Решение № 111 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4860/2013 г.

Решение № 111 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4860/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 423 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 727 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Криси" ЕООД е отменен ревизионен акт № 241003201 от 27.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 153 от 16.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. август 2008 г. в размер на 5 000.00 лв. и е определена лихва в размер на 1 271.46 лв. по фактура, издадена от "Мейтрикс" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Криси" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез становище на процесуалния си представител адв. Ивайло Вражилов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241003201 от 27.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 153 от 16.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Съшият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Криси" ЕООД по прилагането на ЗДДС за данъчен период 01.08.2008 г. -31.08.2008 г. С него е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 000,00 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС по фактура № 2134 от 28.08.2008 г., издадена от "Мейтрикс" ЕООД, с предмет на доставката "струг каруселен 1531М". Констатациите на органа за приходите са били за липса на доказателства от доставчика за произхода и реалността на доставката, начина на разплащане, предходния доставчик, както и транспортирането на стоката. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключенията по назначените две съдебно-технически експертизи (СТЕ) и свидетелски показания, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административният орган и е формиран извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната част. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на неоспореното заключение на вещото лице Димитров, дадено след извършен оглед на струг каруселен 1531М, намиращ се в ремонтната база на "МТГ-Делфин", като е констатирал, че машината е идентична на тази която е била предмет на доставка между "Криси" ЕООД и "МТГ-Делфин" АД, както и че на струга действително са били поставени ЦПУ и измерителни устройства, както е твърдял и жалбоподателят пред органа по приходите. В тази посока според съда е заключението на вещото лице Христов, което е изследвало предоставения снимков материал от "МТГ Делфин" АД (където е осъществено предаването на машината) и е установило, че съхранените дигитални снимки не са били модифицирани или манипулирани, т. е. същите са били направени на 26.08.2008 г. Изводът за реалност на доставката се подкрепя и от разпита на двамата свидетели, които за заявили, че са присъствали и участвали в товаренето, разтоварването и транспортирането на машината. Според съда, неоснователен е отказът на органа по приходите да признае право на данъчен кредит на жалбоподателя с довода, че не е доказано прехвърлянето на процесната стока от предходния на прекия доставчик. Посочил е също така, че е безспорно доказана препродажбата на процесната стока, което е допълнителен аргумент за нейната реалност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се приемат за правилни преценките на съда относно представените доказателства, в това число съдебно-техническите експертизи и свидетелските показания. Правилно решаващият съд е приел, че за извършената доставка от страна на жалбоподателя "Криси" ЕООД в хода на административното и съдебното производство са представени убедителни доказателства относно наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит, и конкретно - за реалността на доставката, какъвто е спорът по делото. Обоснована е преценката на административния съд, че са представени достатъчно доказателства затова, че машината, предмет на доставката, е в достатъчна степен индивидуализирана, като е проследено и нейното движение от прекия доставчик до жалбоподателя и впоследствие препродаването й. В това отношение следва да се посочи, че е представен и приемо-предавателен протокол, който документ не е бил оспорен от касатора по реда на ГПК. Изводът за действително закупуване на порцесния каруселен струг се потвърждава и от заключенията на вещите лица по назначените СТЕ, които при извършения оглед на място в ремонтната база на "МТГ Делфин" АД, съответно анализът на представения снимков материал, са установили, че машината е идентична с тази закупена от "Криси" ЕООД. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Вълчанов и Койчев, които подробно са уточнили как е била транспортирана стоката, нейното отремонтиране във ВМЗ - Сопот и транспортирането й до "МТГ -Делфин" АД. От значение за решаването на спора е обстоятелството, че процесната стока безспорно е била продадена от жалбоподателя, за което не е съществувал спор по делото. След като са налице данни за наличието и транспортирането на стоката и предаването й на получателя, безспорно е доказано прехвърляне на правото на собственост. Незаконосъобразен е бил отказът на органа по приходите да признае данъчен кредит по доставката с аргумента, че не се представени документи за предходен доставчик. В тази връзка следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В конкретния случай органът по приходите не е направил конкретни констатации за извършени данъчни измами, а изводите му са формирани въз основа на непредставяне на достатъчно доказателства за реалността на доставката, при това най-вече от страна на предходния доставчик. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна не са поискани, а и няма данни за осъществени такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение