Решение № 1494 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2017 г.

Решение № 1494 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2017 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Филипова от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат П. Иванова, против Решение № 368/30.10.2017 г., постановено по административно дело № 318/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД 22-614/21.04.2017 г. на Кмета на Община Велико Търново за изземване на имот – частна общинска собственост, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови ново, с което да се отмени процесната заповед. Основните доводи са свързани с твърдението, че предходна заповед за прекратяване на наемното правоотношение относно имота, не е влязла в законна сила, което обуславяло материалната незаконосъобразност на заповедта за изземване на същия имот. Постъпил е отговор на касационната жалба от Кмета на Община Велико Търново, подаден чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Р. Широкова, съдържащ становище по съществото на спора, което е в подкрепа на съдебното решение, поради което се иска да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед, издадена от Кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, е наредено изземване на имот – частна общинска собственост, представляващ общинско жилище от фонда "Настаняване под наем" - апартамент № 3, находящ се в [населено място], на [улица], владян от жалбоподателката и от още четири други лица без правно основание. С оспореното решение е отхвърлена жалбата против заповедта, след като съдът е извършил цялостна проверка за нейната законосъобразност. Извършените от съдебният състав фактически установявания са правилни, а възприетите въз основа на тях правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са мотивирани, обосновани и законосъобразни. Административният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при спазване на приложимия материален закон. С оглед установените факти, а именно, че наемното правоотношение, с предмет посоченото по-горе общинско жилище е било прекратено към момента на издаване на процесната заповед, и не се сочи и установява друго правно основание за държането му, то е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1, пр. 1 ЗОС, при която кметът на съответната община разполага с правомощието да изземе имота. Неоснователни са доводите, поддържани в касационната жалба за нередовно съобщаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. По делото са събрани доказателства, които установяват спазване на реда, регламентиран в чл. 61, ал. 3 АПК, поради което правилно съдът е приел, че Заповед № РД 22-2482/13.12.2016 г. е влязла в законна сила преди издаване на процесната. Споделяем е и вторият аргумент, развит в оспореното решение – за това, че наемното правоотношение относно общинското жилище е било прекратено на 01.01.2017 г., поради изтичане срока на договора за отдаването му под наем. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,