Решение № 10562 от 1.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2013 г.

Решение № 10562 от 1.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на "Анбока" ООД, представено от адв. Гергана Тодорова, за тълкуване на решение № 4737 от 7.04.2014 г. на Върховен административен съд, Първо отделение по адм. д. № 10663 по описа за 2013 г. в частта му относно указанията за погасяване по давност на вземането на касатора. Според молителя се съдържа неяснота относно приложимостта на институтите на спиране и прекъсване на давността за процесното вземане. В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София. С молба от 8.07.2014 г. повереника на "Анбока" ООД е поискал по тълкуването на решението съдът да се произнесе без да го разглежда в открито заседание. Преценката по чл. 251, ал. 4 от ГПК изключва дължимостта на провеждането на открито заседание преди постановяване на решението за тълкуване. Затова и по аргумент за по-силното основание от чл. 135, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ разпореждането на съдията-докладчик от 24.06.2014 г. за насрочване на открито заседание с призоваване на страните следва да бъде отменено. С решението, чието тълкуване се иска, състав на Първо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 3764 от 4.06.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2885 по описа за 2013 г. и вместо него е постановил отмяна на акт за прихващане или възстановяване № 1254616/30.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, като е разпоредил връщане на преписката на орган по приходите при ТД на НАП София за издаване на АПВ съобразен с указанията в настоящото решение. Отнесеният пред административния съд спор е за правото на "Анбока" ООД на възстановяване на ДДС в размер 361 177 лева и на лихва в размер на 518 687.63 лева. Претендираното право на възстановяване на ДДС е за д. п. м. 02.2001 г. и е заявено със справка-декларация вх. № 3215/13.03.2001 г. Правото е признато с ДРА № ДП 01 0911/27.03.2001 г. и отречено с ДРА № 424/07.02.2003 г. /вторият е издаден след отмяната при оспорването по административен ред на ДРА № 279/3.08.2001 г./. ДРА № 424/7.02.2003 г. е обявен за нищожен с решение № 11959/14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2009 г. За да отмени решението на АССГ и АПВ, ВАС е приел, че преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1.01.2010 г. и е спазен при подаване на искането за възстановяване на 17.09.2012 г. Вземането е квалифицирано като частно, за което важи общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Тя тече от деня, в който вземането е изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. За вземането по чл. 77, ал. 2 от ЗДДС (отм.) това е денят, следващ този на подаване на справката-декларация, а не този следващ 45-дневния срок, в който приходната администрация може да изпълни точно във времево отношение задължението си. След 45-дневния срок администрацията изпада в забава /арг. от чл. 77, ал. 5 от ЗДДС и от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/. Като самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното решение и на АПВ е прието липсата на обсъждане на институтите на спиране и прекъсване на давността и то при наличие на информационни източници за отнасяне пред съда на спора за съществуването на вземането. Съществуването на съдебен спор относно заявеното от "Анбока" ООД материално право е възприето като основанието за прекъсване на давността по чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Горното сочи на манифестирана воля на касационния съдебен състав в указанията му по чл. 160, ал. 3 от ДОПК да включи в обхвата на тези указания разбирането за приложимост на институтите на спиране и прекъсване на давността по ЗЗД към вземането за възстановяване на ДДС в хипотезата на отнасяне пред съда на спора за съществуването на това вземане чрез оспорване на отричащия го административен акт. Липсата на установявания от администрацията за съществуването и момента на възникването им е мотивирало решението на касационната инстанция за връщане на преписката. В контекста на горното, решението, чието тълкуване се иска, следва да се разбира в смисъл, че в обхвата на указанията по тълкуване и прилагане на закона се включва такова за приложимост към погасителната давност на частното вземане за възстановяване на ДДС, заявено от "Анбока" ООД с искането от 17.09.2012 г. на институтите на спиране и прекъсване на давността по ЗЗД в хипотезата на отнасяне пред съда на спора за съществуването на това вземане чрез оспорване на отричащия го административен акт. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, Първо отделение