Решение № 6212 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4480/2017 г.

Решение № 6212 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4480/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на инж. П. Д. С. – кмет на община [община], чрез пълномощника му юрк. Я. Д., против Решение № 115 от 30.01.2017 г. постановено по адм. дело № 2190/2016 г. от Административен съд П. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Т., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил мълчаливия отказ на кмета на Община [община] да издаде удостоверение, в което да посочи трима свидетели, указани от заявителя, в съответствие с изискванията на чл. 587, ал. 2 от ГПК по молба вх. № 53-565-5 от 11.07.2016 г., подадена от [фирма], като е върнал преписката на административния орган за произнасяне в 7-дневен срок, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона и е оставил без разглеждане жалбата в останалата част, като е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат е приел за установено, че административното производство е започнало по молба вх. № 53-565-5 от 11.07.2016 г. на [фирма], подадена чрез Изпълнителния директор Е. Б., с която е поискано от кмета на Община [община] по отношение на имот с № [номер], находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], [община], обл. П., с площ на имота от 34. 588 дка, с начин на трайно ползване: кариера-чакъл, да се удостовери, че този недвижим имот не е общинска собственост, както и искане за посочване на трима свидетели по указание на заявителя от страна на кмета на общината. Същото е било необходимо на дружеството – жалбоподател във връзка с охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК. Съдът е установил, че в удостоверение изх. № 865 от 29.07.2016 г., липсва произнасяне по втората част от искането, касаещо посочване на тримата свидетели така, както са били заявени в молбата на дружеството в съответствие с изискванията на чл. 587, ал. 2 от ГПК, като именно по отношение на това искане, админстративния съд е приел, че е формиран мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. По същество съдът е приел, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 2 от ГПК, кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга и е постановил своя съдебен акт в този смисъл. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя, като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. На следващо място, от кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от жалбоподателя като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. При произнасянето си кметът на [община] следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение