Решение № 12975 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2011 г.

Решение № 12975 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15967/2011 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба от Нериман Реджеб Мехмедали от с. Опълченско, обл. Кърджали, против решение № 164/31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 249/2011 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 84-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, като излага подробни съображения относно неправилно прилагане на чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР и Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт поддържа становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Нериман Реджеб Мехмедали против разпореждане № 84-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР с мотиви, че трудовият договор с лицето е прекратен извън срока по чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия закон и молбата - декларация е подадена след изтичане на 30-дневния срок по чл. 25, считано от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР в търговския регистър. За да постанови този резултат, съдът е приел, че вземането на жалбоподателката не е предявено в указания от закона 30-дневен срок и фактически е възникнало след датата на вписване на решението по чл. 6, поради което следва да се удовлетвори по реда на производството по несъстоятелност. Фактите по делото са правилно установени и въз основа на техния анализ са направени обосновани и законосъобразни правни изводи. За да направи заключение за постановяване на оспореното пред него разпореждане в съответствие с материалния закон, съставът на Административен съд - Кърджали е приел, че не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като се е позовал на обстоятелството, че дължимото от работодателя трудово възнаграждение касае месец април 2011 г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД е вписано в търговския регистър на 2.03.2010 г. Към момента на откриване на производството по несъстоятелност и вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона, лицето е било в трудово правоотношение с работодателя. 30- дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, считано от вписването в Търговския регистър на решение № 39 от 25.02.2010 г. на Окръжен съд - Кърджали за откриване на производството по несъстоятелност на "Орфей - Кърджали" ЕООД, е изтекъл на 1.04.2010 г., а жалбоподателката Нериман Реджеб Мехмедали е подала молба - декларация за отпускане на гарантирано вземане на 15.06.2011 г. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за неправилно тълкуване и прилагане на релевантните за спора разпоредби на чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. По силата на тази правна норма гарантираното вземане възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление - декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Този срок е преклузивен и упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане след изтичането му води до погасяване на това право. Правилно Административен съд - Кърджали е приел, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД, спрямо който е открито производство по несъстоятелност и че това трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или през последните три месеца преди тази дата. Изводът на съда, че дължимото от работодателя трудово възнаграждение касае месец април 2011 г., а правото на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е възникнало повече от една година след откриване на производството по несъстоятелност на работодателя, е обоснован и законосъобразен. Преклузивният 30-дневен срок за подаване на молба-декларация е изтекъл на 1.04.2010 г., поради което вземането не може да бъде удовлетворено по реда на ЗГВРСНР. Заявените с молбата -декларация от 15.06.2011 г. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неполучили плащане на падежа, следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1 във вр. с чл. 639, ал. 1 от Търговския закон. Неоснователни са наведените от касатора доводи за нарушения на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Видно от решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 18 април 2013 г. по дело C-247/12 (Мелиха Вели Мустафа срещу Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт), постановено по преюдициално запитване по идентичен случай, Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите - членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяване на дейността на работодателя. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното разпореждане и е отхвърлил подадената срещу него жалба, Административен съд - Кърджали е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,