Решение № 8081 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2015 г.

Решение № 8081 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на З. Ж. Ч. от гр. В. против решение № 1250 от 2.06.2015 г. по адм. д. № 2681 по описа за 2014 г. на Административен съд - В.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му във всички негови части и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Агенция за социално подпомагане оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и основателност на исковата претенция, като моли съдът да я уважи и определи търсеното обезщетение по справедливост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - В., административният съд е отхвърлил иска на З. Ж. Ч. от гр. В. срещу Агенцията за социално подпомагане по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство върху честта, достойнството и доброто име, страдание от загубата на връзка и отчуждението и от детето, причинени от действия и бездействия на служители на дирекция "Социално подпомагане" - В., отдел "Закрила на детето"- В. в периода август 2007 г. - 5 ноември 2010 г. Искът е основан на твърдение, за това че вредите са настъпили в периода август 2007 г. - ноември 2010 г. вследствие на действия и бездействия на служители на дирекция "Социално подпомагане" - В., отдел "Закрила на детето", които са водили случая на Н. Д. Ц., дъщеря на ищцата, родена през 1992 г. Тези служители ограничили родителските права на ищцата по отношение на нейната непълнолетна дъщеря като и отнели възможността да я отглежда и възпитава. Лишавали я от информация за местонахождението на детето и проявявали безразличие към тревогите на майката, че детето употребява наркотици и че има здравословни и психични проблеми. Детето се отглеждало при занижен контрол за времето, през което било настанено принудително в специализира. институции. От страна на служителите на дирекция "Социално подпомагане" - В. била упражнявана скрита административна принуда, за да се отнеме възможността за общуване между родителя и детето и въздействали върху детето да твърди неистини за упражнено по отношение на нея насилие от страна на майката. Така постановеното решение е валидно, но е недопустимо, което налага обезсилването му и връщане на делото на същия съд за постановяване на допустимо съдебно решение. Мотивите на настоящата инстнация за това са следните: Съдът е положил процесуална активност досежно изясняване на фактическата обстановка по делото, а същата следва да се възприеме и от настоящата инстанция, поради забраната за фактически установявания и необорването й с доказателства към касацонната жалба от ответната страна. Съдът е установил, че Н. Ц. е родена в гр. В., с посочени в решението родители, като произхода на детето от родителите не е спорен. Експертно решение № 0158 от 017/16.04.2007 г. на НЕЛК е със заключение, че Н. Ц. е с общо заболяване - епилепсия. От формуляр за приемане на устен сигнал от инспектор Детска педагогическа стая при IV РПУ - В. подаден на 17.08.2007 г. се установява, че Н. Ц. . се е явила в детска педагогическа стая със синини - следствие на физическо насилие. Детето желае да бъде изведено от семейната среда. Бягало е от дома си, но по подадени сигнали от майката за издирване е връщана. С молба до Директора на ДСП - В. от 21.08.2007 г. ищцата. посочва, че съществуват проблеми във взаимоотношенията между нея и дъщеря, като моли за съдействие "за туширане на нещата и поведението й". Във връзка с молба вх. № 32-2-ВН/1585/27.08.2007 г. от ищцата до директор на Дирекция "Социално подпомагане" - В. за ползване на социални услуги - психологическа консултация и коригиране отклоняване на поведението на детето е изготвен социален доклад от началник отдел закрила на детето на 28.09.2007 г., като е дадено предложение по отношение на Н. Ц. да бъде предприета спешна мярка за закрила - временно настаняване в специализирана институция съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, т. 3 и 4 от ЗЗДт. С. З. № РД-Д-Вн-01-1/777/17.09.2007 г. издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - В., на основние чл. 27, ал. 1 вр. чл. 25, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт и чл. 33 от ППЗЗДт е наредено Н. Ц. спешно да бъде настанена в дом за временно настаняване "Гаврош" - гр. В., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис, не е обжалвана. Не е отправено искане на осн. чл. 27, ал. 2 /ДВ, бр. 38 от 2006 г./, от директор на ДСП - В., в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 до районния съд по седалището и за настаняване по съдебен ред. С писмо изх. № 11/0016/11.01.2008 г. 11.01.2008 г. от директор на ДСП - В. е отправено искане до Районна прокуратура - В. за настаняване на детето в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в гр. В.. С Постановление от 11.01.2008 г. на прокурор при ВРП по преписка № И-3/2008 г., на основА. е чл. 199 от НПК и чл. 37, ал. 1 от ЗБППМН е постановено, непълнолетната да бъде настанена в Дом за временно настаняване на непълнолетни за срок от 15 дни, считано от датата на завеждането. С. З. № РД-Д-Вн-01-1/39/17.01.2008 г. на директор ДСП -В. е наредено прекратяване настаняването на Н. Ц. в дом за временно настаняване на безпризорни деца "Гаврош" - гр. В., на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗЗДт вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДт и Постановление № И-3/11.01.2008 г. на РП-В.. Заповедта е връчена на ищцата. Изготвен е социален доклад от Отдел "Закрила на детето" до директор ДСП - В. на 10.03.2008 г. със заключение, че майката не е в състояние да упражнява родителски контрол, налице е опасност за живота и здравето на детето, дадено е становище за настаняването на Н. Ц. в Кризисен център - гр. Д. за срок от шест месеца. С. З. № РД-Д- Вн-01-1/172/10.03.2008 г. на директор ДСП -В., на осн. е чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт е насочена Н. Ц. към Кризисен център гр. Д. за предоставяне на дългосрочни социални услуги. Поради оставяне на детето без надзор от Уведомително писмо от 17.03.2008 г. се установява, че относно детето със Заповед № 27/8.03.2008 г. е наложена полицейска закрила на осн. чл. 3, т. 5 от Наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето. С Постановление от 24.03.2008 г. на прокурор при Районна прокуратура - В. по преписка № 4248/2008 г. Н. Ц. е настанена в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни за срок от 30 дни, считано от 24.03.2008 г. От писмо изх. № 08/0022/28.03.2008 г. от директор на ДСП - В. до директора на Кризисен център за деца - гр. Д. се установява, че Н. Ц. е избягала от Кризисен център за деца - гр. Д., обявена е за общодържавно издирване, на 23.03.2008 г. е задържана в гр. Ш. и предадена на ДВНМН - гр. В., където е настанена с постановление на прокурор, поради което е отправено искане да се преустанови работата по случая с детето. В Декларация от 10.04.2008 г. от дядото на детето, същият е заявил, че не може да полага грижи за него. О. С. доклад от 18.04.2008 г. се установява, че конфликта между майката и детето е съществуващ. На 22.04.2008 г. при проведена среща в Отдел закрила на детето към ДСП - В. с участието на ищцата е взето решение Н. да бъде върната за отглеждане в домашна среда, да продължи да посещава училище с индивидуална форма на обучение, да спазва вечерен час, което ще се следи от инспектор ДПС /л. 237 от адм. преписка/. С Анекс от 18.10.2007 г. към договор за предоставяне на социални услуги № 149/2.10.2007 г. сключен между М. Н. - отговорник за работата с клиента в Комплекс за социални услуги за деца и семейства и детето, представлявана от ищцата е продължен срокът на договора до 18.10.2008 г. С Постановление на прокурор при Районна прокуратура - В. от 8.05.2008 г. по преписка 3507/10.05.208 г. на РП-В. е отказано образувано на досъдебно производство поради липса на престъпление относно заповед на директор на ДСП-В. за настаняване на Н. Ц. в Кризисен център. От писмо изх. № 0402/0367/18.06.2008 г. от директор ДСП-В. до началника на IV РПУ-В. се установява, че поради бягство на Н. Ц. дома и, майката се е обърнала за съдействие към ДСП - В., те са я насочили към IV РПУ-В., но тя отказала, поради което ДСП - В. е сигнализирала IV РПУ-В. за издирване на детето - л. 229 адм. преписка. Във връзка с възпитателно дело относно Н. Ц. местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни са снети обяснения от приятелка на детето и неговата майка, в които се сечи, че след бягство от дома си на 7.07.2008 г. при връщането си Н. е била бита с ръце и ритници навсякъде по тялото от майка си. С. З. № з-73/30.07.2008 г. издадена от началник IV РУП -В. е предоставена полицейска закрила на Н. на осн. е чл. 11 от Наредба за полицейска закрила на детето. Изготвен е социален доклад от началник ОДЗ -В. на 1.08.2008 г. и със Заповед № ЗД-Д-Вн-1/558/01.08.2008 г. на директор ДСП - В. на основА. е чл. 27, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, т. 3 от ЗЗДт, Н. Ц. е настанена в дом за временно настаняване на безпризорни деца към Сдружение "Гаврош" - В.. Заповедта не е връчена на ищцата, пощенската пратка адресирана до нея се е върнала с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя" С. З. № ЗД-Д-Вн-01/573/5.08.2008 г. издадена от директор ДСП-В., поради бягство на Н. от Център "Гаврош" - В., на осн. чл. 30, ал. 2 вр. чл. 28 от ЗЗДт е прекратено настаняването на Н. Ц.. Заповедта не е връчена на ищцата., пощенската пратка адресирана до нея се е върнала с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя" С. З. № ЗД-Д-Вн-01/572/5.08.2008 г. издадена от директор ДСП-В. за откъсване на детето от неблагоприятната среда същата е насочена към Кризисен център - гр. П. . Заповедта не е връчена на ищцата - пощенската пратка адресирана до нея се е върнала с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя" От ДСП - В. е отправено искане до Кризисен център - гр. П. да преустановят грижите за Н., поради това че срокът е дългосрочен за предоставяне на социалната услуга, но не повече от шест месеца. С Постановление от 12.06.2009 г. по преписка № 7918/2009 г. по описа на Районна прокуратура - В. е постановено настаняването на Н. в дом за временно настаняване за непълнолетни - гр. В. за срок от 12.06.2009 г. до 30.06.2009 г. включително, поради запълнен капацитет на Кризисен център за жени и деца, преживели домашно насилие към фондация "SOS-семейства в риск"- В. - С. З. № 164/2009 г. на началника на IV РПУ-В. е предоставена полицейска закрила на детето. С. З. № ЗД-Д-Вн-01/169/30.06.2009 г. издадена от директор ДСП - В., Н. Ц. . е насочена към Кризисен и консултативен център "SOS" при фондация "SOS-семейства в риск" - гр. В. за предоставяне на социални и психологични консултации, осигуряване на сигурна и безопасна среда, задоволяване на здравни потребности, подкрепа и посредничество при осъществяване на връзки с други институции и организации. Заповедта е съобщена на ищцата на 6.07.2009 г . Срещу заповедта е подадена жалба от ищцата на 7.07.2009 г. до РДСП -В. - л. 134 от адм. преписка. С. З. № 164/11.06.2009 г. но началника на IV РПУ - В. е предоставена полицейска закрила на Н., поради това, че детето е оставено без надзор и майката и същата отказва да го приеме в дома си. С молба изх. № 1110630/10.12.2009 г. от директор ДСП - В. до Районен съд - В. е отправено искане, на осн. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт да се постанови решение, с което Н. Ц. да бъде настанена в Кризисен център "SOS" при фондация "SOS-семейства в риск" - гр. В. за срок от шест месеца, считано от влиза в сила на решението. С Решение № 96/23.03.2010 г. по гр. дело № 14266/2009 г. на Районен съд - В. е определена мярка за закрила, като настанява непълнолетната в Кризисен център на фондация "SOS-семейства в риск" - гр. В. за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 14.04.2010 г. - л. 51-52 от адм. препис. В декларация от Н. Ц. от 22.04.2010 г. същата съобщава за насилие и изострени конфликтни отношения между нея и майка и - л. 44-46 от адм. преписка. С решение № 2042/9.06.2010 г. по гр. д. № 7597/2010 г. на Районен съд - гр. В., влязло в сила на 21.09.2010 г. е постановена мярка за защита на Н. Ц. домашно насилие, упражнено от майката, като е задължена последната да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си Н. Ц., забранено й е да приближава на по-малко от сто метра Н. Ц. и адреса, на който се намира същата - Кризисен център на фондация "SOS-семейства в риск" - гр. В., както и учебното заведение на пострадалата ПГТ "Проф. д-р А. Златаров" - гр. В. за срок от 12 месеца - л. 38-39 от адм. преписка С. З. № ЗД- Д-Вн-01/0392/14.10.2010 г. издадена от директор на ДСП - В., на основа. е чл. 5, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт Н. Д. Ц. е насочена към Кризисен и консултативен център "SOS" на фондация "SOS-семейства в риск" - гр. В. за предоставяне на социални и психологически консултации за осигуряване на сигурна и безопасна социална среда, задоволяване на здравни потребности, подкрепа и посредничество при осъществяване на връзки с други институции до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. - л. 32 от адм. преписка. Заповедта не е съобщена на ищцата. Бащата на непълнолетната Д. Ц. е декларирал на 25.10.2010 г. /л. 25 от адм. преписка/, че не желае физически контакт и няма физическа възможност да отглежда Н., не желае да я запознае със сина си и да поддържа контакти с нея под каквато и да е форма. Като е изложил тези факти, без да ги е подложил на анализ, но след подробно обсъждане и възпроизвеждане на заключенията на съдебните експертизи, приети по делото, съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за да бъде уважен искът. С оглед заключенията на приетите по делото експертизи съдът е приел: "че през процесния период ищцата е претърпяла психически стрес, душевни болки и страдание, силен емоционален дискомфорт, но не защото това обективно е било поднесено по такъв начин, че да засегне честта, достойнството и доброто и име на родител и гражданин, а защото нейната личност е с характерни особености и начини на реагиране, описани в подробното психологично изследване, които са несъвместими със стандартните такива. Същите влизат в противоречие с правилата и нормите, подходите на работа на институции и длъжностни лица. Нейният начин на мислене е различен, отстояван последователно с неуморима енергия и хъс, зареден с неудоволствени емоции на яд и гняв към другите, които според нея са увредили Н. Ц. и са виновни за нейното състояние в момента". Според съда, от изложеното следва, че дискомфортът, която е преживяла З. Ж. Ч. не е в пряка причинна връзка с действия, бездействия или незаконосъобразен акт от страна на ответника. Съдът е направил извод, че не са налице доказателства за незаконосъобразни действия, бездействия или административен акт на ответника, за да е налице основание за понасяне отговорност от ответника за обезщетение на претърпяна вреда, т. е. искът е неоснователен. Следва да бъде отбелязано, че при изготвяне на съдебното решение съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и в тази връзка основателно е възражението на касационната жалбоподателка, изложено в касационната жалба. Въпреки многобройните писмени доказателства за начина по който Агенцията за социално подпомагане е упражнявала правомощията си в исковия период, събрани в хода на съдебното производство при първоначалното и последващото разглеждане на делото, главно въз основа на които съдът е бил длъжен да направи правните си изводи за основателността или неоснователността на исковата претенция, той не е пристъпил към тяхното обсъждане. Те са цитирани, но не и обсъдени и анализирани в мотивите на съдебния акт. В тази насока становището на представителя на Върховната административна прокуратура се споделя изцяло от настоящия състав. Във връзка с връщането на делото от ВАС за повторно разглеждане от друг съдебен състав в частта относно предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди срещу Агенцията за социално подпомагане първоинстанционният съд е следвало да събере всички относими по случая доказателства, като прецени спазени ли са били изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 1-9 от ЗЗД за осъществяване на мерки по закрила на детето в семейна среда, както и да изясни наличието на основания за извеждането на Н. Ц. извън семейството и, в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Закона за закрила на детето с оглед приложената преценка на социалните работници, че става дума за дете в риск, както и спазване на установените процедури и законови изисквания при настаняване и извеждане на детето от една в друга специализирана институция. При анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд не е изложил мотиви досежно спазване на законоустановеният ред от служителите на Агенция за социално подпомагане при предприемането на мерки за закрила по отношение на Н. Ц.. В оспореният съдебен акт не е направена преценка на законността в действията и актовете на агенцията относно настаняването на Н. Ц. в специализирани заведения в периода 2007 г. - 2009 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от Закона за закрила на детето (редакция ДВ, бр. 38 от 2006 г.) - настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, както и на задълженията на административният орган да иска в законоустановеният срок санкция за тези свои действия от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от закона. В този смисъл необосновани и немотивирани са изводите в оспореният съдебен акт, че не са налице отменени актове на агенцията във връзка с работата с Н. Ц., тъй като по делото не са събрани доказателства същите да са били оспорени от заинтересованите страни. В оспорения съдебен акт не е обсъден и въпросът за спазване на определените стандарти за социални услуги за деца, както и за съответствие на качеството на предоставените услуги с изискванията на Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца. По делото е безспорно установено, че при работата с детето служителите от агенцията не са уведомявали по установеният от закона ред касатора в настоящото производство относно предприетите действия свързани с възпитанието, настаняването и преместването на детето от едно в друго специализирано учреждение. По-сериозният порок на решението обаче е неговата недопустимост - чл. 209, т. 2 АПК. Недопустимостта на съдебния акт се състои в това, че съдът е излязъл изцяло извън предмета на спора, както по отношение главните мотиви, върху които е стъпил за да отхвърли иска, така и по отношение на ненаведени, но обсъждани по същество възражения в полза на ответната страна, а именно такова по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ . В мотивите си съдът се е концентрирал върху изследване на недопустими и неотносими доказателства, от които е направил неотносими изводи за личностни и характерови особености на ищцата, а оттук - и за предмета на спора по иска за вреди. За целта вместо многобройните относими писмени доказателства, съдът е анализирал само неотносимите и се е обосновал единствено със заключението на приетите поделото психологични експертизи. Следва сериозно да се подчертае, че сама по себе си тезата, че личностните характеристики и особености на ищцата, които са различни от стандартните такива, я поставят в невъзможност да изпита болки и страдания от засягане на майчински чувства в резултат от незаконни действия или бездействия на администрацията спрямо нея, не само не почива на правна логика, но тя е в противоречие с основен конституционен принцип на равенство на всички граждани по достойнство и права - Преамбюл на КРБ и чл. 6, ал. 1 КРБ. Личностните характеристики и особености не освобождават от задължение административните органи да изпълнят и по отношение на такива лица вменените им със закон задължения, и това е предметът на спора по делото, както се посочи по-горе. Освен това тази теза е в явно противоречие с основното право по чл. 8 ЕКПЧ - правото на зачитане на семейния живот и трайно установената практика на ЕКПЧ по подобни правни спорове. Още в решението по делото Berrehab v. Netherlands ЕСПЧ приема, че " следователно от момента на раждането на детето и със самия факт на раждането между детето и родителите му съществува връзка, представляваща "семеен живот". В делото Marckx v. Belgium семеен живот е налице и между самотна майка и нейното дете от момента на раждането му. Зачитането на семейния живот между родителя и детето следва да се извършва дори, когато детето е предоставено на социално заведение. Изследването за нарушение на правото на семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ, с оглед ясно посочените в исковата молба фактически обстоятелства е задължително, предвид чл. 5, ал. 4 КРБ и трайно установената практика на ЕСПЧ, че нарушение на основно право по Конвенцията винаги води до понасяне на вреди. Решението на съда, е недопустимо с оглед принципите на исковия процес, установени в Гражданско-процесуалния кодекс и АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предмет на производството е искът на З. Ж. Ч. за вреди, претендирани с оглед твърдяна по отношение на нея незаконосъобразна административна дейност на ответника - Агенция за социално подпомагане при извеждане на непълнолетната през исковия период Н. Ц. извън семейната й среда и настаняването й в съответните социални заведения. По делото не само, че не е обсъждан въпросът, наведен в исковата молба дали административнопроизводствените действия на органа почиват върху разписаните от закона правила, но съдът недопустимо е обосновал правните си изводи за неоснователност на исковата претенция върху психологическа характеристика, която сам е дал на ищцата, като се е обосновал с психологическата оценка за нея, използвайки за това недопустимото като доказателствено средство заключение на вещите лица. Психологическото освидетелстване на ищцата не е и не може да бъде предмет на изследване по делото, когато предметът на делото е незаконосъобразността и вредоносния характер на действията или бездействията от страна на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ спрямо нея. Характеристиката на поведението на ищцата, направена от съда, изводът, че същата е изпитала негативни емоции, но те са в резултат само и единствено от собствения й характер и поведение, а не от действията на длъжностните лица на ответника, са недопустими, доколкото са извън предмета на спора. В тази насока следва да се посочи, че нормата на чл. 5 ЗОДОВ допуска освобождаване от отговорност, когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. Дори когато такова обстоятелство е въведено в предмета на спора чрез възражение в защитната теза на ответника, освобождаването от отговорност се основава на конкретни факти и обстоятелства, каквито съдът не е установявал, а не на психологическия профил на страната. Предмет на установяване в исковия процес са фактите и обстоятелствата, които страната твърди, че са осъществени в обективната действителност. Излизайки извън този предмет на делото, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне на същия съд за постановяване на допустим съдебен акт, който да отговори на поставения пред него въпрос, като преценката за законосъобразността на действията на администрацията бъде направена и с оглед зачитането на правото на семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ с оглед теста по ал. 2 на чл. 8 и юриспруденцията на ЕСПЧ в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд