Решение № 13631 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2011 г.

Решение № 13631 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Храм "Света Троица"- с. Нови хан, Софийска област, срещу решение № 191 от 31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 759/2010 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на Председателя на църковното настоятелство против заповед № ДК-02-ЮЗР-6/23.07.2010 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район, с нареждане за премахване на установен незаконен строеж - "масивна сграда в груб строеж", находящ се в имот пл. № 220 - за черква, кв. 26 по плана на с. Нови хан. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димов, по наведените в нея съображения за неправилност на съдебния акт, искане за отмяната му и вместо това постановяване на решение по съществото на спора, с обявяване на процесната заповед за нищожна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Десислава Петрова, в качеството й на процесуален представител на РДНСК, Югозападен район, сектор София-област. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, счита решението за правилно и поддържа заключение за оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Храм "Света Троица" с. Нови хан и Дом за сираци "Св. Николай", представлявани от Йеромонах Иван Димитров Иванов, в качеството му на Председател на църковното настоятелство против горецитираната заповед. За да отхвърли жалбата, съдът е приел липсата на основания за прогласяване на нищожност на административния акт, обсъждайки всички оплаквания в жалбата. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, е изложил обосновани правни изводи, съответстващи на относимите правни норми. Правилно е установено, че обжалваният административен акт не страда от тежки и съществени нарушения на изискванията на законност до степен да не може да породи правни последици. Недоказани и неоснователни са твърденията в жалбата за липса на компетентност на издателя на акта. Спазена е разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ, тъй като с приобщената заповед № РД-13-305/05.07.2010 г., Началникът на ДНСК, разпитан и като свидетел по делото, е делегирал правомощията си за издаване на заповеди по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Видно е и от представената и влязла в сила Заповед № РД-15-0669/22.06.2010 г. на Началника на ДНСК, че инж. Ст. Благоев е преназначен от длъжност "главен инспектор" на длъжност "началник РДНСК", а месец по-късно, в съответствие с правомощията си, е издал обсъждания акт. Наведените в касационната жалба пространни съображения по Закона за държавния служител, са неотносими в случая, тъй като не се оспорва заповедта за преназначаване, а инцидентния й контрол е недопустим. Неоснователни са възраженията и за нищожност на административния акт поради липса на форма, тъй като бил насочен към неправилен адресат. Независимо дали Храм "Света Троица" е юридическо лице или не, адресат на издадената заповед за премахване, е собственикът на незаконния строеж и възложител в случая (съгласно чл. 161 ЗУТ) и това е Църковното настоятелство, което съгласно нотариален акт № 107/1981 г. е собственик на имота, с който факт издателят на заповедта се е съобразил. С оглед гореизложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,