Решение № 10956 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Исуф срещу решение 61/21.02.2020 г., постановено по адм. д. 76/2019 г. от Административния съд Хасково. С решението са отхвърлени предявените от М. Исуф искови претенции срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София, бул.Н.Столетов 21, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди - физически болки и морални страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място], вследствие на нелекувана травма на ляв раменен пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание лишаване от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата и разноските по делото. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на Административен съд - Хасково сума в размер на 670 лева, представляваща разноски за заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица. В касационната жалба, касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се множество аргументи за неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, както на писмените, така и на гласните доказателства свидетелски показания и заключения на вещи лица. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдвокатурата. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията, гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в лаконичен писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба от М. Исуф от гр. Харманли срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София, в която са обективирани няколко иска с правно основание ЗИНСЗ и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Постановено е определение по адм. дело 1226/2018г. чл. 144 от АПК, вр. с чл.210, ал.2 от ГПК, с което исковете са разделени. Като предмет на разглеждане по адм. д. 76/2019г. по описа на АДмС-Хасково са останали исковете на лицето с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева, за претърпени неимуществени вреди - физически болки и морални страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място], вследствие на нелекувана травма на ляв раменен пояс и лява раменна става, получена по време на изтърпяване наказание лишаване от свобода, които ищеца търпял от 11.09.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата и разноските по делото. От фактическа страна по делото е прието за установено от административния съд, че ищецът М. Исуф е бил задържан в Затвора - [населено място] на 07.04.2017г. за изпълнение на присъда по НОХД 868/2016г. на Районен съд, гр.Свиленград. След първоначалният адаптационен период в Приемно отделение, е бил разпределен в [номер] група и настанен в Корпуса на Затвора, където е пребивавал в спално помещение [номер], в коридор [номер] до 11.09.2017г., когато е бил освободен. Ищецът е работил в Мебелният цех на територията на Затвора като [професия], в периода 04.05.2017г.-01.08.2017г. На 30.05.2017г. по повод оплаквания от болки в лявото рамо, ищецът посетил лекар ортопед д-р М. Христов. На същата дата била извършена рентгенография на ищеца, от специалист образна диагностика при МЦТрета поликлиника ЕООД. В Амбулаторен лист 001080 от 30.05.2017г. лекарят отразил, че е налице [медицинско заключение]. За установеното увреждане на здравето, лекарят предписал терапия с Фастум гел и Нимезил. След освобождаването му от затвора, на 14.12.2017г. на ищеца било извършено образно изследване -рентгенограма на раменна става обективирано в амбулаторен лист 3271. В резултатите от образното изследване било отразено, че [медецинско състояние]. Отразено било също, че костната структура е адекватна за възрастта, а видимите пулмонални сегменти са в норма. На 12.04.2018г. от лекар в МЦХасковоЕООД, гр. Хасково било издадено медицинско удостоверение, в което било отразено че обективното състояние на М. Исуф е с [медицинско състояние]. [медицинско състояние]. На същата дата, специалист по съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Хасково, изготвил съдебно медицинско удостоверение 147/2018г. В него специалистът по съдебна медицина дал заключение, че се касае за [медицинско състояние]. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при трудова злополука, по начина и времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, дадени от ищеца, като уврежданията са довели до причиняване на трайно затруднение в движението на лятата ръка. По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на Г. Куличев, С. Илиев и Д. Петрова, които са имали преки и непосредствени впечатления от периода на престоя на лицето в Затвора [населено място]. Въз основа на показанията на св. Куличев, св. Илиев и св. Петрова, съдът е намерил за доказано твърдението на ищеца, че през м. май 2017г. по време на осъществявана работа в мебелният цех на затвора [населено място], същият е получил травма в областта на лявото рамо. Показанията на тези свидетели по отношение получената травмаса единни, логични и непротиворечиви, а св. Куличев е имал и непосредствени впечатления от момента, мястото и начина на получаване на увредата на ищеца, тъй като е бил заедно с него в мебелният цех на завода, когато същата е претърпяна. По искане на ответната страна, в качеството на свидетел е разпитана д-р Л. Петкова- Директор на Медицина си център в Затвора [населено място]. От показанията на свидетелката, които се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал се установило, че след постъпване на оплаквания от страна на ищеца, същият е бил изведен от затвора за преглед от лекар-ортопед. С оглед осъщественото от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК и откритото на това правно основание производство по оспорване истинността на амбулаторен лист 001080/30.05.2017г. издаден от д-р М. Христов, в частта на истинността на подписа на пациент и в частта на верността на удостовереното в анамнезата обстоятелство, че травмата е претърпяна 5 месеца преди издаване на амбулаторният лист, по искане на ищеца по делото е назначена е изготвена съдебно-графологична експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че подписът след пациент не е изпълнен от М. Исуф. По искане на ищеца по делото е допуснато изготвяне на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от специалист ортопед-травматолог. От заключението на вещото лице, изготвено след преглед на документите по делото, вкл. приложените медицински документи и след извършване на клиничен преглед на актуалното състояние на раменният пояс на М. Исуф, на 08.01.2020г. се е установило, че по време на работа в мебелният цех в затвора [населено място] ищецът е получил остра болка в/над лявото рамо.Това е станало при теглене на тежка количка. В този момент той е доразкъсал лигаминтарна връзка. Като се има предвид, че акромиклавикуларната става е некухинна става, т.е. няма луфт и движението в нея е минимално-3-5 градуса отклонение, то можело да се заключи, че разкъсването на лигаментите (и 4-те) не е могло да стане в момента на теглене на количката. Първата причина за това са 7 дегененеративни изменения на лигаментите в следствие на хронични натоварвания, стари травми с локални кръвоизливи (кръвоизливчета - малко количество кръв в лигаментите), които разслояват връзките и увеличават тяхната късливост. И в един момент, на дори средно натоварване, остатъка от връзките/лигаментите са се разкъсали и са причинили пареща болка, функционална немощ и болков синдром. На рентгенографиите (вкл. 32 месеца след обсъждания проблем) се визуализирали следи от стара фрактура на външния латералния край на ключицата. Касаело се за [медицинско заключение]. Това според вещото лице се получавало, защото травменото кръвонасядане не е фиброзирало, т.е. създала се е вътреставна, фиброзна, буферна възглавница, която омекотява движението в тази става, премахва болковия синдром и осигурява функционалност на деформираната вече става. Травмата която изтъквал ищеца била с продължителност на болковият синдром повече от 30 дни. Дори и след този срок тази деформирана надраменна става причинявала болка при отвеждане на раменницата настрани и нагоре. Според вещото лице, най-вероятно след това тълкуване на рентгенограмите траматологът е назначил терапия с фастум гел за мазане и нимезил 2 по 1 пр. дн. Приложения алгоритъм на лечение в случая(проведените диагностични и лечебни процедури) според него отговаряли на добрата медицинска практика. При ищеца, след диагностициране на [медицинско състояние], не е извършена пристягаща превръзка, вероятно защото е било преценено, че травмата е с по-голяма давност и в такъв случай тя би била безпредметна. Препоръчана била обезболяваща терапия. При така проведеното лечение в затвора [населено място] според вещото лице не са настъпили неочаквани и функционални усложнения. В съдебно заседание вещото лице направило допълнителни уточнения по така изготвеното заключение, обосновавайки изводите си за вторично травматично увреждане на ищеца и за адекватност на проведеното лечение. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че исковите претенции са е неоснователни. Съдът е приел, че са доказани твърденията на лицето за настъпилото травматично увреждане, но не е доказано основното твърдение на ищеца, обективирано в исковата му молба, че по така получената травма не са предприети действия и не е проведено адекватно лечение от страна на затворническата администрация. По повод на проведеното оспорване в производството по чл. 193, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, на неистинността на цитираният документ- амбулаторен лист в частта на подписа на пациент, АдмС- Хасково е приел същото за успешно, но е кредитирал документа в останалата му част. Изложил е съображения, че в посочените части попълвани от длъжностното лице-лекар, амбулаторният лист представлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти, като обвързва съда да приеме, че те са се осъществили по начина, по който лекарят, който го е попълнил и издал е посочил в него. В случая амбулаторният лист не е бил оспорен в частта на подписа на длъжностното лице, което го издало и което по този начин е удостоверило осъществените от него действия при прегледа на пациента, вкл. че е снело посочената в листа анамнеза и вярно е отразило данните, предоставени от лицето. Нещо повече, кредитираното от съда заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза кореспондирало с отразените в анамнезата факти и било допълнително основание за възприемането им от съда като верни. Съдът се е мотивирал, че лечението е било адекватно такова и съответстващо на добрите медицински практики /видно от заключението на съдбено медицинската експертиза/, поради това е намиерил, че ищецът не е доказал част от твърденията си в исковата молба и от материалите по делото не се е установила първата предпоставка на иска по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно неоснователно бездействие/действие на служители на ответника. Предвид липсата на първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът е направил извод, че дори ищецът действително да е търпял болки и страдания от травматичното увреждане, получено от него по време на работата му в Затвора [населено място], не би могла да е налице и третата кумулативно необходима предпоставка причинно-следствената връзка. Ето защо исковата претенция е била отхвърлена като недоказана и неоснователна. Поради акцесорния й характер е отхвърлена и претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума от 11.07.2017г. до окончателното й изплащане. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Първоинстанционният съд е събрал по делото допустими и относими доказателства, които е обсъдил, анализирал вкл. и в тяхната съвкупност, въз основа на което е установил обективно фактическата обстановка по спора. Съдът е формирал обосновани правни изводи и е приложил правилно материалния закон. Решението е мотивирано. В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществените нарушения от страна на длъжностните лица, от чиито бездействия се претендира да са настъпили вреди. С оглед фактическите твърдения на ищеца, за да се уважи исковата му претенция, по делото е следвало да се докаже, че през процесния период той е претърпял увреждане на здравето, за което от Затвора [населено място] не са взели адекватни медицински мерки. Действително е доказано, че лицето е претърпяло травматично увреждане на лявата раменна става, но от доказателствата по делото не се установява администрацията на затвора да е бездействала. Напротив, своевременно са предприети действия за изпращане и преглед на ищеца от лекар - специалист, съобразно неговите оплаквания. Лекарската преценка и характера на предписаното лечение не могат да подлежат на обсъждане от съда, макар в конкретния случай от заключението на изслушаната СМЕ да е видно, че проведеното лечение е било адекватно на находката и на добрите практики за лечение на съответните симптоми и посттравматични състояния. Наведените от Административния съд Хасково аргументи по отношение на оспорването на подписа на ищеца в амбулаторния лист от прегледа се споделят от настоящата инстанция. Направеното оспорване на един от подписите не прави документа негоден за ползване и не го лишава от доказателствена стойност по отношение на останалата част от съдържанието му. Релевантно за спора е удостоверяването, направено от лекаря прегледал ищецът Исуф, което кореспондира с останалите доказателства по делото и изводите на изслушаната съдебно медицинска експертиза. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Куличев, Илиев и Петрова, както и на д-р Петкова като въз основа на тях и заключението по СМЕ е приел, че не е било налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника при реакция на претърпения от ищеца инцидент при работа в мебелния цех към Затвора в [населено място].