало на съдържанието на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.), ако имаше убедителни доказателства, че членовете на домакинството са полагали труд в ТКЗС, който по обичайна практика, е отразяван само по партидата на главата на домакинството. Това е хипотезата, при която законът изисква по споразумение да бъдат разпределени надпланово отработените дни, с оглед вложения труд от членовете на домакинството. Касаторът превратно тълкува изложеното в писмо № 04-02-249/24.06.2008 г. на директора на НОИ по прилагане на закона, като възприема наличието на споразумение между наследниците за използване на надплановите дни на домакинството в ТКЗС, като достатъчно доказателство, че същите са работили. Първоинстанционният съд подробно е изследвал приложените по делото документи, отнасящи се за спорния период и достигнал до обосновани изводи, че по отношение на Делчо Златанов не са налице предпоставките по чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.). Вярното тълкуване на нормата е това, направено от съда - да са налице убедителни доказателства, че претендиращото лице е работило в ТКЗС. Само обстоятелството, че бащата на Златанов е бил член-кооператор и е отработил надпланови дни в ТКЗС, не дава право за признаване на трудов стаж и от наследниците му, ако те лично не са положили труд в ТКЗС. При тези данни по делото оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Делчо Иванов Златанов поради незачетен стаж за процесния период 1961 - 1964 г. в ТКЗС, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. АС - Пловдив е постановил правилно и обосновано решение и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,