Решение № 5672 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2008 г.

Решение № 5672 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славка Спасова Севова, от с. Марково, област Пловдив, срещу решение № 1008/20.10.2008 г. по адм. д. № 859/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-18-85/06.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Марково. Жалбата е била касателно границата между имоти ПИ 124.594, собственост на жалбоподателката и ПИ 124.593 и 124.522, отразена в приложената от органа скица като спорна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При одобряване на процесната кадастрална карта границите на поземлен имот с идентификатор 124.594 правилно са определени като спорни и затова са отбелязани с пунктир на извлечението от кадастралната карта. Спорът за материално право не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, тъй като заповед № 463/21.07.2000 г на кмета на община Пловдив за одобряване попълването на кадастралната основа за спорната граница е отменена и затова границата остава спорна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. сочи данните за установяване на границите на поземлените имоти при отразяването им в кадастралната карта, както и приоритетността на тези данни. При липсата на висящ съдебен спор границата на имот не може да бъде изобразена като спорна. Това се изисква от разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г., според която наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда. Приемайки обратното, съдът изобщо не е установявал релевантните за спора факти, а именно-спазени ли са изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за отразяване на границата от административния орган при създаването на кадастралната карта. Това следва да се извърши от съда при преценката валидността и законосъобразността на административен акт със съдържание като оспорения и липсата на висящ спор за материално право. При тези съображения касационните оплаквания за противоречие на постановеното решение с материалния и процесуалния закон са основателни. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за установяване на релевантните факти съобразно приложената от органа правна норма. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение