Решение № 15271 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2009 г.

Решение № 15271 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: от Камен Стефанов Киров и Георги Иванов Костов - двамата от гр. Варна, чрез пълномощника им - адв. Васил Василев и от Областния управител на област Варна, против решение № 201/19.03.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, по адм. д. № 1069/2004 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд е отменил Заповед № РД-1-7706/410/25.11.2003 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в м. "Ален мак", землище Виница, община Варна, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти пл. №№ 796 и 797 по жалба на Минка Георгиева Атанасова и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови решението си съдът е приел следното: С решение № 578/7.01.1999 г. на ПК-Варна, на наследниците на Дука Георгиев Андреев, сред които е и жалбоподателката, е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2.643 дкр., находяща се в м. "Манда Гюолджук", землището на кв. Виница. В съдебно заседание и по съществото на спора пълномощникът на заинтересованите страни Камен Стефанов Киров и Георги Иванов Костов е направил искане за прекратяване на делото поради това, че жалбоподателката не е собственик на имота, върху който се намират процесните имоти пл. №№ 796 и 797, като се е позовал на влязло в сила решение № 1675/20.05.2008 г. по гр. д. № 5405/2007 г. по описа на ВРС. Съдът намира искането за прекратяване на делото за неоснователно, тъй като видно от цитираното решение на районния съд, същото касае само имот пл. № 796 и в това производство не са участвали страните по настоящото дело. С оглед на това съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от лице, които е придобило право на собственост върху имот, включен в плана на новообразуваните имоти. От представените по делото доказателства за собственост на заинтересованите страни Георги Иванов Костов и Камен Стефанов Киров-нот. акт № 41/1994 г. и нот. акт № 105/1994 г. се установява, че посочените лица са придобили по 600 кв. м. от процесните имоти пл. № 796 и 797. В регистъра на имотите към ПНИ процесните имоти са записани на името на Георги Иванов Костов и Камен Стефанов Киров, но с площ много по-голяма от придобитата от тях от 600 кв. м. Имот № 796 на Георги Иванов Костов е записан с площ от 1159 кв. м., а имот пл. № 797 на Камен Стефанов Киров е с площ от 1125 кв. м. От заключенията на вещите лица по делото се установява, че имотът, възстановен на наследодателя на жалбоподателката с решение № 578/07.01.1999 г. на ПК-Варна представлява имот пл. № 6926 по КП от 1956 г. с площ от 2643 кв. м. и обхваща част от процесните имоти по ПНИ пл. №№ 796 и 799, съответно 566 кв. м. и 735 кв. м. При така установената фактическа обстановка съдът е намерил, че в хода на съдебното производство са се доказали твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изработването на плана относно процесните имоти № 796 и 797, тъй като административният орган не е отчел каква площ от тези имоти притежават заинтересованите страни Георги Костов и Камен Киров, съобразно представените документи за собственост-нот. акт № 105/1994 г. и нот. акт 41/1994 г. В регистъра на имотите към ПНИ процесните имоти следва да бъдат записани на тези лица с притежаваните от тях по 600 кв. м, като за разликата над 600 кв. м. се обособи самостоятелен имот, който да се запише в регистъра към плана на името на наследодателя на жалбоподателката Дука Георгиев Андреев. Поред това обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В първата касационна жалба се правят доводи за недопустимост и неправилност на оспореното решение-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Окръжният съд, в разрез с влязлото в сила решение по гр. д. № 5405/2007 г. на ВРС, водено от настоящата жалбоподателка Минка Георгиева Атанасова против Георги Иванов Костов по чл. 108 от ЗС, с което е отхвърлен иска и поради обстоятелството, че тя не е собственик на реституирания и с решение № 578/7.01.1999 г. на ПК-Варна пл. № 3235, е отказал да се съобрази с него, приемайки необосновано и произволно, че то не се отнасяло за настоящите страни по делото и касаело само имот № 796. След като е прието, че цялата нива от 2.643 дкр. не е собственост на Минка Георгиева, то това значи, че тя не може да бъде собственик и на всички части от нея, от които с новия план са образувани имоти с нови планоснимачни номера, между които са и процесните два. Производството по подадената жалба е следвало да бъде прекратено като недопустимо. Навлизайки в разглеждане на жалбата по същество окръжният съд и тук е допуснал нарушения на закона. Единичната експертиза е оспорена, а от назначената тройна СТЕ е установено, изхождайки от нормата на чл. 19 от ЗУТ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, че от останалите разлики няма възможност да се образува самостоятелен парцел, тъй като не отговарят на чл. 19 от ЗУТ. Съдът е допуснал незаконосъобразно три тройни експертизи, като последната дава варианти с отваряне на тупици към двата имота, като по единия вариант тупикът минава през кладенец, направен от ползувателя и през водомерна шахта в имот 797. Недопустимо е да се засягат такива съоръжения. Имоти № 796 и 797 са притежавани по нот. актове от 1994 г., поради което не са новообразувани. Границите на имотите, за които има издадени нот. актове за придобиването им, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Предложените варианти на проектиране от СТЕ противоречат на нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и не е налице техническа възможност за обособяване на самостоятелен парцел. В касационната жалба на Областния управител на област Варна се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото са допуснати една единична и три тройни СТЕ, от които не може да се направи извод, че е налице възможност за образуване на самостоятелен парцел, при приложението на нормите на ЗУТ и в частност чл. 19, изискващ минимална площ от 500 кв. м. и лице на път 16 м. В заключението на първата тройна експертиза се посочва възможност за обособяване на отделен имот (посочен с червен щрих), но при изпълнение на така посочения вариант би се нарушила разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като съгласно приложената скица в имот № 796 върху отразената с червен щрих територия се ситуира съоръжение, чието местоположение не позволява обособяването на нов имот от съседните разлики. Заключението на втората СТЕ счита за дадено в унисон с първата. В третата тройна СТЕ е посочено, че не е възможно да се проектира вариант, при който да не се засегне съществуващия кладенец и шахта, т. е. елементи, посочени в чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - находящи се съоръжения в процесните имоти. При предложените варианти с тупик от двете страни на новообразуван за бившия собственик имот, остават свободни площи отстрани със широчини съответно 5.45м. (граничещ с имот № 798) и 8.82м. (граничещ с имот № 795), като намира последното в противоречие с чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, т. е. ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията. Ответната страна Минка Георгиева Атанасова с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Неоснователен намира довода за недопустимост на постановеното съдебно решение. С решението на РС е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС на Минка Атанасова срещу Георги Костов, в това производство имот № 797 не е включен в предмета на спора, по делото не са участвали всички наследници на Дука Георгиев и мотивите нямат сила на присъдено нещо. Неоснователни са и възраженията срещу приетите три тройни СТЕ. Заключенията са за възможностите за образуване на самостоятелен парцел с изключение на втората тройна СТЕ, чиято поставена доп. задача е друга. Тройната СТЕ дава заключение за наличието на възможност за образуване на самостоятелен парцел. Цялата площ на ПИ 796 и 1159 кв. м., на ПИ е 1125 кв. м. или двата имота са общо с площ от 2284 кв. м. и разликите над 600 кв. м. са общо 1084 кв. м. При всички случаи от подобна площ може да се образува самостоятелен имот. Заинтересованите страни: Киро Петров Колев, Нели Дукова Петрова, Димитра Тодорова Петрова, Параскева Георгиева Атанасова и Николай Георгиев Дуков - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите с оглед представеното и влязло в сила съд. решение № 1675/20.05.2008 г., постановено по гр. д. № 5405/2007 г. на Районен съд-Варна, което съдът неправилно не е взел пред вид. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Неоснователен е доводът за недопустимост на постановеното решение с оглед недопустимостта на подадената жалба от Минка Георгиева Атанасова, която съдът неправилно бил приел за допустима. Решението, постановено от Варненския районен съд по гр. д. № 5405/2007 г. е образувано по предявен от Минка Георгиева Атанасова срещу Георги Иванов Костов и Радка Стефанова Костова иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на кв. Виница, гр. Варна, представляващ имот № 796 по КП "Ален мак III", с площ на претендираната реална част от 566 кв. м. и при граници на същата: ПИ № 797, път, останалата част от имот 796 и имот № 786, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението на описаната реална част от имота. С диспозитива на решението е отхвърлен този иск. Всъщност предмет на гражданскоправният спор пред ВРС е била частта от имота, която е включена в придобитите от ползувателя Георги Костов 600 кв. м. от имота на бившия собственик-наследодател на ищцата, признат му за възстановяване с решението на ПК. По настоящото дело няма спор, че Георги Костов си е собственик на тези 600 кв. м (в които се включват претендираните от ищцата по гр. дело 566 кв. м), придобити в качеството му на бивш ползувател, съгласно приложения нот. акт № 41/1994 г. Решението на РС има сила на присъдено нещо само относно тази част от имота и то по отношение на страните, участвали в делото. Решението няма сила на присъдено нещо по отношения на целия имот на общия наследодател и по отношение на останалите му наследници, които не са били страни по делото. Няма влязло в сила решение по отношение на имот № 797. Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел подадената жалба за процесуално допустима. От приложения нот. акт № 41/1994 г. е видно, че на Георги Иванов Костов е било признато (на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ) правото на собственост върху 600 кв. м. ид. части от място, цялото с площ от 1076 кв. м., заедно с трайни насаждения. В този нот. акт няма описани сгради и съоръжения. От приложения нот. акт № 131/1994 г е установено, че са признати молителите Стефка Николаева Великова, Диана Стефанова Желязкова и Камен Стефанов Киров, също на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ, за собственици на място с пространство от 600 кв. м. идеални части от цялото място с пространство от 1119 кв. м, като впоследствие с нот. акт № 105/2004 г. Стефка Великова (майка) и Диана Желязкова (сестра) са дарили на Камен Стефанов Киров своите 2/3 от 600/1119 ид. части, при което той е станал собственик на 600/1119 ид. части и целия имот от 1119 кв. м. В тези актове също няма описани сгради и съоръжения, а само място. За наследниците на бившия собственик Дука Георгиев Андреев няма отреден имот. По делото е била допусната единична СТЕ, която е била оспорена и допусната тройна СТЕ, заключението на която е прието по делото. . По искане на страните са допуснати още две тройни СТЕ, на които обаче са били поставяне допълнителни задачи, т. е. същите са допълнителни тройни СТЕ и няма процесуално нарушение от съда при допускането им. От първата тройна СТЕ е установено следното:Отразени са границите на имота на бившия собственик, съгласно решението на ПК № 578/07.01.1999 г. - нива от 2643 кв. м., съставляваща имот пл. № 6926 по КП "Крайбрежието" от 1956 г. По КП "Ален мак" от 1990 г. и по ПНИ на селищното образувание, имотът обхваща част от ПИ № 796 с площ от 566 кв. м. и част от ПИ№ 797 с площ от 735 кв. м. Заключението на тази тройна експертиза е следното: Въз основа на направените констатации намираме, че при спазване на нормативите по чл. 19 и чл. 81 от ЗУТ, във връзка с чл. 28 от ППЗСПЗЗ и техническото задание за изработване на ПНИ, има техническа възможност за образуване на имот с площ от 715 кв. м. за възстановяване на бившите собственици в границите на бившия имот, така, както е посочено с червен щрих на приложената скица. По искане на страните съдът е допускал допълнителни експертизи и вещите лица са давали различни варианти за обособяването на самостоятелен парцел от останалите части- над възстановените по 600 кв. м. на ползувателите до действителния размер на имотите. При преценка на всичките приети СТЕ може да се направи обоснован извод, че е допуснато нарушение при изготвянето на ПНИ в оспорената му част, тъй като е установено, че останалите части от процесните имоти (над. тези, изкупени от ползвателите от по 600 кв. м), са в размер на 715 кв. м. и са налице не един, а няколко варианта за образуване на самостоятелен парцел. Неоснователни са и останалите наведени доводи в касационната жалба. Касаторите са бивши ползуватели на зем. земя, придобили правото да я закупят до размера от 600 кв. м, а не са трети лица, придобили собствеността не по реда на ЗСПЗЗ, а на друго основание. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, имотите на правоимащите по § 4а или 4б запазват границите и размерите си, но само когато площта им не надвишава 600 кв. м., а в конкретния случай и двата процесни имота значително надвишават тази квадратура. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуването на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. и тази разпоредба е налице относно правата на бившия собственик, тъй като останалите свободни части надвишават значително определения минимален размер за образуването на нов имот. Разпоредбите на ЗУТ се пригат доколкото не са налице специални разпоредби на специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Кладенец и земни съоръжения-бордюр и градинско осветление, не могат да бъдат пречка за образуване на самостоятелен имот за бившия собственик от останалите свободни 715 кв. м. Правата на собствениците и ползувателите се преценяват към датата на влизане на закона в сила и направени в последствие подобрения не могат да се вземат пред вид при преценката за възстановяване на собствеността и образуването на имотите по ПНИ, още повече, че по делото няма данни, че ползувателите са техни собственици. Признатото им право е върху ид. част от имотите и в нот. актове не са описани никакви съоръжения. Обстоятелството, че по някои от вариантите на вещите лица, остават извън отредения имот на бившия собственик свободни ивици, също не е основателно възражение, тъй като те биха могли да се присъединят към имотите на ползувателите, но не и тази част, от която може да се образува самостоятелен парцел за бившите собственици. По изложените съображения решението като допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,