Решение № 5585 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2016 г.

Решение № 5585 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "З. Т." ЕООД, представлявано от З. С. Я., против решение № 8137 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 462/2015 г. по описа на от Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 011402542/14.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1839/14.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение. Разноски не се претендират. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представилтел юрк. Кожухарова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "З. Т." ЕООД против Ревизионен акт № 011402542/14.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1839/14.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 758 лв. и лихви за просрочие в размер на 954.47 лв. за данъчни периоди от м. 08.2013 г. до м. 10.2013 г. по фактури, издадени от "Б. Б." ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За ревизираните периоди "З. Т." ЕООД е извършвало основно търговия с дървен материал /дърва за огрев/, като по-голям е делът на вътреобщностните доставки на стоки към гръцки клиенти. Съдът е приел, че по отношение издадените фактури от "Б. Б." ЕООД с предмет на доставките дърва за огрев не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Спорният момент е налице ли е реална доставка по процесните фактури, издадени от "Б. Б." ЕООД с предмет на доставките дърва за огрев. Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и заключения на съдебно-счетоводна експертиза, се установява следните относими обстоятелства по спора: През ревизирания период дружеството е осъществявало търговия с дървен материал /дърва за огрев/ и е декларирало вътреобщностни доставки на стоки /дърва за огрев/ към гръцки клиенти и продажба на територлията на страната. От РЛ е упражнен данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от Б. Б." ЕООД с предмет на доставката дърва за огрев. Предоставен е договор за продажба на дърва за огрев от 25.07.2013 г. съгласно който продавачът има задължение да осигури минимално ежемесечно количество, не по-малко то 500 куб. м. дърва за огрев, като същите следва да бъдат натоварени на камион готови за транспортиране, като цената се договаря за всяка една продажба поотделно. От приложените товарителници се установява, че транспорта е извършен от ЕТ "Антоанета-Ц-Г. Д." . Представени са и два договора сключени между РЛ и "Т. К. - 76 ЕООД с които се споразумяват да извършват дейности помежду си, изразяващи се в използването на работна ръка за товарене на дървесина, както и договор от 02.02.2013 г., с който РЛ възлага на С. И. Т. да извърши товарене на дърва със срок на изпълнение до 31.12.2013 г. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е в съответствие и с практиката на СЕС, съдържаща се в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и в решението по дело С-285/11. Конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Съобразявайки изложеното по-горе и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция преценява като незаконосъобразен отказът за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Б. Б." ЕООД. Във връзка с тези доставки още по време на ревизията са депозирани фактури и товарителници, удостоверяващи възникване правото на фактическо разпореждане с процесните стоки. Съдът и ревизиращите органи неправилно не са кредитирали приложените доказателства с аргумент, че от доставчика не са представени доказателства за наличие на персонал, както и за това на кой обект са извършени дейностите по товарене/разтоварване на дървения материал. При гореустановените факти и обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд относно невъзникването на данъчни събития по фактурите, издадени от "Б. Б." ЕООД. В разглеждания казус отказът на органа по приходите да не признае правото на приспадне на данъчен кредит, вследствие недоказване възможностите за осъществяване на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, дадено в решение по дело С-324/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетата работна ръка за товарене на дървесина и "Т. К. - 76 ЕООД/ съгласно договор за извършване на услуга от 03.01.2013 г./ е съществувало правоотношение или дали това дружество е декларирало посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за установено по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на фактурираните стоки от "Б. Б." ЕООД. Незаконосъобразно с РА е отказан ДК, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по тях. С оглед на изложеното касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доставка на стоки и оттам за наличие на предпоставки за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за необосновани и незаконосъобразни. Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Дружеството-касатор не е направило искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъжсат. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК