Решение № 5010 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2014 г.

Решение № 5010 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7311/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агрифрукт 2004" ЕООД, с. Лозен, общ. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Манчев, против Решение № 910/4.04.2014 г., постановено по адм. дело № 73/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 131202654 от 28.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 6 558.41 лв., потвърден с Решение № 1526 от 13.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 131202654 от 28.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 6 558.41 лв., потвърден с Решение № 1526 от 13.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Относно отказан данъчен кредит по фактура № 1/28.08.2011 г. с предмет на сделка 1842 кг прясна малина на стойност 2763.45 лв. и ДДС 552.69 лв., издадена от ЧЗП - Петър Митков Биков - доставчикът е представил копие на фактурата, извлечение от банковата сметка, приемателно-предавателен протокол, регистрационна карта на земеделски производител /ЗП/, свидетелство за регистрация на МПС собственост на лицето Иван Йорданов Микюрлов /починал на 6.05.2007 г./; удостоверение от кметство Ветрен, общ. Септември в уверение, че П. Биков отглежда малини във ветренското землище-местност "Средни ливади" с площ 10 дка. Съгласно представени писмени обяснения разплащането е по банков път, транспортът е извършен с лек автомобил форд транзит, собственост на роднина на земеделския производител. Стоките не са съхранявани, тъй като са бързооборотна стока. Отглеждането, брането и обработката се извършват с личен труд и с труда на семейството на ЧЗП. По представената анкетна карта за регистрация на земеделски производител органа по приходите е установил, че П. Биков е регистриран за отглеждане на 98 пчелни семейства. Съдът е приел жалбата в тази част за неоснователна, тъй като не е доказано, че ЧЗП стопанисва земя и притежава малинови насаждения, че е добило стоките, които е фактурирало на РЛ, не е доказано транспортирането на стоките - липсват пътни листове, осчетоводени разходи за гориво. Посоченото МПС не е собственост на П. Биков, но той не дава обяснение за наличието на регистрационния талон на чуждо МПС у него. Няма доказателства, че е упълномощен да го управлява, нито доказателства, ако действително го ползва, на какво основание става това. Относно доставчик ЕТ "Нико-Николай Василев" гр. Своге - този търговец е издал на "Агрифрукт-2004" ЕООД фактура № 214/11.08.2011 г. с предмет 10000 кг замразени къпини на стойност 24000 лв. и ДДС 4800 лв. Съдът е приел за правилни изводите на органа по приходите за липса на доставка по см. на чл. 6 ЗДДС. Липсват доказателства за приемането на свежите къпини от физическите лица - кантарни бележки, касови ордери за изплатените суми. Съгласно представената от ЕТ сметка № 2/31.08.11 г., за изплатена сума на Тодорка Данова /предходен доставчик/, получената сума от лицето, след удържания авансов данък, е в размер на 29319.54 лв. Според писмени обяснения на същото физическо лице, за предадени 8850 кг къпини е получило 17 700 лв. Същевременно при служебна проверка е установено от органа по приходите, че ЕТ не е подал справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2011 г., с която да декларира изплатената сума на физическото лице Тодорка Данова. Няма данни да е внесен от ЕТ и авансово удържания данък в размер на 1871.46 лв. Самото физическо лице също не е подало годишна данъчна декларация и не е декларирало получения доход. Не е установено процесната стока да е заприходена при ЕТ и към датата на издаване на фактурата на ДЗЛ да са налични - 10000 кг къпини, които са станали предмет на продажба. Липсват безспорни доказателства и относно транспортирането на къпините. Относно доставчик "ДОМИНАНТ-В" ЕООД гр. Велинград-дружеството е издало пет фактури на ревизираното лице на обща стойност 6028.60 лв. и ДДС 1205.72 лв. с предмет кутии от велпапе и палети. Фактурите са платени по банков път. По отношение на фактурите от посочените по-горе доставчици съдът е приел в заключение, че не са представени от РЛ както в административното производство, така и в съдебното, безспорни доказателства за реалността на сделките, въз основа на които да е възможно да се направи еднозначен извод за прехвърляне собствеността върху стоките - не са ангажирани доказателства, свързани с приемо-предаването на стоките /договор, надлежно съставени приемо-предавателни протоколи, надлежно съставени стокови разписки и пр./, както и доказателства относно транспортирането, товаренето и разтоварването, съхраняването на стоките /пътни листове, товарителници, тахографски шайби, експедиционни бележки, складови разписки и пр./. Не е установен произходът и транспортирането на стоката, респективно не е установено притежанието от страна на доставчика на процесното количество стока, съгласно представените фактури. Така постановеното решение е частично неправилно. Настоящият състав намира за неоснователна жалба в частта относно непризнатото право на данъчен кредит от доставчиците ЕТ "Нико-Николай Василев" гр. Своге и "ДОМИНАНТ-В" ЕООД. Правилно съдът е приел, че по отношение на тези сделки не са представени никакви преки доказателства за предаване на родово определените вещи, правото на собственост върху които се прехвърля с предаването на вещта съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за положителния факт, че е осъществена реална доставка, пада върху ревизираното лице. Единствено фактът, че предметът на дейност на дружеството получател е търговия на едро с плодове и зеленчуци не следва, че реално са осъществени доставките по процесните фактури. Събраните доказателства, в това число и заключението на ССЕ установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗС, за осчетоводяване на извършените доставки при получателя. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Представени са единствено процесните фактури, които не са достатъчно доказателство, че доставките по тях са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. В касационната жалба се цитира практика на СЕС в Люксембург - Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, но в процесния случай няма противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. С цитираното от касатора Решение на СЕС не се отрича необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Следва да се отбележи, че след като касаторът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоки следва да се притежават и от него, а не само от неговия доставчик. По изложените съображения, достигайки до законосъобразни правни изводи, приемайки, че е било налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за органите по приходите да откажат да признаят на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Нико-Николай Василев" гр. Своге и "ДОМИНАНТ-В" ЕООД, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. Касационният състав намира за неправилно решението в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 1/28.08.2011 г. с предмет на сделка 1842 кг прясна малина на стойност 2763.45 лв. и ДДС 552.69 лв., издадена от ЧЗП - Петър Митков Биков. Във връзка с доказване на прехвърлянето на право на собственост на процесната стока, за която няма спор, че представлява родово определена вещ, в хода на ревизията е представен както от доставчика, така и от РЛ приемо-предавателен протокол, поради което следва да бъде прието, че е индивидуализирана стоката по см. чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Така представените преки доказателства за реално осъществяване на доставката по процесната фактура се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), според което фактурата е осчетоводена, получената стока е заприходена от получателя. Съдът неправилно е игнорирал и представеното по делото удостоверение от кметство Ветрен, общ. Септември, издадено в уверение, че П. Биков отглежда малини във ветренското землище-местност "Средни ливади" с площ 10 дка. Необосновани са изводите на съда свързани с довода за непризнаване на правото на данъчен кредит предвид липсата на документи за транспортиране на стоката. Съгласно трайната практика на ВАС, както и съображенията изложени в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз, само липсата на пътни листи за превоз, товарителници или др. подобни документи не могат да обосноват извод за нереалност на доставката. Мотивът на съда за отказ на данъчен кредит предвид недоказан кадрови ресурс на доставчика също не означава, че стоката не е доставена. Още повече, че в дадените от П. Биков обяснения, същият е заявил, че отглеждането, брането и обработката се извършват с личен труд и с труда на семейството на ЧЗП. В тази връзка административният съд е следвало да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че необосновано, при посочените доказателства, съдът е потвърдил отказа на данъчен кредит в размер на 552.69 лв. по фактура № 1/28.08.2011 г., издадена от ЧЗП - Петър Митков Биков. В качеството си на страна, която твърди положителния факт на обективно извършване на спорните доставки, в разглеждания случай ревизираното лице се е справило успешно с доказателствената тежест за тяхното установяване При тази фактическа обстановка се налага изводът, че по отношение на процесната доставка са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 68 и чл. 6 от ЗДДС. Установен е фактът на реално прехвърляне на собствеността върху количествата стоки и приемането им от касатора, поради което и като е достигнал до други прави изводи АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново, с което да се отмени РА в тази му част. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено частично и относно присъдените разноски в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив за сумата над 630,29 лв. Предвид частичното уважаване на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 163,49 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,