Решение № 66 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2023 г.

Решение № 66 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2023 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Опицвет Милк" АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от В. Г., подадена чрез пълномощника адв. К. Димитрова, срещу Решение № 337/20.01.2023 г., постановено по адм. дело № 7252/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22220520001117-091-001/10.03.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 887/11.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, според който не са изпълнени законовите предпоставки за издаване на кредитните известия към фактури за рекламни услуги, тъй като според касатора е доказано неизпълнението. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал представени уведомително писмо и споразумение. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Атанасова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22220520001117-091-001/10.03.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 887/11.06.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта, с която е направена корекция на декларирания резултат по ЗДДС за м. 01.2020 г. В хода на ревизията е установено, че между "Опицвет Милк" АД в качеството му на изпълнител и "Ринг Строй Инвест" АД в качеството му на възложител има сключен договор от 22.08.2018 г. за рекламна услуга, свързана с рекламен стикер. Във връзка с договора ревизираното дружество е издало 4 броя фактури, както следва: фактура от 25.09.2018 г. с данъчна основа 21 666,67 лв. и ДДС в размер на 4 333,ЗЗ лв.; фактура от 30.09.2018 г. с данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв.; фактура от 31.10.2018 г. с данъчна основа 25 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 000,00 лв. и фактура от 30.11.2018 г. с данъчна основа 28 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 600,00 лв. Общият размер на начисления ДДС възлиза на 19 933,ЗЗ лв. Всички плащания са осъществени по банков път. Към всяка от фактурите е издадено кредитно известие, всички с дата 03.01.2020 г. Кредитните известия не са включени в дневниците по ЗДДС на "Ринг Строй Инвест" АД. В хода на ревизията е представено писмо без дата, с което "Ринг Строй Инвест" АД е уведомило "Опицвет Милк" АД за частично неизпълнение, тъй като рекламната услуга е предоставена единствено през м. 12.2018 г., но не и през периода м. 09 – м. 11.2018 г. Прието е, че липсват доказателства както за неизпълнението на договора, така и че сумите са върнати или прихванати, поради което кредитните известия са издадени при липса на което и да е от законовите основания, предвидени в чл. 115 от ЗДДС. В резултат от ревизията е коригиран декларираният от "Опицвет Милк" АД резултат по ЗДДС за м. 01.2020 г. със сумата 19 933,ЗЗ лв., което е потвърдено при оспорване на ревизионния акт по административен ред от горестоящия орган. По време на съдебната фаза на производството са назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, кредитирани от съда и неоспорени от страните. Вещото лице е дало заключение, според което всички издадени от "Опицвет Милк" АД фактури са заплатени по банков път от "Ринг Строй Инвест" АД, както и че не се установява сумите да са върнати. Пред съда е представено Споразумение от 03.01.2020 г., сключено между "Опицвет Милк" АД и "Ринг Строй Инвест" АД (л. 171), съгласно което страните се споразумяват, че със сумата 119 600,00 лв., представляваща общата стойност на описаните по-горе фактури, се намалява съществуващо задължения на "Ринг Строй Инвест" АД към "Опицвет Милк" АД в размер на 595 331,76 лв. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. По спорния по делото въпрос – налице ли е годно правно основание за издаване на кредитните известия, съдът е приел, че макар същите да отговарят на формалните основания, предвидени в чл. 115 от ЗДДС, не се установява неизпълнение – разваляне на сделката по сключения договор за рекламни услуги от 22.08.2018 г. Този извод съдът е аргументирал с наличие на влязъл в сила ревизионен акт, издаден на "Ринг Строй Инвест" АД, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по спорните и в настоящото дело фактури поради липса на реалност, както и с оглед факта, че писмото за неизпълнение и Споразумението от 03.01.2020 г. не са били представени по време на ревизията от никое от двете дружества. Изложени са и мотиви, че съвкупната преценка на фактите и доказателствата, съгласно която уведомителното писмо за неизпълнение на договора е без дата и данни за подписалото го лице, кредитните известия не са включени в дневниците по ЗДДС на "Ринг Строй Инвест" АД, като и времевата дистанция между периода на дължимо извършване на услугите и установяване неизпълнението на договора, сочи, че документалното оформление на правните отношения между дружествата е с цел набавяне на данъчно предимство, поради което ревизионният акт е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума, според алинея 2 на нормата. Алинея 3 предвижда, че при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие. В конкретния случай издаването на спорните кредитни известия е аргументирано с частично неизпълнение на сключен договор за рекламни услуги, изразяващо се в непоставяне на рекламното каре на "Ринг Строй Инвест" АД върху млечните продукти на "Опицвет Милк" АД за месеците септември, октомври и ноември 2018 г., като съгласно обяснения на дружествата услугата е предоставена единствено през месец декември 2018 г., което не е спорно по делото. В подкрепа на тезата, че кредитните известия са издадени на основание частично неизпълнение на договора, което в случая представлява разваляне на сделката по смисъла на чл. 115 от ЗДДС, са представени уведомително писмо, издадено от "Ринг Строй Инвест" АД, и Споразумение от 03.01.2020 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че въпросните доказателства не са кредитирани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващата инстанция е извършила необходимото обсъждане и преценка на двата документа поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по спора. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на административния съд, като намира, че уведомителното писмо за неизпълнение не е в състояние да докаже действителното правно положение с оглед липсата на дата и данни за лицето съставител, както и не се установява кога е получено от страна на "Опицвет Милк" АД. В тази връзка не може да бъде направена и преценка спазен ли е срокът по чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Изводът, че кредитните известия са издадени без основание, не се променя и от Споразумение от 03.01.2020 г., тъй като същото е представено едва в съдебната фаза на процеса, при това при извършване на допълнителната ССчЕ, съответно правилно не е кредитирано от съда като съставено за нуждите на съдебното производство. При това положение и при липса на годни доказателства за прихващане или връщане на заплатените по фактурите суми, за "Опицвет Милк" АД не е било налице основание да издаде кредитните известия. Неоснователно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД съгласно който правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност, тъй като за нуждите на данъчното облагане, по-специално за целите на ДДС, законът предвижда 5-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. В тази връзка – търговски и житейски нелогично е "Ринг Строй Инвест" АД да е заплащало 3 месеца за услуга, която не е реално предоставена и това обстоятелство да бъде установено едва над година по-късно. Основателно съдът е съобразил като относимо и наличието на влязъл в сила ревизионен акт по отношение на "Ринг Строй Инвест" АД, както и фактът, че дружеството не е включило кредитните известия в дневниците си по ЗДДС до момента на дерегистрацията му. Предвид изложеното до момента, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. При материален интерес по спора от 19 933, ЗЗ лв. дължимото възнаграждение се равнява на 2 194,00 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение