Решение № 14810 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2012 г.

Решение № 14810 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по две касационни жалби: 1/ - от Вихрен Георгиев Матев гр. Перник чрез процесуалният му представител адвокат Асенова против решение № 169/07.11.2011 г по адм. д. № 273/2011 г. на Административния съд - Перник, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Агенцията по вписванията - София за заплащане на причинените му имуществени вреди в размер на 67046,88 лв., произтичащи от лихва за забава върху сумата от 65500 евро за срок от 29.05.2007 г. до 14.07.2011 г. и в размер на 3000 лв., произтичащи от направени разноски по воденето на гр. д. № 1016/2007 г. на Районния съд - Разлог и 2/ - от Агенцията по вписванията - София против същото решение в частта, с която е осъдена да заплати на Вихрен Георгиев Матев на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 65500 евро със законната лихва, считано от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа своята жалба на изложените в нея основания, като оспорва жалбата на втория касатор. Касаторът - Агенцията по вписванията - София, не изпраща представител, но в писмено становище поддържа своята жалба и оспорва жалбата на първия касатор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Вихрен Матев е неоснователна, а касационната жалба на Агенцията по вписванията е основателна и предлага на съда да отмени обжалваното решение в частта, с която Агенцията по вписванията е осъдена за заплати на Вихрен Матев сумата от 65500 евро като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационните жалби са допустими като подадени от активно легитимирани страни, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е основателна само жалбата на Агенцията по вписванията - София, а касационната жалба на Вихрен Матев е изцяло неоснователна. Основателно е твърдението на касатора - Агенцията по вписванията - София, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на страните в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че отделни служители в администрацията на Агенцията по вписванията - София не са извършили действия или са бездействали при изпълнение на служебните си задължения, като са забавили с два дни вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр. д. № 1016/2007 г. на Районен съд - Разлог, от които пряко са настъпили вреди за Вихрен Матев в размер на 65500 евро и като е преценил, че е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е осъдил Агенцията да заплати на Матев тази сума със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до извода, че по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.10.2005 г. Вихрен Матев е заплатил на трето лице - "Евростил" ООД - гр. Перник сумата от 65500 евро, срещу която и при доплащане на още 6500 евро в срок до 30.06.2006 г. последното е следвало да му прехвърли с нотариален акт собствеността върху едно жилище от новострояща се сграда в гр. Банско, като са били уговорени и неустойки при неизпълнение на това задължение. Много след изтичането на срока по договора "Евростил" ООД, наричано за краткост "дружеството", не извършило това правно действие и на 23.05.2007 г. Вихрен Матев подал искова молба до Районния съд - Разлог с искане, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да обяви предварителния договор за окончателен. С исковата молба ищецът поискал от съда и да я впише на основание чл. 114, ал. 1, буква "б" от Закона за собствеността. Въпреки своевременно направеното искане за вписване, служителите от службата по вписванията я вписали на 31.05.2007 г. Междувременно, един ден по-рано, на 30.05.2007 г., дружеството продало процесното жилище, предмет на предварителния договор на друго лице и Върховният касационен съд с решение № 220/30.03.2011 г. по гр. д. № 895/2009 г. отхвърлил като неоснователен иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като приел, че към датата на вписване на исковата молба - 31.05.2007 г. процесното жилище вече е било продадено на трето лице, което е пречка за уважаването на исковата претенция. И Върховният касационен съд, и инспектор от Министерството на правосъдието по повод на проверка по оплакване от Матев приели, че служители от Агенцията по вписванията - София са допуснали нарушение на служебните си задължения, като не са вписали исковата молба на същия ден, на който това е било разпоредено от съдията по вписванията - 29.05.2007 г., а на 31.05.2007 г., т. е. два дни по-късно, което се оказало фатално за уважаването на предявената искова молба. При тези правилно установени фактически положения съдът е стигнал до извода, че Матев е претърпял вреди от бездействието на служители от администрацията на ответника, изразяващи се в заплатената от него сума от 65500 евро по предварителния договор, срещу която той не могъл да придобие собствеността на процесното жилище и като приел, че те са в пряка причинна връзка от това бездействие, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, осъдил Агенцията по вписванията да му заплати тази сума с лихвата, считано от датата на завеждане на иска, като отхвърлил иска относно заплащане на лихви върху тази сума от дата 29.05.2007 г. и иска за заплащане на 3000 лв., произтичащи от разноски по делото. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. За да бъде допустим и основателен един иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо не само да е настъпила вреда за ищеца, но тя да произтича от незаконосъобразно действие или бездействие на ответника и да е налице пряка причинна връзка между тази вреда и незаконосъобразното действие. В настоящия случай вредата за ищеца, както твърди и самият той, се изразява в това, че срещу платената на трето лице - дружество "Евростил" сума от 65500 евро той не е придобил собствеността върху жилище в гр. Банско. Това безспорно е така, но вина за непридобиването на имота имат както служителите от администрацията на ответника, така и на първо място недобросъвестното поведение на третото лице /дружеството/ което, въпреки че е получило парите и е имало договорно задължение да прехвърли по нотариален ред собствеността върху процесното жилище на ищеца, не е сторило това, а е продало жилището на друго лице. При това положение за ищеца не е преклудирана възможността да си възстанови от дружеството тази сума със законните последици, тъй като основанието, на което е дадена, е договорно и той може да търси правата си по реда на исковете по Закона за задълженията и договорите, както и да се снабди директно с изпълнителен лист по реда на ГПК. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване - чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а в настоящия случай редът за обезвреда на ищеца е този по ЗЗД, поради което и искът му против държавата в лицето на Агенцията по вписванията е недопустим. От тук следва, че недопустим е и искът за претендираните лихви върху главницата на сумата, както и искът за заплащане на разноските по воденето на гр. д. № 1016/2007 г. на Районния съд - Разлог. При тези правни изводи касационната жалба на Вихрен Матев се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,