Решение № 9859 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Аргус Комерс ЕООД, гр. Ботевград, чрез адвокат К. Чакова против решение 472/09.04.2025 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 811/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002323004820-091-001/16.02.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 567/26.04.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София относно отказано право на данъчен кредит в размер на 25 000 лева за данъчен период м. 04.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено извършването на фактурираните услуги по почистване на язовир Мали Лаг и неговите съоръжения от Бо и Бо ЕООД и е доказана основната и най-важна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит реално извършена облагаема доставка. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София, чрез юрк. В. Арнаудова моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София област е бил ревизионен акт Р-22002323004820-091-001/16.02.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 567/26.04.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София в частта, в която на Аргус Комерс ЕООД, гр. Ботевград е отказано право на данъчен кредит в размер на 25 000 лева за данъчен период м. 04.2023 г. по фактура 0 8/27.03.2023 г. издадена от "Бо и Бо" ЕООД. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното изпълнение и плащане на дейности по почистване на язовир Мали Лаг и неговите съоръжения от доставчика "Бо и Бо" ЕООД, поради което не е осъществен правопораждащият правото на данъчен кредит юридически факт по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС. В мотивите си съдът е посочил, че липсва реален и видим резултат от изпълнението на услугите, не е извършено плащане на договорената цена, не са извършвани последващи облагаеми доставки с резултатите от услугите, а доставчикът е липсващ търговец и не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на услугите. Съдът не е кредитирал представените в съдебно производство писмени доказателства договор за еднократно почистване на недвижими имот от 23.02.2023 г., анекс към договора от 09.10.2023 г. приемо предавателен протокол от 25.06.2023 г. и оферта от "Бо и Бо" ЕООД, тъй като представляват новосъздадени документи за целите на обжалването, които не са представени в хода на ревизията. Наред с това е посочил, че бланкетното съдържание на приемо предавателния протокол и на анекса от 09.10.2023 г. препятстват установяването на действителния обем и вид на дейностите, които са изпълнени и съответно на установените дефекти в изпълнението им. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл.120 ДОПК и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно постановено. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, предвидени в чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Крайният извод, че по делото не е доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, изискуемост на ДДС и възникване на правото на данъчен кредит, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. По силата на чл. 68, ал.2 ЗДДС правото на приспадане възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС в общата хипотеза на ал.2 от същата разпоредба, ДДС става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. При доставките на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС, каквито се твърдят, че са предмет на спорната фактура данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. В чл.25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че ДДС става изискуем, когато преди настъпване на данъчното събитие е извършено авансово плащане при получаване на плащането и за размера на платената сума. Доводите в касационната жалба, че по делото е установено извършването на услугите по почистване на язовир "Мали Лаг" и съоръженията му, са в противоречие със събраните доказателства. В конкретния случай фактура 0 8/27.03.2023 г. документира плащане по договор на стойност 125 000 лева с начислен ДДС 25 000 лева. Първо така издадената фактура е непълна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 114, ал.1, т. 9 ЗДДС, която норма транспонира изискването на чл. 226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС - не съдържа описание на естеството на услугите, предмет на доставката, нито препраща към договора от 26.03.2023 г. Съгласно решение от 8 май 2013 година на Съда на ЕС по дело С-271/12 правото на правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В разглеждания случай представените от ревизираното дружество документи не удостоверяват, че към момента на издаване на фактурата през м.03.2023 г., както и в данъчен период м.04.2023 г., когато е упражнено правото данъчен кредит от "Аргус Комерс" ЕООД, е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и по-конкретно, че Бо и Бо ЕООД е извършило услугите, посочени в чл.1, ал.2 от договора от 26.03.2023 г. за еднократно почистване на язовир "Мали Лаг" и съоръженията му. Правилно съдът е приел, че релевантно за осъществяването на доставките на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС е, изпълнението на договора, а не неговото сключване. В случая представеният в хода на ревизията приемо предавателен протокол от 25.06.2023 г. не съдържа конкретно изпълнени работи по почистване и ремонт на язовира, осъществени от доставчика и получени от ревизираното дружество, а повтаря описанието на дейностите, посочени в чл.1, ал. 2 от договора от 26.03.2023 г., които са възложени за изпълнение. Представеният в съдебното производство приемо предавателен протокол 1/26.05.2023 г., който съдържа описание на СМР по вид и количество, не може бъде обвързан по време и предмет с фактурата, издадена на 27.03.2023 г. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е кредитирал така представения документ. От една страна протоколът представен в съдебното производство е с дата и съдържание, различни от представения при ревизията и от друга - не кореспондира с останалите доказателства по делото, в това число и констатациите за състоянието на язовира при извършеното от органите по приходите посещение на място. Следва да се допълни, че в хода на съдебното производство дружеството е било задължено да представи подводни снимки от огледа на язовира, извършен от доставчика, но такива не са представени. След като не е доказано извършване на услугите, възложени с договора от 26.03.2023 г., законосъобразно съдът е приел, че не е налице основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т.1 ЗДДС - осъществяването на облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Извършването на услугите е юридическият факт, който поражда настъпването на данъчно събитие по чл.25, ал.2 ЗДДС, изискуемост на ДДС съгласно чл. 25, ал.6, т.1 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.2 ЗДДС. По делото от съдебно счетоводната експертиза е установено, че не е извършено плащане по фактурата от страна на ревизираното дружество. Следователно не е налице изискуемост на ДДС и право на данъчен кредит в данъчен период м.04.2023 г. и на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Аргус Комерс" ЕООД против ревизионния акт е отхвърлена, не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация, като на основание чл.161, ал.2 ДОПК и решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 650 лева, следва да бъде намалено на 500 лева, което съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото в настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,