Решение № 11613 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2010 г.

Решение № 11613 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Станимир Василев Тодоров против решение № 34 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 209/2010 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 88 от 31.03.2010 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на РИОСВ - Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 88/31.03.2010 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 1.04.2010 г., е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорът е орган по назначаването за служителите в съответната инспекция) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателя, който заема единствената бройка за длъжността "началник отдел "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска" в РИОСВ - Русе е прекратено след като в изпълнение на правомощията си по чл. 6, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите министърът на околната среда и водите утвърждава, считано от 01.04.2010 г., ново длъжностно разписание на инспекцията. Съгласно последното специализираната администрация на РИОСВ - Русе е организирана по нов начин като съществуващи четири отдела: "Контрол на водите и атмосферния въздух", "Контрол на отпадъците", "Контрол на биоразнообразието и почвите" и "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска", в който жалбоподателя заема длъжността "началник отдел" са преобразувани в два: отдел "Контрол на околната среда" и отдел "Разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими". По този начин длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя, е съкратена. Като началник на закрития отдел "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска" последният изпълнява конкретни задължения, свързани с ръководството, координацията и контрола на цялата дейност на отдела, свързана с функциите по превантивния, текущ и последващ контрол по опазване на околната среда, предотвратяване и отстраняване на екологични щети, предизвикани от опасни химични вещества. Длъжността е ръководна с ниво А6 по Единния класификатор на длъжностите в администрацията. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените промени длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя, е премахната. Съкратена е единствената бройка за длъжността, а функциите, изпълнявани от жалбоподателя като "началник отдел "Превантивна дейност, опасни химични вещества и управление на риска", не съвпадат със задълженията на длъжността "началник отдел" на новосъздадения отдел "Контрол на околната среда". Последната длъжност включва по - широки правомощия, насочени към контрол и опазване на околната среда чрез отстраняване на вредните въздействия върху всички компоненти, независимо от източника на замърсяване. Не е налице идентичност на функциите, изпълнявани от жалбоподателя и тези за длъжността "началник отдел "Разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими". Правомощията на последната длъжност са конкретизирани в осъществяване на ръководство, организация и контрол върху разрешителните и регистрационни процедури, чрез изпълнение на специализирани задачи, които не са част от задълженията, изпълнявани от жалбоподателя съгласно представената длъжностна характеристика. Изложеното налага извода, че заеманата от служителя длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), е премахната. Ето защо като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възражението, че след като общата численост на служителите в инспекцията не е променена, то не е налице реално съкращение, не се споделя от настоящия състав. Структурата и числеността на специализираната администрация в РИОСВ - Русе се определят органа по назначаването, който разполага с правомощията да организира дейността и да разпредели задълженията между отделните звена и длъжности по избран от него начин с цел осигуряване на ефективно функциониране на инспекцията. Органът е компетентен да извърши длъжностни промени в РИОСВ - Русе, като премахне длъжности и създаде нови с цел да организира дейността по начин, който да позволява по-добро изпълнение на възложените задължения. Това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл запазването на общата численост на служителите в инспекцията не може да обоснова извод, че съкращение фактически не е извършено. Възражението, че отдел "Контрол на околната среда" е създаден в противоречие с Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, също е неоснователно. Правилникът очертава основните направления, по които ще се осъществява дейността на специализираната администрация, без да определя конкретните административни звена, на които ще се възложат функциите. Следователно структурирането в отдели, организацията на дейността в тях и определянето на длъжности са въпроси по целесъобразност, предоставени за разрешаване на органа по назначаването след утвърждаване от министъра на околната среда и водите (чл. 6, ал. 1 от правилника ). Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени и гласни доказателства. Утвърденото от министъра на околната среда това ново длъжностното разписание от 01.04.2010 г. и извършените с него длъжностни и организационни промени в специализираната администрация на РИОСВ - Русе обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,