Решение № 9559 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2013 г.

Решение № 9559 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас, срещу решение № 635 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 1700/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Красимир Костадинов Николов, от гр. Бургас, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 635 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 1700/2012 г., Административен съд - гр. Бургас, VI състав, е отменил решение № КПК-87 от 12.07.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № О-02-000-00-00511382 от 28.05.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Бургас. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Красимир Костадинов Николов работи по трудово правоотношение с осигурителя "Металпласт БГ" ООД - гр. Бургас, както и че се осигурява по договор за управление и контрол с осигурителя "Пиргос Трейд Груп" АД. На 30.03.2012 г. в РУСО - гр. Бургас от "Металпласт БГ" ООД -гр. Бургас, за Николов е представен болничен лист № Б20110247038 с период на временна неработоспособност от 6.02.2012 г. до 18.02.2012 г. (вкл.). Административният орган е постановил отказ за изплащане, тъй като лицето в този период било работило по втория трудов договор. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил осъществявал ли е Николов трудова дейност по договора за управление и контрол през процесния период. На този въпрос правилно първоинстанционният съд е отговорил отрицателно. Органите на РУСО - гр. Бургас, които правят извод за осъществявана трудова дейност се базират на разчетно - платежната ведомост на "Пиргос Трейд Груп" АД за м. 02.2012 г., в която срещу сумата 790 лв., Николов се е подписал. Правилно съдът е преценил това писмено доказателство във връзка с останалите доказателства по делото, разгледани в тяхната съвкупност. По начало фактът на неосъществяване на трудова дейност като отрицателен такъв не подлежи на доказване от лицето, което има право на обезщетение. Заболяването и неработоспособността се доказват с болничния лист, който е представен пред органите на РУСО - гр. Бургас и не е обжалван от тях. Правилно в мотивите към решението си, първоинстанционният съд е приел, че за м. 02.2012 г. за Николов, на 9.03.2012 г., от осигурителя "Пиргос Трейд Груп" АД са подадени данни за 21 дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж, при осигурителен доход 790 лв. Впоследствие, на 19.04.2012 г. са подадени коригиращи данни за 21 отработени дни с осигурителни вноски при същия осигурителен доход. На 10.07.2012 г. са подадени коригиращи данни за 3 отработени дни и 18 дни в болнични - виж писмо изх. № 11-75-50 от 15.12.2012 г. на ответника по първоначалното дело. Последните данни са приети от РУСО - гр. Бургас без възражение. Независимо от изложеното и без съобразяване с последните коригираните данни е било издадено процесното решение на директора на РУСО - гр. Бургас, което е от 12.07.2012 г. Разпитаната по първоначалното дело Янка Кръстева Иванова, която през процесния период е била главен счетоводител на "Пиргос Трейд Груп" АД, с показанията си разяснява при какви обстоятелства са подавани коригиращите данни, както и обстоятелствата, при които Николов е подписал ведомостта за м. февруари за 2012 г. Към момента на даване на свидетелските показания, лицето вече работи в друго дружество, а и показанията му не са в противоречие с разпоредбата чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като те не опровергават официалния документ - разчетно-платежната ведомост на "Пиргос Трейд Груп" АД за м. 02.2012 г. От тези показания, както и от показанията на свидетелката Николова се установяват и факти относно заболяването на Николов през процесния период, които кореспондират с издадения болничен лист и обуславят фактическа невъзможност за упражняване на трудова дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването им. В същия смисъл е и определението на понятието "осигурено лице", посочено в разпоредбата на § 1, т. 3 ДР КСО. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият в чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че качеството на управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. Отношенията на управителя с търговското дружество по повод изплащането на възнаграждения са ирелевантни за преценката на наличие на основание за осигуряване, след като в случая липсват доказателства, че лицето е упражнявало трудова дейност. По делото не е доказано и наличието на основание за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, според което парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Отпускането на обезщетение за временна неработоспособност не е от естество, което позволява на съда да реши въпроса по същество. Ето защо и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, той е следвало да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,