Решение № 7616 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2009 г.
ВАСIV отделение10.06.2009 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 100 от 2.12.2008 г., постановено по адм. дело № 107/2008 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7616 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област с административен център гр. Кърджали против решение № 100 от 2.12.2008 г., постановено по адм. дело № 107/2008 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед № РД-09-127 от 03.07.2008 г., в частта й относно имот с идентификационен номер 06567.91.11, находящ се в землището на с. Брош, обл. Кърджали, в зона за земеделско ползване № 24а и преписката е върната за ново произнасяне, със задължителни указания. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде отхвърлена първоначалната жалба против оспорената заповед на областния управител или делото да се върне за ново разглеждане. Представена е писмена защита от процесуалния представител на касатора юрисконсулт Радев. Ответникът - Павел Георгиев Ганев не взема становище па касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в настоящия случай от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и че са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като не са изложени мотиви. Административният орган е допуснал процесуално бездействие по отношение факти и обстоятелства от значение за случая и най-вече относно обстоятелството защо процесният имот не може да бъде включен в плана като съществува на място и по нотариален акт. В този смисъл възражението на касатора, че неизлагането на мотиви не може да представлява съществено нарушение на процесуалните правила е напълно несъстоятелно. Мотивите на атакуваната заповед не следва да се извличат от други документи, които са били приложени към административната преписка, както твърди касатора. Още повече, че цитираната по-горе заповед касае голямо число недвижими имоти и съответно засегнати лица. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Кърджали е образувано по жалба, подадена от Павел Ганев против заповед № РД-09-127 от 03.07.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Кърджали, в частта й с която на основание чл. § 4к, ал. 1 и ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ на и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за посочените зони за земеделско ползване, между които и зона 24а - землището на с. Брош, община Кърджали, относно имот в кадастрален район 91, с идентификатор № 06567.91.11 по ПНИ, отреден за жалбоподателя с площ от 355 кв. м. В жалбата се възразява, че процесният имот по нотариален акт и скица възлиза на 500 кв. м, поради което неправилно е отразен с площ от 355 кв. м в помощния план и в ПНИ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира като собственик на имот от 500 кв. м, находящ се в землището на с. Брош, м. "Хармана", зона за земеделско ползване (ЗЗП) № 24а - нот. акт № 171, т. I, нот. дело № 617/1993 г. на РС - Кърджали, при описаните в акта граници. Имотът е придобит по реда на § 4б, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание надлежно предоставено право на ползване - решение № 15 от 29.12.1987 г. на ИК на ОбНС - Кърджали и след заплащане на определената цена през 1993 г. От неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че имотът е с материализирани на място граници и възлиза на 516 кв. м, но в ПНИ същият не е заснет в границите си, а е отразен с площ от 355 кв. м, като липсва идентичност и на част от границите. От представения в преписката протокол на назначената от областния управител комисия за разглеждане на възраженията, постъпили против проекта на ПНИ, съдът е установил, че комисията е постановила частично уважаване на възражението на жалбоподателя против липсата на отреждане с плана на неговия имот, като е приела, че следва да бъде отразен имот с площ от 355 кв. м, като останалата част от имота до 500 кв. м или 145 кв. м попада извън територията на зоната за земеделско ползване - № 24а в землището на с. Брош. В този смисъл е отреждането и по ПНИ. При тези безспорни от фактическа страна данни, съдът е приел, че постановената от областния управител заповед, с която е одобрен ПНИ, в частта за процесния имот е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. В заповедта липсват мотиви - нарушение на изискванията за форма - основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Както помощният орган- комисията за разглеждане на възраженията, така и административният орган не са изяснили случая - липсва оглед на място, заснемане на имота и др. за да се установи какви са причините част от имота да не бъде заснета и включена в ПНИ, както и жалбоподателят да бъде отразен в регистъра с целия обем права на собственост. Обстоятелството, че част от имота попада извън ЗЗП, не е основание да не бъде уважено искането му. Съдът е посочил, че е останал неизяснен статута на тази част, както и дали е налице възможност за корекция на границите на ЗЗП, съответно същата да бъде включена в плана, още повече че в случаите когато има налице нотариален акт, имотът следва да бъде нанесен без изменение на местоположението му. В случая административният орган е проявил процесуално бездействие, не е събрал доказателства, освен това не е изложил никакви мотиви, в това число и какви са причините да откаже да отрази имота в неговата цялост. Тази липса не може да бъде санирана в съдебното производство. По тези съображение е отменил заповедта в оспорената й част и е върнал делото за ново произнасяне на административния орган. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се възразява, че имотът не може да бъде отразен в ПНИ в неговата цялост, тъй като безспорно е установено, че част от него попада извън границите на зоната за земеделско ползване. Възразява се, че ако административният орган се произнесе за тази част, то той ще постанови нищожен акт. Възражението не може да бъде споделено. Още при изготвянето на помощния план е допуснато нарушение, тъй като спорният имот не е отразен в съществуващите си граници, при безспорност на правото на собственост. Съответно още на този етап е следвало да бъде установено, по каква причина техническото задание е съставено така, че част от имота остава извън обхвата на помощния план, респективно и извън обхвата на ПНИ. За имота са приложими всички изисквания по § 4б, съответно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Правото на собственост е придобито в резултат на трансформация на право на ползване, съответно имотът попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма причина (при така установените по делото данни) част от него да попада извън техническото задание, съответно извън помощния план и ПНИ. Следвало е да бъде предприета корекция относно границите на ЗЗП, като имотът се отрази в неговата цялост още преди одобряването на ПНИ. При издаден нотариален акт и при липса на спор относно правото на собственост имотът е следвало да бъде заснет и вписан и в регистър към плана на името на собственика си в съществуващите си граници и размер. Правилно заповедта е отменена, тъй като липсва изследване и посочване на причините от страна на административния орган, какво го е мотивирало да постанови отказ за отреждане на част от спорния имот. Правилно преписката е върната за ново произнасяне, като административният орган преди да се произнесе следва да събере относимите доказателства и евентуално да предприеме действия по корекция на границите на ЗЗП. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,