Решение № 91 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6181/2007 г.

Решение № 91 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6181/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК. Г. И. Г. от гр. София е обжалвал решението на Софийския градски съд от 5 юли 2007 г. по гр. д. № 1084/2006 г. в частта в която, като е отменено решението на Софийския районен съд от 21.03.2001 г. по гр. д. № 7657/99 г. е постановено ново решение. С него съдът обявил за окончателен сключения на 13.11.1995 г. предварителен договор с който "М" "Е. гр. С. се задължило да продаде на Г. И. Г. ателие № 4 от бл. 49 вх. "А", находящ се в гр. С., ЖК. "С" и състоящо се от три стаи, трапезария, кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с 1.402 % от общите части от сградата за сумата 1 888.84 лева без ДДС от която сума "М" Е. получило 1 648.58 лева, при условие че купувачът Г. И. Г. щял да заплати допълнително сумата 13 965.96 лева, включваща остатъка от цената и ДДС, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Решението е обжалвано в частта за доплащане на сумата 13 725.70 лева с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. Софийският градски съд е направил пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и съобразявайки се с клаузите на подписания договор-т. 3 от договор с дата 13.11.1995 г., е постановил решението си. В тази точка буквално страните са записали своята воля така: "Цената на недвижимото имущество се определя при завършване на обекта съгласно ценообразуването /на база Наредба за базисните пазарни цени на недвижими имоти/ и фактическите стойности на строителството. Ориентировъчната стойност е 895 040 в т. ч. ДДС 161 107.2 лева във вида, посочен в т. 2 от договора и се актуализира в началото на календарната година на база изпълненото СМР и процента на инфлация, официално обявен от Правителството или други упълномощени за целта институции." Страните са уговорили в т. 5 б. "д", че разликата между ориентировъчната и окончателната цена се заплаща преди предаването на имота". Пак съобразно уговореното Софийският градски съд е приел, че окончателното ценообразуване е следвало да стане към 07.01.1997 г., когато е изтичал уговорения 24 месечен срок за извършване на строителството и съобразно реално построената площ. Тази цена е възлизала на 1 888.84 лева и почти е била изплатена от купувача /с изключение на 240.26 лева/. Върху цялата сума се е дължал данък "добавена стойност" съгласно действащия по това време Закон за данък за добавената стойност - Д. В. бр. 96/1993 г. и видно от самия договор, съобразно с него върху ориентировъчната сума от 895 040 лева ДДС бил в размер на 161 107.2 лева. Съгласно чл. 6, ал. 7 ЗДДС (отм.) "Когато се прехвърля собственост върху сграда или част от сграда или транспортно средство, данъкът се начислява върху по-високата между определената от страните и: за транспортните средства - застрахователната им стойност, а за сградата или частите от нея - данъчната основа, определена съгласно Закона за местните данъци и такси." По този начин е бил изчислен и дължимия данък. Но страните са имали и друга уговорка направена в чл. 1.т. 1.2- "при прехвърляне на собствеността сделката на недвижимия имот, местните и държавни такси, заплатени по същата са за сметка на ДДЗ и са за сметка на продавача." Следователно, в случая освен че данък добавена стойност както е бил изчислен съобразно методологията на Закона се е дължал, но и неговото заплащане не е било задължение на купувача по предварителния договор или за сметка на лицето, което е трябвало да поучи ателието по вече изпълнения договор и за изработка. Заплащането е било задължение на продавача. Купувачът не е имал задължението да го плати съобразно волята на страните, която има силата на закон - чл. 20а ЗЗД - и необосновано Софийският градски съд е приел, че окончателният договор ще се обяви за влязъл в сила, само ако в двуседмичен срок купувачът Г. И. Г. внесе по сметката на "М" Е. сумата 13 725.70 лева представляваща задължение по ЗДДС/ цялата сума 13 965.96 - 240.26 = 13725.70 лева/. Тази сума не се дължи, както и сумата за местен данък, която съдът изчислил в размер н 1 372.57 лева. И тя се дължи от продавача съгласно посочения по-горе текст от договора, но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението на Софийския градски съд в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд приема, че искането за присъждане на сумата 13 725.70 лева следва да се отхвърли в какъвто смисъл постановява решението си след отменяване решението на въззивното инстанция в обжалваната част. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд