Решение № 765 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2017 г.

Решение № 765 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 1727 от 16.03.2017 г., постановено по административно дело № 11124/2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати на И. М. 1000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт– Заповед № 1/02.01.2014 г., издадена от Началника на Затвора [населено място]. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че съдът неправилно е приложил материалноправните разпоредби, уреждащи правата на лишените от свобода, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и правилника за неговото прилагане (ППЗИНЗС). Излага аргументи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността. Твърди, че съдът необосновано е приел, че от ищеца са претърпени неимуществени вреди, като в хода на съдебното производство не са установeни по безспорен начин отклонения в психическия статус на лицето. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана. Представителят на ГДИН в подаденото писмено становище поддържа искането за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът И. М. не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на И. М., гражданин на [гражданство] срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предявени са две претенции, като първият иск е за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт– Заповед № 1/02.01.2014 г., издадена от началника на Затвора [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия, и втори иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени от незаконосъобразно действие, представляващо нарушение по чл. 105, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С обжалвания съдебен акт- Решение № 1727 от 16.03.2017 г., постановено по административно дело № 11124/2016 г. на Административен съд София– град (АССГ) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е ОСЪДЕНА да заплати в полза на И. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 1/02.01.2014 г., издадена от началника на Затвора [населено място], като е ОТХВЪРЛEНА претенцията до пълния размер от 2000 лева. На следващо място е ОТХВЪРЛЕН искът, предявен от И. М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени от незаконосъобразно действие, представляващо нарушение по чл. 105, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като неоснователен и недоказан. Освен това ГДИН е ОСЪДЕНА да заплати в полза на Административен съд София град разноските по производството, представляващи внесен депозит за вещо лице за изготвяне на експертиза в размер на 250 лв. Решението в неговите отхвърлителни части, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на разглеждане в настоящото производство. За да постанови този резултат, решаващият съд приема за установено, че Заповед № 1/02.01.2014 г., издадена от началника на затвора [населено място], с протоколно определение от 05.02.2014 г., постановено по НЧД 1814/2014 г. на Софийския районен съд, е била изменена, като е намалено наложеното наказание от изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия в извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената, за срок от 3 дни. Намира за установено обстоятелството, че ищецът е изтърпял наложеното му дисциплинарно наказание. Решаващият съд, след подробно обсъждане на събраните доказателства, приложимата правна уредба на ЕКЗПЧОС, ЗОДОВ и ЗИНЗС и правилника за неговото прилагане, счита за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразния административен акт. Адм. съд достига до извода за наличието на увреждане, изразяващо се в ограниченията, които е следвало да изтърпи ищеца и които са законово установени, и за наличието на причинна връзка между увреждането и административния акт. Приема, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка със заповедта, изменена като незаконосъобразна и могат да бъдат възмездени със сумата от 1000 лв., като за разликата до предявения размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв., същият следва да се отхвърли. При извършената от настоящия състав на ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че постановеното съдебно решение в обжалваната част е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. Искът следва да се предяви след предварителната отмяна на незаконосъобразния административен акт по съответния ред. Дисциплинарните наказания, посочени в чл. 101, т. 1- т. 8 ЗИНЗС се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора - чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС. Защитата срещу наложените наказания е уредена в чл. 111 от ЗИНЗС, където е регламентирано ускорено съдебно производство и се предвиждат специални условия и ред за обжалването на заповедта. В случаи, като процесния вредите от незаконосъобразна заповед за налагане на наказание могат да се претендират след надлежната й отмяна. Съответно тази отмяна, е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди. Видно от установеното по делото, липсват доказателства Заповед № 1/02.01.2014 г., с която на ищеца е наложено наказание "изолиране в наказателна килия" по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС да е била отменена. Съобразно чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС (ред- ДВ, бр. 103 от 2012 г.) заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом в тридневен срок от обявяването й. След проверка на законосъобразността на акта правомощията на съда са: 1. да потвърди заповедта; 2. да отмени заповедта; 3. отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно прилагането на закона- чл. 111, ал. 5 и ал. 6 от ЗИНЗС (ред- ДВ, бр. 103 от 2012 г.) В случая при съдебната проверка не е установена незаконосъобразност на заповедта- чл. 111, ал. 5 ЗИНЗС. Не е прието, че липсва противоправен характер на деянието. Заповедта, издадена от Началника на Затвора [населено място] с протоколно определение от 05.02.2014 г., постановено по НЧД 1814/2014 г. на Софийския районен съд е била изменена, като е намалено наложеното наказание от изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия в извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиената, за срок от 3 дни. Същата не е отменена, като незаконосъобразна при условията на чл. 111, ал. 6, т. 2 ЗИНЗС (ред- ДВ, бр. 103 от 2012 г.). Обстоятелството, че соченият от ищеца като незаконосъобразен административен акт не е отменен по съответния ред, влече извод за недопустимост на иска за обезщетение за вреди, които се претендира да са настъпили от този акт, предвид разпоредбата на чл. 204 от АПК. Липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт основава недопустимостта на съдебното производство в тази му част, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при приложението на чл. 204, ал. 1 и 2 от АПК. При така изложените съображения решението в обжалваната му част, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение