Решение № 176 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2013 г.

Решение № 176 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Т. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № II-117/30.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1151/2012 г. от състав на Окръжен съд - Бургас. Ответникът по молбата за отмяна на влязлото в сила решение [фирма] я оспорва, с писмен отговор от 28.01.2013 г. По основателността на молбата за отмяна на влязло в сила решение, съдът приема на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК следното: Представените писмени доказателства не са приложени към делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се цели по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения и не са приобщени към доказателствения материал. Твърди се, че същите са новооткрити, като се излагат съображения, че същите са релевантни за спора, но не са били известни на страната. В случаите, в които молбата за отмяна на влязлото в сила решение се основава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в хипотезата на нови писмени доказателства, предпоставка за основателност на молбата е, страната да не е могла да се снабди своевременно с тези доказателства, предвид възможността и да ги представи като такива при разглеждането на делото, при спазването на съответните законови срокове за това. В случая се представят писмени доказателства - заповед № 86/01.02.2011 г. и заповед № 5/03.01.2011 г., издадени от ответника по молбата [фирма], копие от трудова книжка, удостоверение УП-2, фишове за получени заплати и предложение за прекратяване на трудово правоотношение /последните касаещи трето за спора лице/ издадени и датирани от 2010 г. Всички тези писмени доказателства са се съхранявали при ответника по молбата, посочен по-горе, по твърдения на молителя. С тези доказателства се цели установяването на обстоятелството, че дейността по превоз на товари на същото юридически лице е продължила да се осъществява и след датата 21.06.2010 г., което обстоятелство е било спорно по делото и молителят е носил тежестта от неговото доказване в процеса. Настоящия състав счита, че страната е разполагала с възможност, в т. ч. и с процесуални способи по установяването на съществуването на тези писмени доказателства, както и на обстоятелствата, които удостоверяват, в хода на производството по реда на разглеждането на спора и по реда на инстанционния контрол, както и да се снабди с тях своевременно, съответно да ги представи като доказателства по делото. Обстоятелствата, както и писмените доказателства, които се представят и които удостоверяват тези обстоятелства, са от период преди завеждането на исковата молба - 01.04.2011 г. Изискването на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е, страната да не е могла да се снабди с представените писмени доказателства своевременно, като предвид изложеното по-горе, състава на ВКС приема, че страната е разполагала с възможност и процесуални средства на първо място да узнае за съществуването на новопредставените писмени доказателства и на следващо място, да се снабди с тях, съответно да ги представи като доказателства по делото, при разглеждането му. Страната е разполагала и с процесуалната възможност да удостовери пред съда наличието на обстоятелствата, установяващи се с представените доказателства, чрез други предвидени в процесуалния закон способи, напр. свидетелски показания и съдебни експертизи, като неизползуването на тези процесуални възможности от страна на молителя се дължи изцяло на процесуалното поведение на страната. На това основание, съдът приема, че представените доказателства и удостоверените с тях обстоятелства са могли да бъдат известни на страната и да бъдат представени или събрани доказателства за тяхното съществуване в хода на производството по делото, в т. ч. и по реда на инстанционния контрол. Тази възможност е основание за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. В молбата се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по "необжалван пред него въпрос", като по този начин е лишил страната от процесуалното право да участвувам в обсъждането на този правен въпрос. На това основание се твърди, че са налице процесуални нарушения, във връзка с лишаването от право на молителя да участвува в обсъждането на изключено от процеса писмено доказателство и се претендира отмяната на влязлото в сила решение. Изложените твърдения, във връзка с горното, представляват по своята същност оплакване от молителя за неправилност на съдебното решение, поради допуснати /по твърдения на молителя/ нарушения на процесуалния закон. Разпоредбата на чл. 303 от ГПК не предвижда основание за отмяна на влязло в сила решение, основаващо се на твърдения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК предвижда допустимост на молбата за отмяна, но само когато основанието за искането се основава на твърдения за процесуални нарушения, лишили страната от възможността да участвува в делото или да бъде надлежно представлявана. Такива основания не се съдържат в молбата за отмяна, поради което и така соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение води до извод за недопустимост. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия