Решение № 6575 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2014 г.

Решение № 6575 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба от ЕТ "Акация - ДПЖМ - Марин Генов" със седалище и адрес на управление в с. Кортен, община Нова Загора, област Сливен, представляван от управителя М. Д. Г., подадена чрез адв. Васил Бучков, срещу Решение № 759/19.10.2011 г. на Министерски съвет на Република България (МС). С обжалваното решение на основание § 4, ал. 1 и 4 ПЗР ЗК във връзка с § 17а, ал. 1 и 2 ПЗР ЗПСК и чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 7 и 8, ал. 1 ЗК (отм.) и във връзка с § 105, ал. 2 ПЗР ЗИДЗПБ е взето решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ - строителни материали - доломити от находище "Дядово-Биндер", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен. С жалбата се иска обявяване нищожността на оспорения акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила за предоставяне на концесия и при липса на посочените в решението материалноправни основания за издаването му. По-конкретно се твърди, че процесното решение било издадено по отношение на ненадлежен адресат. Не били спазени установените в § 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК срокове за подаване на заявление за получаване на концесия без търг или конкурс. Не била спазена и процедурата по съгласуване на предложението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, предвидена в чл. 26 ЗПБ във връзка с чл. 58 от Устройствения правилник на МС. Не били спазени и изискванията на § 4, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗК, тъй като определеният с решението концесионер не бил заплащал дължимите концесионни такси. Правният си интерес жалбоподателят е обусловил със засягане на правото му собственост върху недвижими имоти, част от които попадали в обхвата на определената с оспореното решение концесионна площ. Ответникът - Министерски съвет не ангажира становище по жалбата. Ответникът - министърът на енергетиката, конституиран в производството с определение по настоящото дело от 10.02.2015 г. в качеството му на правоприемник на министъра на икономиката и енергетиката, в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрисконсулта Кинанева, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна - "Биндер" АД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрисконсулта Янев, счита жалбата за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на процесното решение. Алтернативно счита същата за неоснователна, по изложените съображения в представените писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 300 лв., по представения списък. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: От приложените доказателства в административната преписка се установява, че с Разпореждане № 25 от 27.04.1993 г. на МС (л. 85) са образувани еднолични търговски дружества с държавно участие, едно от които, видно от Приложение № 26 към разпореждането (л. 87), е "Биндер" ЕООД. Дружеството е вписано в търговския регистър на Окръжен съд - Сливен с решение № 1350/14.05.1993 г. по ф. д. № 1166/1993 г. със седалище в гр. Сливен. Същото е правоприемник на "Пътно управление - Сливен", като териториално административно звено на Главно управление пътища, по отношение на дейностите, свързани с пътното строителство, ремонта и поддръжката на пътищата и пътните съоръжения. В предмета му на дейност са включени още и производството на всички видове строителни и инертни материали и изделия от тях. С решение № 2242/19.12.1995 г. по ф. д. № 1675/1995 г. е вписано преобразуване на "Биндер" ЕООД в ЕАД, а след продажба на акции от капитала на дружеството по реда на масовата приватизация през 1997 г. с решение № 1218/22.08.1997 г. по ф. д. № 1675/1995 г. е преобразувано в АД. С решение № КЗ-17/07.09.1974 г. на Комисията за земята към МС (л. 89) на Главно управление пътища са предоставени 27 дка необработваема земя - държавна собственост за изграждането на кариерно стопанство в землището на с. Дядово. Със заповед № 261/26.02.1976 г., издадена от заместник-началника на Главно управление пътища (л. 90), на "Пътно управление - Сливен" е разрешено откриване на кариера за добив на каменни кариерни материали край с. Дядово на площ от 27 дка. Върху предоставената площ са изградени асфалтова база и трошачно-сортировъчна инсталация. За обектите през 1994 г. са съставени Акт за държавна собственост № 2784 (л. 92) и Акт за държавна собственост № 2785 (л. 93). По силата на настъпилото правоприемство обектите са преминали от Пътно управление - Сливен, посочен в акта като бивш собственик, в активите на "Биндер" АД. За тези имоти е съставен констативен нотариален акт за собственост № 113, том I, рег. № 1585, дело № 87 от 2005 г. (л. 94). Като еднолично търговско дружество с държавно участие "Биндер" ЕАД е било приватизирано по реда на глава VIII от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.) чрез продажба на акциите на централизирани публични търгове. В резултат на приватизиране на акции от капитала на дружеството, същото е преобразувано от ЕАД със 100% държавно участие в АД. Видно от Удостоверение изх. № 01-V-1695/05.07.2000 г. на Централния депозитар (л. 95), акциите на "Биндер" АД са били продадени по реда на глава VIII от ЗППДОП (отм.) чрез организиран и проведен от Центъра за масова приватизация към МС централизирани публични търгове на акции. На 17.09.2003 г. "Биндер" АД е подало заявление по реда на § 17 ПЗР на ЗПСК за получаване на концесия без търг или конкурс върху находище "Дядово - Биндер" пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството с вх. № 91-0050 и пред Министерски съвет, входирано с № 11-00-278. Изготвени са изискуемите по чл. 8 ППЗК (отм.) правен, финансово-икономически, социален и екологичен анализ. Проведена е и процедура по съгласуване с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на труда и социалната политика, министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването, министъра на културата, министъра на физическото възпитание и спорта, областния управител на област Сливен и кмета на Община Нова Загора. "Биндер" АД е заплащало и кариерна такса според представените доказателства - лист 105-132 от делото. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е изготвил доклад и е предложил проект на решение на Министерски съвет за предоставяне на концесия по чл. 7 ЗПБ (отм.). Министерски съвет е приел, че "Биндер" АД отговаря на законовите изисквания, поради което е издал и оспореното в настоящото производство решение № 759 от 19.10.2011 г., с което на основание § 4, ал. 1 и 4 ПЗР на ЗК във връзка с § 17а, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗПСК и чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 7 и 8, ал. 1 ЗК (отм.) и във връзка с § 105, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПБ е предоставил на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ - строителни материали - доломити от находище "Дядово-Биндер", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен, като е определил за концесионер без търг или конкурс "Биндер" АД, гр. Сливен. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Неоснователно е направеното с жалбата възражение, че "Биндер" АД не е имало правата да придобие без търг или конкурс концесията върху находище "Дядово-Биндер". Предоставянето на концесия без търг или конкурс е предвидено в § 5а и § 5б ДР на ЗППДОП (отм.), възпроизведено в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 ЗПСК, както и в § 17, ал. 5 и § 17а ПЗР на ЗПСК. Съгласно § 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК, в случаите, когато държавно предприятие е имало правата по § 5а и 5б от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и същото е приватизирано, без да е взето решение от Министерския съвет за предоставяне на концесия без търг или конкурс, съответният министър прави предложение за това по реда на чл. 36, ал. 2 в срок до 30.06.2003 г. В случай, че такова предложение не бъде направено, дружеството има право да заяви желанието си за получаване на концесия без търг или конкурс пред Министерския съвет в срок до 30.09.2003 г. Видно от данните по делото, по силата на Разпореждане № 25 от 27.04.1993 г. на МС, Приложение № 26, "Биндер" ЕООД като еднолично търговско дружество с държавно участие, е правоприемник на "Пътно управление - Сливен". Дружеството е вписано в търговския регистър на Окръжен съд - Сливен с решение № 1350/14.05.1993 г. по ф. д. № 1166/1993 г. С решение № 2242/19.12.1995 г. по ф. д. № 1675/1995 г. е вписано преобразуване му в ЕАД, а след продажба на акции от капитала му по реда на масовата приватизация през 1997 г. с решение № 1218/22.08.1997 г. по ф. д. № 1675/1995 г. е преобразувано в АД. По силата на чл. 17а ЗПСК при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Полезните изкопаеми от находище "Дядово - Биндер" - доломити се отнасят към подземните богатства по смисъла на чл. 2 ЗПБ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон, подземните богатства са изключителна държавна собственост. Следователно находището е изключителна държавна собственост и правото да се извършва добив от него може да се предостави единствено чрез концесия. Като част от активите на "Пътно управление - Сливен" правото на добивна и преработваща дейност в находището е преминало по правоприемство в патримониума на "Биндер" АД, първоначално регистрирано като ЕООД. Към датата на влизане в сила на § 5б ДР на ЗППДОП (отм.) "Биндер" АД е представлявало предприятие с приватизирани по реда на глава осма от същия закон акции. Дружеството е имало права върху находището, поради което същото попада в хипотезата на § 5б ДР на ЗППДОП (отм.). Тъй като не е било взето решение от МС по реда на § 17а ПЗР на ЗПСК за предоставяне на концесия без търг или конкурс, министърът на регионалното развитие и благоустройството е следвало да предприеме действията, предвидени в този текст. Такива действия не са било предприети, поради което дружеството се е възползвало от дадената му със същата разпоредба възможност да поиска получаването на концесия без търг или конкурс от МС. От доказателствата по делото се установява, че това е направено на 17.09.2003 г., когато е подадено заявление пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството с вх. № 91-0050 и пред Министерски съвет с вх. № 11-00-278, т. е. в предвидения законов срок - до 30.09.2003 г. Следователно несъстоятелен е съдържащият се в жалбата довод, че искането за предоставяне на концесия е било отправено след изтичане на преклузивния срок по § 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК. Недоказано остава и твърдението в жалбата, че добив от находище "Дядово - Биндер" е осъществявано от "Пътни строежи - Сливен" АД. Няма данни на това дружество да е предоставяно правото на добив от находището, както и да са предявявани претенции от него в тази връзка. Същото не е подавало заявление по реда на § 17а от ПЗР на ЗПСК за предоставяне на концесия без търг или конкурс върху процесната кариера за доломити. Неоснователно се явява и другото възражение в жалбата за неспазена процедура по съгласуване на предложението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, установена в чл. 26 ЗПБ. Както вече беше отбелязано при изясняване на фактическата обстановка по делото, становища за съгласуване на предложението за предоставяне на концесия на процесния обект са били представени от компетентните министри по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗПБ. Становище е било дадено и от кмета на Община Нова Загора, на чиято територия попада концесионната площ. От това становище се установява, че за находище "Дядово - Биндер" не са налице забраните, предвидени в чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗПБ. На последно място не се доказа и твърдението, че не са били спазени изискванията на § 4, ал. 4, т. 1 и т. 2 ПЗР на ЗК. По силата на тази разпоредба концесията се предоставя при условията и по реда на § 17а, ал. 2 ПЗР на ЗПСК и при спазване на допълнителни условия, предвидени в две точки. Според т. 1 концесионерът изплаща законната лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за периода от прехвърлянето на собствеността по приватизационния договор до сключването на концесионния договор. Съгласно § 17а, ал. 2 ПЗР на ЗПСК в случаите по ал. 1 договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор и концесионерът дължи концесионно възнаграждение за съответния период, освен ако концесията е за ползване на подземни богатства и дружеството докаже плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси. В случая датата на прехвърляне на акциите на "Биндер" АД, продадени на първата тръжна сесия по реда на масовата приватизация е 17.01.1997 г. Концесионерът е представил платежни нареждания за заплатени кариерни такси по ЗМДТ, с което е изпълнено условието на т. 1 от цитирания законов текст. Според т. 2 от същия концесията се предоставя при определяне размера на концесионното възнаграждение въз основа на утвърдена методика или на независима експертна оценка, гарантираща пазарно ниво на концесионното възнаграждение. Съгласно т. 10.3 от Решението на МС размерът на концесионните плащания се определя по реда на чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скалнооблицовъчни материали - приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). Това означава, че е изпълнено условието и на т. 2 на § 4, ал. 4 ПЗР на ЗК. По изложените съображения, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че обжалваното решение, с което на основание § 4, ал. 1 и 4 ПЗР ЗК във връзка с § 17а, ал. 1 и 2 ПЗР ЗПСК и чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 7 и 8, ал. 1 ЗК (отм.) и във връзка с § 105, ал. 2 ПЗР ЗИДЗПБ Министерски съвет на Република България е предоставил на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ - строителни материали - доломити от находище "Дядово-Биндер", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен, без търг или конкурс на "Биндер" АД, гр. Сливен е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при съобразяване с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението не само, че не е нищожно, но и не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят ЕТ "Акация - ДПЖМ - Марин Генов" със седалище и адрес на управление в с. Кортен, община Нова Загора, област Сливен следва да заплати на заинтересованата страна "Биндер" АД, гр. Сливен, направените по делото разноски, за което е направено своевременно искане. Същите са в размер на 300 лв. и представляват юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на адвокат-пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,