Решение № 4338 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2421/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на С. Р., гражданин на Турция, против решение № 6949 от 01.08.2025г., постановено по адм. дело № 1052/2025г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5386з-48-13.05.2025г. на началник на сектор "Миграция" към ОДМВР-Пловдив за наложена принудителна административна мярка "Връщане на чуждия гражданин до страната на произход-Турция". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му. Ответната страна началник на сектор "Миграция" към ОДМВР-Пловдив не взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Счетено е, че процедурата по предоставяне на международна закрила на жалбоподателя е приключила с влязло в сила решение за отказ и оставането му в България е лишено от основание. Прието е, че евентуално негово връщане в страната на произход няма да бъде в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, както и не се установява опасност от нарушение на забраната по чл. 44а, ал.5 ЗЧРБ, според който чужденец, на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държавата, в която животът е здравето му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при установяване на всички правнозначими факти и обстоятелства и правилно приложение на материалния закон. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. Правилно решаващият съд приема, че решение № 275/15.09.2022г. по въззивно частно наказателно дело № 961/2022г. на Апелативен съд-София, с което е отказана екстрадицията на жалбоподателя на съдебните власти на Република Турция за водене на наказателно производство по наказателно дело № 2021/620 от 03.12.2021г. на 5-наказателен съд в Гизиантел за тежко престъпление, извършено на 16.07.2019г. за търговия и доставка на наркотици и стимуланти, касае конкретен случай на отказ на екстрадиция на българския съд във връзка с конкретно искане на чуждестранните съдебни власти на основание чл. 17, ал.7 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Това решение не установява забрана изобщо за депортиране на лицето на основанията, посочени в ЗЧРБ. Правилни са правните изводи на съда за липса на основания и доказателства да се приеме, че евентуалното връщане на чужденеца в Турция е в нарушение на чл. 3 ЕКПЧ и чл. 44а, ал.5 ЗЧРБ. [заличен текст] принадлежност, сама по себе си, не е основание за наличие на опасност от нечовешко или унизително отношение. По делото е безспорно установено, че процедурата по предоставяне на международна закрила на жалбоподателя е приключила с влязло в сила решение с отказан статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което е налице условия за налагане на оспорената принудителна административна мярка и не са налице основанията по чл.6, §2-5 и за прилагане на забраната по чл. 5 от Директива 2008/115. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,