Решение № 3956 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД със седалище гр. София, чрез юрисконсулт М. Стоянов срещу решение 12398 от 19.07.2024г. по адм. дело 3535/2024г. на Административен съд София - град, с което е отменен отказа му да изтрие от собствените си регистри личните данни на Д. А. М., както и да подаде коригираща информация до Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в писмо от 01.04.2024г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради противоречие на материалния закон и необоснованост на акта. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяната му и присъждане на разноските по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение. Решението се оспорва и в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Д. А. М., чрез адв. Л. Ангелова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е изричен отказ на администратора на лични данни "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ"АД, обективиран в писмо от 01.04.2024г., да изтрие личните данни на Д. А. М. от собствените си регистри, както и от ЦКР. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че отказа е издаден от компетентен орган - администратор на лични данни на жалбоподателя, свързани с възникнало вземане по договор за потребителски паричен кредит от 27.02.2007г. Според АССГ, единственият мотив на ответника да откаже да удовлетвори искането за изтриване на личните данни на М. е, че вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително събиране по изп. дело 5704/2013г. на ЧСИ М. Б.. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че с постановление от 15.02.2024г., влязло в сила на 16.04.2024г. на ЧСИ М. Б., изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, последното валидно изпълнително действие по делото е било подадена молба от 30.05.2018г. от взискателя. На следващо място, съдът е установил, че с подадената молба от 21.11.2023г. М. освен, че е поискал заличаване на личните му данни е направил възражение за изтекла погасителна давност, като на 08.02.2024г. е подал ново възражение срещу обработването им от администратора. Изложил е съборажения, че след като възражението за изтекла погасителна давност е повдигнато от длъжника, то не може да се очаква нито доброволно плащане от негова страна, нито е възможно принудително събиране от кредитора и кредита е окончателно погасен по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба 22/16.07.2009г. Според съдът, след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, личните данни на М. повече не са необходими за целите, за които са били събирани или обработвани по друг начин по смисъла на чл.17, §1, б "а" от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което отказа на ответника за изтрие от собствените си регистри личните данни на М., нарушава възникналото за него право "да бъдеш забравен" и се явява незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна на основани ечл.146, т.4 АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба срещу акт на администратор на лични данни, чиито интереси са засегнати с него. Решението е правилно. Не се споделят доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради произнасянето му по спор, който не му е подсъден, а именно по въпроса дали е изтекла погасителната давност. АССГ е бил сезиран с жалба от М. за нарушаване правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД от администратора на лични данни, обективирани в оспорения пред съда отказ по реда на чл.39, ал.1 ЗЗЛД и чл.79 ОРЗД. Съгласно цитираната разпоредба на чл.39, ал.1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. АССГ е компетентен съд и правилно в производството по чл.39, ал.1 ЗЗЛД се е произнесъл по жалбата на М. за нарушаване правата му по ОРЗД срещу оспорения отказ на администратора на лични данни. В решението на първоинстанционния съд не е налице изричен диспозитив за погасяване по давност на задължението на длъжника, а обстоятелството, че в мотивите на АССГ е обсъдено направеното от длъжника възражение за погасено по давност задължение не обоснована недопустимост на съдебното решение. При постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи и обсъди становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи в съответствие с разпоредбата на чл.172а АПК, която е спазена от страна на АССГ. Фактическата обстановка не е спорна между страните и правилно е установена и възприета от АССГ. Изводите му за незаконосъобразност на оспорения отказ, обективиран в писмо от 01.04.2024г. са правилни и кореспондират на събраните по делото доказателства и материалния закон. Д. М. е подал заявление по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 до касатора в качеството му на администратор на лични данни с искане да бъдат изтрити личните му данни, обработвани в качеството му на физическо лице, както и обработвани и подавани към ЦКР. В заявлението изрично е посочено от физическото лице, че няма да плати доброволно задълженията си, тъй като са погасени по давност. Обосновани са изводите на административния съд, че в конкретния случай дружеството - администратор на лични данни не разполага с възможност за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност. Длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и същото вече не е скрепено с държавна принуда, като е прекратено и изпълнителното производство. Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случая обаче, М. в заявлението си от 08.02.2024г. освен, че отново се е позовал на погасителната давност, изрично е заявил, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1, буква"е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни. Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за М. в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на М. спрямо "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, произтичащи от процесната цесия. Правилно в оспореното решение е прието, че след като в оспорения отказ, администратора на лични данни не се е позовал на необходимост от обработване на данните по смисъла на чл.17, §3, б.б" и б. "д" от ОРЗД и чл.6, §1, б."е" от ОРЗД, е недопустимо за първи път в съдебното производство да се излагат допълнителни мотиви и да се обсъждат от страна на съда, липсващи съображения на администратора на лични данни в оспореното писмо, относно необходимост от обработване на данните за изпълнение на други законови задължения на администратора или упражняване и защита на правни претенции. Правилно с оспореното решение, съдът се е произнесъл по фактическите и правни основания за постановения отказ, изложени в акта не и по тези допълнително изложени от администратора в хода на съдебното производство. Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора претенцията на адв. Ангелова за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ не може да бъде удовлетворена. В настоящото производство насрещната страна "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД не е отговорно и не дължи разноски на страната - Д. А. М., поради което независимо от представените доказателства за оказана безплатна правна помощ от адв. Ангелова, поради неизпълнение на втората предпоставка по чл.38, ал.2 от ЗА, насрещната страна да е осъдена за разноски, не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ангелова и искането се отхвърля като неоснователно. Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение