Решение № 8229 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16822/2013 г.

ВАСVII отделение17.06.2014 г.докладчик т Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 188/2013 г. на Административен съд Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № № РА000018/07.03.2013 г., издаден от старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила на Рилската света обител за заплащане на такса битови отпадъци за недвижим имот по декларация вх. № 255/29.06.2010 г. за периода 2012 г., касаеща услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в размер на 6695 лв, ведно с прилежащите лихви. ОТМЕНЯ решение № 201 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 188/2013 г. на Административен съд Кюстендил, в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № РА000019/07.03.2013 г., издаден от старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила, на Рилската света обител за заплащане на такса битови отпадъци за недвижим имот по декларация вх. вх. № 255/29.06.2010 г. за периода 2012 г., в частта, касаеща услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с прилежащите лихви. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8229 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16822/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Рилската света обител срещу решение № 201 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 188/2013 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № РА000018/07.03.2013 г., издаден от старши специалист "Местни данъци и такси" при Община Рила за заплащане на такса битови отпадъци за недвижим имот по декларация вх. № 255/29.06.2010 г. за периода 2012 г. /комплекс от сграда с четири крила, църква, хр. кула и камбанария/ Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че дължимата ТБО правилно е определена върху общата данъчна оценка на имота по правилото на чл. 18, ал. 3 от Наредбата във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Данъчната оценка, определена по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е в размер на 1 673 755.50 лв. съгласно справката по делото. С оглед на изложеното и лисата на спор между страните за недължимост на ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, таксата правилно е определена за останалите две услуги по чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ в промилите, посочени от решаващия орган в решението му във връзка с решение № 12/30.11.2011 г. на ОбС-Рила. Прието е, че размерът на ТБО в акта е определен законосъобразно, таксата се дължи на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за недължимост на ТБО по чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 71, т. 2 има предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване на услугата, чрез създаването на посочената в закона Наредба по чл. 9, изпълнение на задълженията на кмета за издаване на заповед по чл. 63, ал. 2 от закона и приемане на решение на ОбС по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на услугата и съответното й извършване. В случая ОбС е приел Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, кметът е изпълнил задължението си за издаване на заповед, с която е определил границите на районите, предлаганите услуги, между които в раздел II са включени обезвреждане на битови отпадъци в депо в землището на гр. Рила и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като е прието и решението на ОбС за определяне на годишният размер на таксата за посочената услуга през 2012 г. въз основа на одобрената план-сметка. Посочено е, че спорът между страните е относно реалното извършване на тази услуга. Направени са изводи, че от подадената декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че попада в строителните граници на населеното място, шеста категория и представлява комплекс Рилски манастир, намира се в населено място "манастир Рилски манастир". Представеното решение на ОСЗ-гр. Кочериново за възстановяване правото на собственост върху поземлен имот, включващ Рилския манастир, който имот представлява иглолистна гора не влияе върху статута на имота, включен в населеното място. Това решение е описано като основание за придобиване правото на собственост върху имота в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, но не е променена характеристиката на имота като такъв, включен в населеното място Рилски манастир, а не в горска територия. Имотът попада в т. 4 от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Териториите в и около Рилския манастир са обществени площи, включени в площите по т. 7 от длъжностната характеристика на лицето Елена Иванова, която съгласно заповедта на кмета от 23.04.2012 г. е почиствала същите през 2012 г. Разходите за чистотата на обществените площи са включени в план-сметката. Прието е, че услугите са предвидени и реално извършени от общината. Относно таксата за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е прието, че също е дължима, тъй като депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на общината се е осъществявало в депо за твърди битови отпадъци, находящо се в м. "Момена" в землището на община Рила. В тази насока е съдържанието на пътните листове за движението на общинския автомобил, който е извозвал и разтоварвал отпадъците в депото. От писма между Община Рила, Община Благоевград и РИОСВ-София, Благоевград и Перник е установено, че депото не е закрито, тъй като няма произнасяне на компетентния орган по см. на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци /отм., ДВ, бр. 80/13.09.2013 г., в сила от същата дата/, а процедурата по § 5, ал. 3 и 5 от ПЗР на Наредбата не е приключила, крайният срок за преустановяване експлоатацията на депото е въвеждането в експлоатация на съответното за общината регионално депо, предвидено в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по см. на § 5, ал. 6 от Наредбата. Програмата е приета на основание чл. 28, ал. 1 от ЗУО (отм.) и се отнася за периода 2009-2013 г. Програмата предвижда изграждане на регионално депо регион Кочериново. В тази си част програмата не е изпълнена, тъй като новото депо не е изградено. Прието е, че не е налице изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, който предвижда освобождаване от заплащане на такса само ако депото в общината не е изградено. В случая е било изградено и функциониращо през процесната 2012 г. Решението е правилно частично. От страна на жалбоподателя в настоящото производство са представени договор за наем на площите, използвани като паркинг, находящи се пред "Дупнишка" порта и "Самоковска" порта на Рилската света обител и последващи анекси сключени между Рилската света обител и "Ранел европа" ЕООД - гр. Дупница. От съдържанието на договора - т. 5.8 до 5.10 се установяват задължения възложени на наемателя между които и задължение да "полага грижата на добър стопанин, съобразявайки се с противопожарните и хигиенни правила и изискванията на общинските и други служби'' и "почистването на паркинга от отпадъци и от сняг през зимния период". Представен е и протокол от 24.10.2013 г., съставен на среща в РИОСВ - Благоевград във връзка с неизпълнение на дейностите по сметоизвозване на територията на землище Рилски манастир, в който е записано, че според зам. кмета проблемът е от две години откакто Рилската света обител е започнала дейности по почистване на обществените места и транспортиране на отпадъци от територии в н. м. Рилски манастир, когато със същата честота е обслужван проблемният участък, единствено с участието на общината. Зам. кметът информирал за графика по транспортирането на отпадъците, който в летният сезон е с честота веднъж седмично, а през зимният два пъти месечно, което според него е достатъчно. Препоръчано е предприемане на мерки за допълнително осигуряване на сметосъбиране и сметоизвозване, като графикът, съгласно заповедта на кмета на Община Рила да се съобрази с дните след религиозните и официални празници. Като допълнителен аргумент се сочи, че територията на н. м. Рилски манастир се разпростира върху стотици декари. Само територията върху която се намира Централния манастирски комплекс е 12 дка. Назначени са на трудови договори 8 лица - представят се заверени копия от трудови договори и удостоверение издадено от канцеларията на Рилската света обител, изх. № ОР-01-13-15/06.04.2014 г., служителите на наемателя полагат усилия по почистване и хигиенизиране на териториите, поради което се счита, че едно лице служител на общината не е в състояние да изпълнява дейности за които са ангажирани над 10 човека. Според жалбоподателя от представените пътни листове се установява извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване в м. "Кирилова поляна", м. "Пчелина" и м. "Вачкова чешма", но не и в имот 000016 от КВС за з. "Рилски манастир", в който се намира процесния обект. От съдържанието на пътните листа се твърди, че извършваната от община Рила дейност е била нередовна, в нарушение на Заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на гр. Рила. В рамките на цялата календарна 2012 г., територията на з. "Рилски манастир" е била посетена 20 пъти, като зимно сметоизвозване не е извършвано. Следва да се има предвид, че сметоизвозването не е предмет на оспорения пред съда акт, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена за процесния период. Представените пътни листове касаят сметоизвозване и не представляват доказателства за извършване на услугата почистване на териториите за обществено ползване. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Рилския манастир от страна на общината, неправилен е изводът на съда за дължимост на такса за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" за процесния имот. Представените пред първата инстанция доказателства предложение до кметски наместник на н. м. Рилски манастир и заповед на кмета на Община Рила от 23.04.2012 г. за изменение на почивните дни на Елена Иванова за периода 15.04.2012 г. до 30.09.2012 г. не водят до извод за реално предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот". По делото не е представен трудовия договор за длъжността "чистач" в населено място Рилски манастир, представената длъжностна характеристика е без определена дата. Липсват други доказателства от страна на общината за реално извършване на услугата - не са представени протоколи за извършена работа, платени фактури за извършена работа във връзка с поддържането на чистотата в района и др. Представените в настоящата инстанция доказателства са за извършване на дейността от жалбоподателя в района, в който се намира процесния имот. При това неправилен се явява изводът на съда, че за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот" следва да се начислява ТБО. Решението следва да се остави м сила за 40% от ТБО, касаеща таксата за поддържане на депа за битови отпадъци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, Върховният административен съд, Седмо отделение.

Цитирани разпоредби

1