Решение № 11360 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2009 г.

Решение № 11360 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Донка Йорданова Христова от гр. Русе, представлявана от адв. Деян Димитров, за отмяна на влязло в сила решение № 12243 от 05.12.2007 г. по адм. дело № 8314/2007 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 3 АПК. Ответникът по искането за отмяна - Агенцията за приватизация, не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В искането за отмяна се сочи ТР № 6 от 10.12.2008 г. на ОС на колегиите от Върховния административен съд по т. д. № 4/2008 г., като се твърди, че изразеното становище в това решение е различно от това в решението, чиято отмяна се иска. Излага се съображение, че "заемането на различно становище на съдийските състави на ВАС в постановените от тях решения - отначало благоприятни за касатора, а след това в полза на гражданите, е акт на съд, който впоследствие е бил отменен" и с това е осъществен съставът на чл. 239, т. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В процесния случай молителката не сочи нито документ, който по надлежния ред да е признат за подправен, нито акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е отменен. Неоснователно е твърдението й, че заемането за различни становища от съдийските състави е акт на съд, който впоследствие е бил отменен. Цитираната разпоредба предвижда наличието на конкретен акт на съд (или на друго държавно учреждение), на който решението да е основано, и който впоследствие да е бил отменен. В случая не се сочи такъв и затова не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Като основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 АПК не може да се приеме и соченото тълкувателно решение - ТР № 6 от 10.12.2008 г. на ОС на колегиите на ВАС, тъй като, на първо място, съдебното решение, чиято отмяна се иска, не е основано на тълкувателното решение, и, на второ място, последното не е отменено, каквито са предпоставките по чл. 239, т. 3 АПК. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,