Решение № 9028 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2022 г.
ВАСVII отделение17.10.2022 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 22.02.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 376/2021 г. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика да заплати на община Кюстендил разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението e окончателно.
Мотиви
Решение № 9028 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2022 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014-2020 г. срещу Решение № 33 от 22.02.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 376/2021 г., с което е отменено негово Решение № BG05M90P001-2. 040-0018/24 от 04.11.2021 г. за отказ за верификация по искане за плащане № 3 на община Кюстендил и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е възприел правилно релевантните факти, в резултат на което не е приложил правилно закона. Не е обсъдил също така всички доводи на ответника, в резултат на което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Иска присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – община Кюстендил, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № BG05M90P001-2. 040-0018/24 от 04.11.2021 г. за отказ за верификация на разходи в размер на 22 755,54 лв. по искане за плащане № 3 от 17.07.2020 г. на община Кюстендил. Процесният отказ за сумата 22 755,54 лв. е издаден след отмяната на предходен отказ за същата сума с Решение № 3185 от 10.03.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 12793/2020 г. Първият отказ е отменен поради липса на мотиви. Процесният отказ за верификация се отнася за следните разходи: А. разходи на стойност 778,05 лв. по б. п. 1. 1. Разходи за трудови възнаграждения по реда на Кодекса на труда (КТ), възнаграждения, определени по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл) и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности. Основанието за отказа е по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във вр. с раздел 12. 3 "Допустими разходи", т. I Разходи за персонал (по-конкретно т. 1. 1) от Условията за кандидатстване и раздел III от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОПРЧР 2014–2020 г. Б. разходи на стойност 12 906, 99 лв. по б. п. 1. 1 Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения, определени по реда на ЗДСл и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности. Основанието за отказа е чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с Условията за кандидатстване. В. разходи на стойност 2 568, 92 лв. по б. п. 1. 1 Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения, определени по реда на ЗДСл и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности. Основанието за отказа е чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с Условията за кандидатстване. Г. разходи на стойност 6 501, 58 лв. по б. п. 5. 1. Единна ставка. Правното основание за отказа е по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл. 68б, § 1 от Регламент 1303/2013. Размерът на неверифицираните разходи е определен сред преизчисление на допустимите преки разходи по т. А, Б и В. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че процесният отказ е незаконосъобразен поради противоречие на материалноправните разпоредби. Според съда не се потвърждават сочените от органа фактически и правни основания за издаване на отказа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно доказателствата и становищата на страните за всяка отделна сума от отказа и е обосновал правилен извод за липса на сочените от органа основания за отказ. Сумата от 778, 05 лв. касае предявените разходи за Д. М. на длъжност "ръководител/диспечер" въз основа на уговорено в трудовия договор възнаграждение за длъжността. Според органа позицията "диспечер" не е относима към позицията "ръководител на социални услуги" и няма доказателства, че осъществяваните дейности попадат в кръга на трудовите задължения за ръководител на социални услуги. Правилно съдът е приел, че от представените доказателства се опровергава констатацията на органа. По делото не се спори, че тази група разходи включва разходите за трудово възнаграждение по реда на КТ на лицата, заети по изпълнението на преките дейности по проекта. Такава пряка дейност по см. на т. 8. "План за изпълнение/Дейности по проекта" от одобрения проект и административния договор за предоставяне на БФП е "Създаване на Център за патронажна грижа", като в "Начин на изпълнение" е заложено да има нает специалист "ръководител/диспечер" с възложени отговорности да ръководи центъра, да отговаря за организацията на дейностите, да изготвя правилници, процедури и друга документация и извършва ежедневен контрол върху дейностите в центъра, периодична проверка на документацията за работата и др. Конкретните ръководни, контролни и организационни дейности са включени във връчената на М. длъжностна характеристика за длъжността, като в частта административни преки задължения по т. 4 има задължение за разпределяне районите на мобилните екипи и съгласуване на месечните графици на служителите. Следователно възложените по длъжностна характеристика трудови задължения на Моравска съответстват на длъжността по трудов договор № 3/24.09.2019 г. В случая се касае за съвместяване на функции и задачи, характерни за две длъжности ("ръководител" и "диспечер" на социална услуга), като правилно по длъжностна характеристика е даден приоритет на ръководната длъжност, която има най-голям обем от функции и задачи, изискващи по-голям относителен дял от времето, необходимо за тяхното изпълнение. Ръководните функции са не само възложени, но и реално осъществени. Обратно на приетото от административния орган, посоченият код на длъжността по трудов договор 13447003 е съобразен с Националната класификация на длъжностите и професиите (НКПД-2011). Код 13447003 е за професия "Управител, социални услуги в общността", която съответства на вида услуга по административния договор и одобрения проект. Осъществените от М. трудови задължения съответстват на трудовите задължения на ръководител на социалната услуга. Следователно е изпълнено условието по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. За сумата 15 475, 91 лв. неверифицирани разходи (12 906, 99 лв. по т. Б от отказа и 2 568,92 лв. по т. В от отказа) органът е отказал верификация поради отсъствие на условието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с Условията за кандидатстване. Органът е приел, че през периодите от назначаване на лицата на длъжностите "медицински специалист", "социален медиатор", "психолог" и "кинезитерапевт" до 22.10.2019 г. включително за първите две длъжности и до 29.10.2019 г. включително за третата и четвъртата длъжност не е налично реално предоставяне на услугата, а искането за плащане касае заплащане на трудово възнаграждение за целия персонал за м. 10.2019 г. Съдът правилно е констатирал, че от общината е доказано извършването на подготвителни действия на персонала, свързани с разкриване на социалната услуга, извършени през м. 10.2019 г. - прием на документи на потребители, срещи с тях и изготвяне на социални оценки на потребителите. Доказателствата за това са заявленията за ползване на услугата, протоколи за индивидуална оценка на потребностите, обобщени протоколи за потребности и обобщени форми за предоставяне на интегрирана услуга за м. 10.2019 г. Въз основа на горните доказателства съдът е обосновал правилен извод, че е налице изпълнение на услугата през целия м. 10.2019 г. Този извод се подкрепя и от формата за отчитане явяването на работа на персонала в ЦПГ за м. 10.2019 г. Следователно услугите касаят изпълнение на пряка дейност по одобрения проект, предварително заложена в одобрения бюджет, поради което извършените за тях разходи съответстват на условието по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Отказът за сумата 6 501, 58 лв. е резултат от изчисленията на ставката на база признатите за верифицирани преки разходи. Съдът обосновано е приел, че отказът следва да бъде отменен и в тази част, тъй като неправилните изводи на органа за недопустимост на процесните преки разходи водят до неправилност на изчисленията при прилагане на Единната ставка. По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на община Кюстендил следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение