Решение № 664 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2009 г.

Решение № 664 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение от 29.01.2009 г., постановено по административно дело № 5250/2008 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът-Тотка Петрова Чернева представя писмени възражения срещу касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 498/11.08.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ИА "АА", с която на основание чл. 12, ал. 1 и чл. 108, ал. 1и ал. 2 от закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение между агенцията и Тотка Петрова Чернева, считано от 12.08.2008 г. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл не се възобновява правото на органа по назначаване да упражни за втори или за пореден път даденото му право на преценка на професионалните качества на държавния служител. Според съда срокът е преклузивен и изтичането му преклудира това право. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение, че след отмяната на заповедта за уволнение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл и възстановяване на държавния служител на същата длъжност предвид правната последица -непрекратяване на служебното правоотношение следва да се счита, че органът по назначаване може да реализира отново правото си да преценява професионалните и служебни качества на служителя през призмата на характера и изискванията на заеманата длъжност. Не се спори между страните по делото, че Чернева е назначена за първи път на държавна служба със заповед № 1444/25.10.2004 г. на ръководителя на ИА "АА" на основание чл. 9 от ЗДСл, считано от 27.10.2004 г., както и че в рамките на една година, считано от датата на встъпване на длъжност със заповед органът по назначаване упражнява правото си по чл. 12, ал. 1 да прекрати служебното правоотношение едностранно без предизвестие, което право е упражнено още два пъти на същото правно основание след отмяна по съдебен ред на заповедите за уволнение. Действително последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отпадане с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, като служебното правоотношение се счита за непрекратявано. Тази последица обаче не рефлектира върху изпитателния срок, нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл в полза на органа по назначаване. Максималната му продължителност според нормата е една година, а разсъжденията на първоинстанционния съд относно характера му на преклузивен срок изцяло се споделят от настоящата инстанция. Като такъв той ограничава упражняването или съществуването на субективни права, налага своевременното изпълнение на задълженията, свързани с тях, а с изтичането на срока се прекратява самото субективно право. Следователно това е период от време в рамките на който и във всеки един момент от който след встъпване на държавния служител на длъжност, ползващият се от този срок орган по назначаване може да прекрати служебното правоотношение. Това субективно право е упражнено от изпълнителния директор на ИА "АА" още с първата заповед за уволнение № 802/26.10.2005 г., с което е погасено правото му на повторна и последваща преценка на професионалните и служебни качества на Чернева, респективно на прекратяване на едно и също правно основание (чл. 12, ал. 1 ЗДСл) на служебното правоотношение. Да се приеме обратното, дори в настоящия казус, означава да се обезсмисли идеята, вложена от законодателя в срока за изпитване, а именно проверка на знанията и уменията на държавния служител от страна на органа по назначаване, без злоупотреба с правото да я извършва неограничено във времето, с оглед подчиненото положение на служителя и поначало по-уязвимата му позиция в субординативната връзка между тях. Не променят този извод следващите разпоредби на чл. 12 ЗДСл, а именно алинея втора и трета, които установяват хипотезите на спиране на срока за изпитване. Както бе посочено по-горе срокът по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е уреден изцяло в полза на работодателя, което се потвърждава и от анализа на цитираните норми. Органът по назначаване следва да има непосредствени наблюдения и преценка за изпълнението на служебното правоотношение, което може да стане само през време на реалното упражняване на служебните функции от държавния служител, което налага изключването на законовоустановения отпуск и постъпването на работа в друга администрация. С тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено от настоящия касационен състав. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение