Решение № 15262 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2020 г.

Решение № 15262 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуалния й представител ст. юрк. Ненков против Решение № 292 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д.

№ 7881/2019 г. по описа на Административен съд – София град в осъдителния му диспозитив.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Срещу постановеното по делото в производство по чл. 175, ал. 1 от АПК Решение № 1248 от 24.02.2020 г. е предявена и втора касационна жалба - от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна. Вторият касатор твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение, иска отмяната му в частта, в която е уважен обективно съединения иск до размера на сумата от 395 лв, както и в частта за разноските в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като моли ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищцовото дружество за присъждане на имуществени вреди във вид на направените разноски в касационното съдебно производство по оспорване на отмененото НП. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна против Определение № 3451 от 13.05.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, той - и ответник по втората касационна жалба и по частната жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Дуевски, който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната и частната жалби, предявени от насрещната страна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, правилност на съдебното решение за поправка на ОФГ в обжалваната му част, както и правилност на обжалваното определение в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговора на касационната и частната жалби на "Електроразпределение Север"АД-гр. Варна и устно – в хода по същество. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Вторият касатор, той – и ответник по първата касационна жалба, както и частен жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от адв. Димитрова, която оспорва касационната жалба на КЕВР като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й касационна и частна жалби. По същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, неправилност на решението по чл. 175, ал. 1 от АПК, както и неправилност на допълнително постановеното определение в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба на доверителя й, в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР, в частната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на КЕВР и за неоснователност на касационната и частна жалби на "Електроразпределение Север" АД.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните и частната жалби за допустими като предявени в срока по чл. 211, съответно- по чл. 230 от АПК срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваното решение в атакуваните от тях части и определението по чл. 248 от ГПК са неблагоприятни.

1. По касационните жалби:

Разгледани по същество, касационната жалба на КЕВР и тази на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна са частично основателни по следните съображения:

С обжалваното основно решение № 292 от 14.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7881/2019 г. по описа на АССГ, поправено с Решение № 1248 от 24.02.2020 г., Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна обезщетение в размер на 1 356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-473/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1462/2015 г. на РС- Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 396 (триста деветдесет и шест) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-473/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по КНАХД № 163/2016 г. на Административен съд -Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска за сумата над 396 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв., платени по КНАХД № 163/2016 г. по описа на АС-гр. Габрово като неоснователен. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от 473, 16 лв. съдебни разноски съразмерно на уважената част от иска.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела по реда на ЗОДОВ е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-473/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 127 от 23.03.2016 г., постановено по НАХД № 1462/2015 г. по описа на Районен съд -Габрово, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 188 от 30.06.2016 г., постановено по КНАХД № 163/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово, първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни в производството по НАХД № 1462/2015 г. по описа на Районен съд Габрово. АССГ е приел, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 27 от адм. дело № 7881/2019 г. по описа на АССГ и л. 31 от присъединеното адм. дело № 7880/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 473/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на 1356 лв. пред РС Габрово и в размер на 396 лв. пред АС Габрово, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие" по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС и 396 лв. с ДДС съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По отношение на претендираната сума от 1356 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, направени за обжалване на наказателно постановление № 473/17.12.2014 г. пред касационна инстанция – по КНАХД № 163/2015 г. на АС Габрово, съдът е приел, че същите са в размер на 396 лв., с оглед на представения на (л. 31) договор за правна защита и съдействие № 15972/14.6.2019 г. В тази връзка, съдът е направил извод, че разноските пред касационната инстанция са доказани в размер на 396 лв., като до пълния размер от 1356 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По горните съображения АССГ е уважил частично предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 1752 лв., от които – пълният размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на НП пред РС-Габрово- 1356 лв. и само част от претендираното такова за административно-наказателното производство в касационната му фаза – само 396 лв., е отхвърлил исковата претенция за сумата над присъдените общо 1752 лв. до общия претендиран размер от 2712 лв. Съдът е уважил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и, с оглед уважената част от иска, е присъдил разноски в размер на 473. 16 лв., като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна.

Съдебното решение е частично неправилно.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред РС - Габрово и пред АС-Габрово договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).

Видно от доказателствата по делото е, че в исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие № 8278 от 14.05.2016 г. (л. 27 от присъединеното адм. д. № 7880/2019 г. по описа на АССГ), от който се установява и доказва, че ищцовото дружество е заплатило претендираната сума в размер на 1356 лв. в производството пред АС Габрово, с оглед на представените фактура, платежно нареждане и отчет по сметка (л. 28-30). Съдът погрешно е възприел, че представения договор за правна защита и съдействие (л. 31) касае производството пред касационната инстанция, като видно от него той е с предмет "оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу КЕВР". Въпреки това, настоящият състав намира за основателен довода на касатора КЕВР за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция по отмяна на НП, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на обезщетението за вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение по КНАХД № 163/2016 г. по описа на АС-Габрово, макар доказано платената сума по това дело да възлиза на 1356 лв и съществено да надхвърля присъдената сума от 396 лв.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба на КЕВР доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на делото +се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждeнието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на по-високия по степен нормативен акт съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА.

По изложените по-горе съображения частично основателна е и предявената от "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта му, в която исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди –платено адвокатско възнаграждение в производството по КНАД

№ 163/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово е отхвърлена за сумата над 396 лв. до 500 лв. и, вместо него, следва да бъде постановено решение по същество, с което в полза на "Енергоразпределение Север"АД- гр. Варна да бъдат присъдени още 104 лв. обезщетение.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) обезщетение за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-473/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1462/2015 г. на РС Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и исковата претенция за сумата над 500 лв да бъде отхвърлена. Същото съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу КЕВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на същото НП по КНАХД № 163/2016 г. по описа на Административен съд- Габрово за сумата над 396 (триста) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи и в тази му допълнителна част от 104 лв. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до сумата от 311. 54 лв.

1. По частната жалба:

Предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 3451 от 13.05.2020 г., постановено по адм. д. № 7881/2019 г. по описа на Административен съд – София - град частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата от 04.03.2020 г. на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 292 от 14.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7881/2019 г. по описа по описа на АССГ в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ е приел, че в постановеното по делото решение е налице произнасяне по исканията и възраженията на страните по отношение на разноските, поради което искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Предвид това, че двете искови молби са разгледани в едно съдебно производство, те са в защита на един и същи интерес, произтичащ от едно и също основание. Съдът е отбелязъл още, че съобразно уважената/отхвърлена част от иска, допълнително е намалено адвокатското възнаграждение.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касаторите КЕВР и "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна не се дължат разноски съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ / в приложимата им стара редакция/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,