Решение № 7136 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2010 г.

Решение № 7136 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Али Абдулджалил Али срещу решение № 1865 от 12.02.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 11338/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Държавна агенция за бежанците чрез процесуален представител юрк. Кулинова излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 351 от 03.08.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Али Абдулджалил Али. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Решаващият състав е приел, че по отношение на иракския гражданин, търсещ закрила, не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Като се е позовал на становище на МВнР, вх. № 2122 от 20.07.2009 г., съдът е приел, че ситуацията в Ирак не може да се определи като достигаща границите на въоръжен конфликт. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу решението на административния орган за предоставянето на бежански статут е правилно. Обсъждайки бежанската история на касатора правилно решаващият съд е приел, че от нея не се установява, че жалбоподателят е изпитвал страх от преследване поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, а това са: поради раса, религия, национална принадлежност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. В тази връзка съдът правилно е преценил, че от изложените причини за напускане на страната от касатора не се установява да са нарушени основни свободи в страната му на произход. С оглед изложеното в посочената обжалвана част решението е съобразено с материалноправната разпоредба на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът, изследвайки предпоставките й, е направил извод за законосъобразност на отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказа на административния орган за предоставянето на хуманитарен статут е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на бежанец, който е принуден да напусне страната си по произход поради излагането на реална опасност от тежки посегателства, включващи смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, тежки лични заплахи, поради наличието на вътрешен или международен конфликт. По делото са представени меморандум на ВКБООН относно насоките за определяне на критерии на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски граждани, търсещи убежище (2009 г.) и становище от представителят на ВКБООН в България относно международната закрила на иракчани, търсещи убежище. Съдът не е обсъдил тези становища, когато е извършвал преценка за наличие на основанията, визирани в чл. 9 ЗУБ. В тези становища категорично е изразено, че иракчаните от централните провинции (в това число е и град Киркук) се нуждаят от международна закрила. Относно обстановката в тази част на Ирак изрично е посочено, че се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяла липсва правов ред. Тези данни въобще не са преценени от първоинстанционния съд, нито от административния орган, което е довело и до незаконосъобразност на правния извод липса на материалните предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Освен това следва да се има предвид и решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на европейските общности в Люксембург, на което се позовава процесуалния представител на касатора. В него е посочено, че разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. има предвид заплаха срещу живота или личността на отделния човек в по-широк план, а не на конкретни насилия. Съдът на европейските общности е приел, че тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", поради което при преценката за конкретното лице, следва да се преценява като обща заплаха и излагане на реална опасност, от които то да претърпи тежки заплахи съгласно чл. 15, б. "в" от цитираната директива. В този смисъл административния орган и съдът е следвало да преценят дали ако Али Али се върне в Ирак, за него съществува реална опасност за живота му, което е предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. за предоставяне на хуманитарен статут. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Али Абдулджалил Али срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по същество на спора с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката се върне за ново произнасяне при съобразяване на указанията за преценка относно наличие на изискванията за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия