Решение № 1548 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2008 г.

Решение № 1548 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Образувано е по касационна жалба на Антоанета Петрова Йосифова от гр. София, чрез пълномощника адв. Петко Янакиев срещу решение № 44 от 19.03.2008 г. по адм. д. № 425/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-46-275 от 27.12.2001 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която е отказано да придобие правото на собственост върху имот при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като счита, че са налице предпоставките на материалния закон за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде отменена заповедта на кмета на район "Панчарево", Столична община. Ответникът по жалбата - кмета на район "Панчарево", Столична община не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Ценка Григорова Аршинова и Борис Димитров Амзин редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, след като не е било установено наличие на основна предпоставка - предоставено право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради и което следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С решение № 44 от 19.03.2008 г. по адм. д. № 425/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав, е отхвърлена жалбата на Антоанета Петрова Йосифова против заповед № РД-46-275 от 27.12.2001 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, с която е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 63, кв. 47, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е поискала придобиване право на собственост върху процесния имот при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което се изисква да е предоставено ползване върху имота въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но в производството не е доказано да е предоставено правото на ползване по тези актове. Съдът е приел, че представената служебна бележка от 1974 г., издадена от председателя на ТКЗС "Витоша" и извлечение от протоколи № 23 и № 38 на оперативното бюро на АПК - "Средец", както и приложени списъци, не установяват на жалбоподателката да е предоставено право на ползване върху имота по реда на ПМС№ 21/1963 г., посочено от нея. Освен това съдът е приел по възражението на жалбоподателката, че липсва и нищожност на заповедта, поради спазване на изискванията на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Установено е от доказателствата по делото, че с молба вх. № 243 от 28.05.1992 г. жалбоподателката поискала придобиване право на собственост върху имот пл. № 63, кв. 47, с площ от 650 кв. м, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица, който ползвала въз основа на ПМС № 21/1963 г., по която молба със заповед № РД-46-275 от 27.12.2001 г. на кмета на район "Панчарево", Столична община, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.) е отказано да се придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган се е произнесъл след като с влязло в сила решение от 21.03.1996 г. по адм. д. № 2038/1994 г. на Софийски градски съд, III-В отделение е отменен отказа на кметския наместник на ОА "Панчарево" и е върната преписката на Столична община за ново произнасяне по молбата. Заповедта е издадена въз основа на протокол № 260 от 15.06.2000 г. на техническата комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на производството по оспорване на заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се установява, че жалбоподателката не е представила надлежен документ, от който да е видно, че е придобила право на ползване върху процесния имот въз основа на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Представените от нея документи: служебна бележка от 1974 г., издадена от председателя на ТКЗС "Витоша" и извлечение от протоколи № 23 и № 38 на оперативното бюро на АПК - "Средец", както и приложени списъци, не я легитимират като ползвател по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни изводите на първоинстанционния съд са правилни. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е протокол на надлежно назначената комисия в състав, изрично определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая кметът на общината е постановил процесната заповед въз основа на мотивиран протокол и установена липса на основна предпоставка за придобиване на претендираното право. Съдът е проверил решението на комисията по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена и заповедта на кмета, с която е отказано придобиването на собствеността, установил е законосъобразността на извършените действия и правилността на направените изводи. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. Необходимо е осъществяване на пълния фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая претендираното основание за издаване на заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е ПМС № 21/1963 г., което изрично е посочено в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като акт за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, жалбоподателката не се е легитимирал с документ, от който да е видно, че й е предоставено право на ползване по посоченото ПМС. Не се установява от доказателствата по делото жалбоподателката да е придобила право на ползване въз основа на някой от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Представените: служебна бележка от 1974 г., издадена от председателя на ТКЗС "Витоша" и извлечение от протоколи № 23 и № 38 на оперативното бюро на АПК - "Средец", както и приложени списъци, не са надлежни документи, които да удостоверяват придобито право на ползване за този имот. Необходим е официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Министерски съвет. При тези данни правилно съдът е приел, че не са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, не са налице касационния отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,