Решение № 9787 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2026 г.

Производството е по реда на чл. 108 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Стамболийски чрез юрисконсулт С. Средкова против Решение № 7351/19.06.26г по административно дело № 514/26г на Административен съд-Пловдив, с което е отменено издаденото от него Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 26000173/13.01.26г по жалба на Й. И. Д. и преписката е върната на органа за ново произнасяне.. В касационната жалба се сочи, че Решението е процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, при непълно обсъждане на доказателствата, неправилно установяване на релевантните факти и правни изводи в разрез с нормативната уредба. Моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или произнасяне по същество от касационната инстанция, претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и внесената такса за касационна жалба. Твърди се, че съдът неправилно е анализирал отделни доказателства, без да отчете връзката им с останалите такива от преписката, като е нарушил разпоредбите на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хора с увреждания по Закона за личната помощ. Неправилен е извода, че няма доказателства за осъществен личен контакт между увреденото лице и социалния работник, както и за уведомяването на законния представител на лицето за заседанието на специализирания отдел.Документирано е надлежно осъщественото домашно посещение, в рамките на което е осъществен и личен контакт с увреденото лице, а още при подаване на заявлението - законният представител е бил уведомен за датата на заседанието. Съдът приема, че органът дава приоритет на служебно-попълнения формуляр пред формуляра за самооценка и медицинската документация. Това не е така, като са оценени всички данни и е дадена индивидуална оценка от 83 точки, които умножени по коефицента 1.556 от Методиката, дават точно 129 часа месечно лична помощ /която е в рамките на „до 168 часа“, относими за наличната 4-та степен на зависимост на лицето/. Всъщност, въпреки разликата в точките по отделните 6 критерия за индивидуална оценка - по служебния формуляр и по самооценката, точките сумарно са 83 и по двете. Съгласно чл.3а ал.5 т.3 от Наредба № РД-07-7/19г, при определени от 116 до 136 часа лична помощ месечно, трудовият договор с личния асистент се сключва за 6-часов работен ден. Неверен е изводът на съда, че определените 129 часа съответстват на 4.5 часа лична помощ дневно. Съдът не е посочил по кои критерии органът не е приложил правилно Методиката, като няма противоречие между наличните по преписката доказателства относно тежестта на увреждането на лицето.В съдебно заседание юрк.Средкова поддържа касационната жалба. Ответникът Й. И. Д., със законен представител майка й Д. И. Д. и с процесуален представител адвокат М. Докова, не се явява или представлява в съдебно заседание. В писмено Становище адв.Докова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. сочи се, че 129 часа месечно лична помощ не са съобразени с действителното здравословно състояние на лицето и с пълната му невъзможност да извършва базисни дейности само. Органът проявява самоцелен формализъм. Прокурорът от ВКП дава устно и подробно писмено Становище за неоснователност на касационната жалба, като се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Съдът е направил правилен анализ на наличните по преписката доказателства и се споделя изводът му, че 1209 часа месечно лична помощ не отразяват адекватно личните потребности на лицето и принципите по чл.4 от ЗХУ. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с касационна жалба, от лице с активна процесуална легитимация/за което съдебното Решение е неблагоприятно/. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Начало на административното производство е сложено със Заявление-декларация по чл.20 ал.1 от ЗХУ, депозирано на 23.12.25г от Й. Д. чрез законен представител майка й Д. Д.. Към него е приложен Формуляр за самооценка на Й. Д. [заличен текст] и ЕР на ТЕЛК № 93597/20.11.25г [заличен текст] пожизнен, водеща диагноза [заличен текст], придружаващи заболявания-[заличен текст]. На 12.01.26г водещият случая социален работник посещава дома на лицето/потвърдено с подпис на майката/, като попълва служебен Формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите. При посещението на 12.01.26г майката подписва и Уведомление, че на 13.01.26г ще се проведе заседание на специализирания отдел, на което ще се изготви Индивидуална оценка на потребностите на лицето.На заседанието си на 13.01.26г/за което е съставен протокол/, специализираният отдел издава Индивидуална оценка на потребностите – определя 83 точки, 129 часа лична помощ месечно, четвърта степен на зависимост- [заличен текст].Установена е потребност от предоставяне на лична помощ в размер на 129 часа месечно за периода 01.01.26г-13.01.31г, както и предоставяне на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в размер на 80 % от линията на бедността със срок 31.01.31г. Въз основа на Индивидуалната оценка е издадено Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 26000173/13.01.26г от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Стамболийски, с което се определят 129 часа месечно лична помощ със срок до 13.01.31г. Индивидуалната оценка и Направлението са връчени на майката на 16.01.26г, като на 19.01.26г тя депозира жалба срещу Направлението до Директора на РД „СП“-Пловдив. Той се произнася по жалбата с Решение № 16-РД06-0002/30.01.26г /връчено на 04.02.26г/, като я отхвърля. По-горестоящият административен орган приема, че общият брой от 83 точки по Индивидуалната оценка съвпада със същия брой точки по формуляра за самооценка. Освен това на лицето е правена предходна Индивидуална оценка на потребностите на 16.03.23г - със срок до 01.01.26г, като по нея също са били определени 129 часа месечно лична помощ. Сравнени са двата формуляра за самооценка и двата служебни формуляра/предходните от 2023г и настоящите от 2026г/, като няма съществени разлики в отразените затруднения на лицето, които да обосноват промяна в броя на часовете лична помощ. Не се посочват във формуляра за самооценка новонастъпили обстоятелства, довели до влошаване състоянието на лицето. Такова влошаване не е видно и от приложената медицинска документация. Информацията от формуляра за самооценка и коректно пренесен в служебния формуляр. Майката е споделила при посещението в дома им, че детето е записано в [заличен текст]-индивидуална форма на обучение в Център за специална образователна подкрепа-Пловдив, като по време на обучението в Центъра тя не присъства, а оставя детето на педагозите и изчаква края на занятията. По жалба срещу Направлението е образувано дело № 514/26г на Административен съд-Пловдив. С обжалваното Решение № 7351/19.06.26г съдът е отменил Направлението и е върнал преписката за ново произнасяне на органа. Съдът е приел, че Направлението е процесуално и материално незаконосъобразно и противоречи на целта на закона- няма доказателства за осъществен личен контакт между лицето и социалния работник и за уведомяване на майката за заседанието на специализирания отдел, даден е приоритет на служебния формуляр пред формуляра за самооценка и медицинската документация, налице е несъответствие на обективното състояние на лицето по медицински документи и служебния формуляр в частта по т.4.1.1, т. 4.1.3, т.4.1.4, т.4.1.5, т.4.1.6, т.4.1.7 и т.4.1.8. Определените 129 часа месечно лична помощ съответстват на около 4.5 часа дневно лична помощ, като не отразяват адекватно нуждите на лицето. Нарушен е принципа по чл.4 от ЗХУ, като няма баланс между нуждите на лицето и предоставените часове лична помощ. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното Решение е правилно и законосъобразно - като краен резултат. Видно е от доказателствата по делото, че е проведено лично посещение на отговорния служител в дома на лицето, при което майката е подписала и Уведомление за предстоящото заседание на специализирания отдел и правото си да присъства на него. Майката не твърди обратното в нито един момент и изводите на съда в тази връзка противоречат на доказателствата по делото. Видно и от Решението на по-горестоящия орган, при личното посещение в дома са присъствали и двамата родители. Да се приеме, че при личното посещение в дома служителят се е срещал само с родителите, но не и с детето, при липсата на подобни възражения от майката, е неправилна преценка на доказателствата от страна на съда. Лично посещение е имало, респ. служителят има лични възприятия от лицето/съгл. Чл. 15 ал.3 от ППЗХУ/, като майката е била уведомена, но не е длъжна и не е присъствала на заседанието/съгл. чл. 16 ал.4 от ППЗХУ/. На лицето са определени сумарно 83 точки, на тях след умножаване с коефицентът по чл.10 ал.3 т.1 б.“в“ от Методиката /1.556/, както и съобразно възрастта на детето /под [заличен текст], правилно са изчислени 129 часа лична помощ месечно. На лицето е определена най-високата четвърта степен на зависимост, като за нея съгласно чл. 12 ал.2 от Закона за личната помощ се предоставят до 168 часа лична помощ месечно. Съгласно чл.3а ал.5 т.3 от Наредба № РД-07-7/28.06.19г за включване в механизма „Лична помощ“, когато са определени часове в диапазона 116-136 часа месечно, трудовият договор с личния асистент се сключва за 6-часов работен ден. Това не означава, че изчислението на съда, че 129 часа лична помощ месечно са около 4.5 часа дневно не е правилно. За колко часа се сключва трудов договор/6 работни дни по 6 часа дневно съгласно Наредбата/ и колко часа на ден лична помощ са всъщност 129 часа месечно, са различни неща. За определени часове в диапазона 137-151 часа се сключва трудов договор с личния асистент за 7-часов работен ден, а за определени часове в диапазона 152-168 часа месечно договорът е за 8-часов работен ден. За максималната четвърта степен на зависимост/каквато е настоящата/, не се полагат автоматично максималните 168 часа месечно, а това е максималният възможен брой часове. При така изложеното, спорът всъщност е дали трябва да се определят сумарно 83 точки и правилно ли са определени те, а не дали на 83 точки съответстват 129 часа месечно лична помощ и може ли при четвърта степен на зависимост да се дадат по-малко точки от максималните 168 точки. Съдът е посочил кои точки по служебния формуляр се сумират /т.7.3 от формуляра по Приложение №2 вр. чл. 10 ал.3 от Методиката/ - т. 4.1, т.4.2, т.4.3, т.4.4, т.5.1, т.5.2 и т.5.3, както и по кои точки той намира несъответствие с обективното състояние на лицето – т.4.1. и по-конкретно т.4.1.1, т. 4.1.3, т.4.1.4, т.4.1.5, т.4.1.6, т.4.1.7 и т.4.1.8. Възражението на касатора, че не е посочено по кои точки от формуляра съдът не приема за обективна дадената оценка, е неоснователно. В касационната жалба и в Решението на по-горестоящият административен орган изрично е посочено, че сумарно точките по формуляра за самооценка и по служебния формуляр е равен- 83 точки. Видно е обаче, че по отделни позиции, точките в двата формуляра се различават/макар накрая сумата да е еднаква/. Това означава хипотетично, че ако по всяка позиция се вземе по-високият брой точки измежду посочените в двата формуляра, сумата няма да е 83 точки, а ще е по-висока. Това автоматично води до извод, че след като по отделните позиции точките по двата формуляра се различават, органът дължи мотивирано произнасяне – по всяка позиция кои точки взема за меродавни/тези по формуляра за самооценка или по формуляра на служителя, или някаква осреднена стойност/. Да се вземат само точките по единия формуляр или само точките по другия формуляр - с аргумент, че сумата по двата формуляра е равна, е неправилно. След като по дадена позиция точките по двата формуляра са различни, органът следва да се мотивира колко точки намира за меродавни по дадена позиция/като вземе предвид двата формуляра и наличната медицинска документация/. Това не е сторен от органа, поради което изводът на съда за липса на мотивировка на органа относно определените точки е правилен. Само за пълнота на изложението настоящият състав ще посочи, че не споделя извода на горестоящия орган за липсата на настъпили промени в състоянието на детето в сравнение с 2023г. Детето е вече с 3 години по-голямо, вече не е в първи, а в [заличен текст], физиката му се променя с нарастване на възрастта, а това във всички случаи е ново обстоятелство/самото порастване на детето и тялото му е ново обстоятелство, дори да няма други промени/.