Решение № 10797 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 55 от 10.03.2021 г., постановено по адм. д. 725/2020 г. Административен съд (АС) Велико Търново, седми състав, е отменил по жалба на ЕТ Е. - Е. Павлова, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ЕИК:[ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 10918/30.10.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейност гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект павилион, находящ се в гр. Полски Тръмбеш, пл. Възраждане, срещу хотел Есперанто, стопанисван от ЕТ Е. - Е. Павлова, с ЕИК:[ЕИК], и забрана на достапа до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Й. Донев. В същата се прави оплакване, че решението на АС Велико Търново е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Велико Търново, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Ответният по касационната жалба ЕТ Е. - Е. Павлова, със седалище и адрес на управление: гр. Полски Тръмбеш, ЕИК:[ЕИК], представляван от Е. Павлова, не изразява становище по основателността на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си АС Велико Търново е отменил по жалба на ЕТ Е. - Е. Павлова, Заповед за налагане на ПАМ 10918/30.10.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейност гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект павилион, находящ се в гр. Полски Тръмбеш, пл. Възраждане, срещу хотел Есперанто, стопанисван от ЕТ Е. - Е. Павлова, с ЕИК:[ЕИК], и забрана на достапа до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като при извършена контролна покупка в обекта 1 бр. дъвки на стойност 1,20 лева, заплатени в брой от проверяващия екип с две монети от по 1,00 лев, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел TREMOL ZM-KL-V2, с идентификационен номер ZK056193 и идентификационен номер на фискалната памет (ФП) 50157644, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. В хода на проверката е изведен междинен X отчет 009523/29.10.2020 г. от фискалната памет на ФУ и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, за което е изготвен опис на паричните средства в касата към момента на започване на извършване на проверката от управителя, въз основа на което е установена положителна касова разлика в размер на 219,20 лева между разчетена касова наличност по ФУ и фактическа такава. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0067517 от 29.10.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното, обаче, според АС Велико Търново в конкретния случай наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона. Изложено е, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено към момента на установяването му, поради което се явява допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна мярка. 3. Прието е, че изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни и не са съобразени с обстоятелствата по случая. Наред с това, предвид установената положителна разлика, съдът е приел, че органът по приходите не се е справил с доказването на предположението си за укрити приходи от продажби, като е счел за установено, въз основа на представените от търговеца и неоспорени от органа в хода на съдебния процес фактура и касова бележка 13/29.10.2020 г. (л. 26 и л. 27), че в деня на проверката в обекта са доставени цигари на стойност 713,86 лева с отложено плащане в брой, като сумата от 219,20 лева разлика в касовата наличност всъщност е следствие не само от контролната покупка, а е била предназначена за частично плащане по доставката. 4. Административният съд е изложил и мотиви, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Според съда ПАМ предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, което ограничава правата на търговеца, а също така води и до пропуснати приходи за държавата от данъци, поради което е приел, че прилагането на ПАМ не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и засяга косвено финансовите интереси на държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС Велико Търново е неправилно като постановено в противоречие със закона и е необосновано на фактите и доказателствата по делото. Основните оплаквания в касационната жалба на началник на отдел Оперативни дейност гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на ПАМ се съдържат необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС запечатване на обект, така и относно срока, за който следва да бъде наложена мярката. Излага се, че определеният от 14 дни размер на мярката при максимално предвиден от законодателя 30-дневен срок, е съобразен с конкретните особености на констатираното нарушение, поради което е спазен принципът и на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 29.10.2020 г., в 11:45 ч. контролна покупка на 1 брой дъвки на стойност 1,20 лева, заплатена в брой от проверяващия екип с с монети от по 1 лев в търговски обект - павилион, стопанисван от ЕТ Е. - Е. Павлова, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки обстоятелство, установено и с разпечатка на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) от ФУ за 29.10.2020 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, обаче, не споделя изводите на АС Велико Търново, че изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни и несъобразени с обстоятелствата по случая, както и че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението, вида и местоположението на търговския обект, благоприятстващо реализиране на значителни обороти и вида на стоките, които се предлагат за продажба, а именно - бързо ликвидни стоки. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 219,20 лева, което според органа представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Необосновано в тази връзка първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на търговеца, предвид представените от същия в хода на съдебното производство фактура от 20.10.2020 г. и касова бележка 13/29.10.2020 г., намиращи се на л. 26 и л. 27, че сумата от 219,20 лева е била предназначена за частично плащане по доставка на цигари на стойност 713,86 лева. В този ред на мисли следва да бъде посочено, че доколкото търговецът, в качеството си на управител, е присъствал по време на проверката и е подписал без възражения протокола за извършването ѝ, в който изрично е записана касовата разлика, то представените едва в хода на съдебното производство фактура и касова бележка не могат да бъдат кредитирани от съда като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, предвид липсата на логично обяснение защо към момента на проверката управителят не е посочил за какво е предназначена сумата. Отделно от това нормата на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин определя, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В хода на проверката е установено, че в касата служебно е била въведена сумата 100лв., но не и въпросната разлика. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 1,20 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложените обстоятелства срок на мярката от 14 дни, който се явява около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. На следващо място необосновано АС Велико Търново е приел и че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на отдел Оперативни дейност гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС.