Решение № 12779 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Рувел 05 ООД, чрез процесуалния му представител, срещу решение 3106/10.05.2024 г. по адм. дело 5247/2023 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат възражения за постановяване на решението в противоречие с материалния и процесуалния закон, а като съдържание обективира и твърдение за необоснованост. Претендира се от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт. Ответниците по касационната жалба - главният инженер на район Витоша на Столична община и Трейдфарма ЕООД, в писмени отговори чрез своите пълномощници изразяват становища за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски по делото. Ответната страна Електроразпределителни мрежи Запад АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Рувел 05 ООД с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж за благоустройствени обекти Б-86/12.09.2022 г. за обект Външно електрозахранване нов БКТП 1х800 kVA/10/0,4 kV, оборудван с трансформатор 400 kVа в ПИ с идентификатор 68134.1935.2391, кабели СрН 10 kV за нов БКТП и кабели НН 1 kV за захранване на две жилищни сгради, находящи се в УПИ XVI-450 (ПИ с идентификатор 68134.1935.2106) и УПИ XVII-450 (ПИ с идентификатор 68134.1935.2107), кв. 11, м. Гърдова глава, район Витоша, Столична община, по плана на гр. София. Като основания за издаване на разрешението за строеж са посочени чл. 148, ал. 4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 4 ЗУТ, становище 561701-880/08.10.2021 г. от 06 Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението - София и чл. 67, ал. 2 ЗЕ. Категорията на строежа по чл. 137 ЗУТ в разрешението за строеж е вписана като трета категория. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба с искане за обявяване нищожността на разрешението за строеж. За да постанови този резултат съдът е приел следното: Разрешението за строеж не е нищожно, доколкото допуснатото строителство на външно ел. захранване и нов трафопост следва трасето на уличната регулация по регулационен план от 1997 г., потвърден от Столичен общински съвет през 2003 г., но неприложен отчуждаването не е проведено. Неприложената улична регулация е наложила издаването на заповед за право на прокарване в полза на заявителя, влязла в сила на 14.07.2020 г. Именно от тази заповед черпи правата си заявителя, а не от обстоятелството по прилагането или не на уличната регулация по регулационния план, поради което е излишно коментирането на този въпрос. Процесното разрешение за строеж е издадено от компетентния орган по смисъла на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, при делегирани правомощия на главният инженер на район Витоша на Столична община по т. 7.4 от заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община за издаване на разрешения за строеж за строежите, за които е компетентен да съгласува и одобрява проекти, в частност по отношение на обекти по т. 7.2 от същата заповед строежи на техническата инфраструктура от втора и трета категория, с условието за задължително съгласуване на проектите с главния инженер на НАГ Столична община, което видно от материалите по административната преписка е сторено. По отношение възражението за липса на компетентност на главния инженер на района да одобри техническия инвестиционен проект, съответно водещо и до липса на компетентност за издаване на разрешението за строеж, същото е неоснователно предвид изричното делегиране на такива правомощия по т. 7.2 от заповедта на главния архитект и положения подпис и печат съгласуван от главния инженер на НАГ Столична община на проекта. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с оспореното разрешение за строеж на възложителите Електроразпределителни мрежи Запад АД и Трейдфарма ЕООД е разрешено извършването на строителство на външно електрозахранване и трансформатор за захранване на две жилищни сгради, представляващо строеж от трета категория. Трасето преминава в съответствие с учредено със заповед РВТ18-РД09-124/19.10.2018 г. на кмета на район Витоша, Столична община право за прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.1012, 68134.1935.2297, 68134.1935.2209 и 68134.1935.2210 по КККР на гр. София, за изграждане на улични съоръжения, елементи на техническата инфраструктура външно ел. захранване с кабелни линии в нова тръбна мрежа за захранването на поземлени имоти с идентификатори 68134.1935.1293, 68134.1935.2106 и 68134.1935.2107 по КККР на гр. София, с определена обща площ и ширина за сервитута, както и обезщетение по отношение на всеки от засегнатите имоти. Инвестиционният проект за обекта е одобрен от главния инженер на район Витоша на Столична община и е съгласуван с главния инженер на направление Архитектура и градоустройство (НАГ) към Столична община. Според т. 7.4 от заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община, на главния инженер на района са делегирани правомощия по издаване на разрешения за строеж по отношение на обектите, за които е компетентен да одобрява инвестиционни проекти. Съответно в т. 7.1, т. 7.2 и т. 7.3 от същата заповед на главните инженери на районите са предоставени функциите на главния архитект на общината по одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти: за реконструкция и ново строителство на улици от второстепенната улична мрежа и мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които преминават по тях, включително сградни отклонения, консумативни проводи и проекти за дворни и площадкови мрежи (т. 1), за строежи на техническата инфраструктура от втора и трета категория с изключение на общински пътища и улици от първостепенната улична мрежа и съоръженията към и по тях, след съгласуване с главния инженер в направление Архитектура и градоустройство към Столична община (т. 2) и да одобряват и съгласуват на основание чл. 141, ал. 1, чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 64, ал. 4 ЗУТ проекти за вътрешни инсталации на обектите по предходния раздел строежи от четвърта, пета и шеста категория (т. 3). Съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ компетентен да издава разрешения за строеж е главният архитект на общината. Нормата на § 1, ал. 4 ДР ЗУТ регламентира възможността за делегиране от главния архитект на общината на своите функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за нейното придобиване. Съответно, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация архитект, ландшафтен архитект, урбанист, строителен инженер или инженер с образователно-квалификационна степен магистър, притежават ограничена проектантска правоспособност, а според ал. 5 от същия член, проектантите с ограничена проектантска правоспособност могат да придобият пълна проектантска правоспособност, ако имат стаж по специалността: т. 1. две години като служители по трудов договор с проектант с пълна проектантска правоспособност, или т. 2. четири години като проектанти на свободна практика или като служители по служебно правоотношение или по трудово правоотношение на основен трудов договор на длъжност, за която се изисква съответното образование. В случая според т. 7.4 от представената заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г., главният архитект на Столична община е делегирал на своите правомощия по издаване на разрешения за строеж, ограничено в рамките на инвестиционните проекти, които по т. 7.1 7.3 от същата заповед могат да се издават от главните инженери на районите на Столична община, именно на същите тези лица. Според представена с отговора на касационната жалба заповед РД-15/ЗДСл.-37/11.05.2009 г. на кмета на район Витоша, Столична община, лицето М. К. П. (издал оспореното разрешение за строеж и одобрил инвестиционните проекти по него) с висше образование магистър, специалност Промишлено и гражданско строителство е назначен за държавен служител на поста главен инженер в отдел Инженерна инфраструктура и инвеститорски контрол, благоустройство, екология и озеленяване в район Витоша, Столична община, считано от 18.05.2009 г. Следователно същият покрива изискванията за получена диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация строителен инженер от изброените в чл. 7, ал. 1 ЗКАИИП (в това число и за инженер с образователно-квалификационна степен магистър), а заемането му на поста главен инженер от 18.05.2009 г. покрива изискването по ал. 5, т. 2, предл. второ от същия закон, за стаж от четири години като служител по служебно правоотношение на длъжност, за която се изисква съответното образование. Налице е второто алтернативно условие по § 1, ал. 4 ДР ЗУТ лицето да има необходимия стаж за придобиване на пълна проектантска правоспособност, поради което актът на делегиране от главния архитект на общината на правата (с описаните ограничения) по издаване по реда на чл. 148, ал. 2 ЗУТ на разрешения за строежи на главния инженер на района не са в противоречие със законовите норми. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган и е валиден административен акт, поради което наведените и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция доводи за нищожност поради липса на компетентност са неоснователни. Разрешението за строеж е издадено от главния инженер на район Витоша, Столична община, в пределите на делегираните му правомощия за строеж от техническата инфраструктура от трета категория и след съгласуване на инвестиционните проекти с главния инженер на НАГ към Столична община. В тази връзка, инвестиционните проекти също са одобрени от лице с изрично делегирани правомощия и съгласувани според изискването на т. 7.2 от заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община. Противоречи на събраните по делото доказателства касационният довод за несъгласуване на инвестиционните проекти от главния инженер на района с главния инженер на направление Архитектура и градоустройство към Столична община. Видно от положените печати и дати на стр. 40 от делото, инвестиционния проект е съгласуван от главния инженер на НАГ към Столична община на 20.07.2022 г. на основание компексен доклад от 09.06.2022 г., а оспореното разрешение за строеж е издадено на 12.09.2022 г., т.е. след този момент. С оглед на изложеното правилно е приел административният съд, че в случая не е налице нито едно от визираните пет основания по чл. 146 АПК, което да е толкова тежко или в комбинация с останалите да доведе до невъзможност административният акт да породи правни последици. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентния орган по чл. 148, ал. 2 ЗУТ в условията на делегирани правомощия съгласно заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 148, ал. 9 ЗУТ във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на разрешението за строеж не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са с такава тежест, че да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Не са допуснати и нарушения на материалноправни разпоредби, които разгледани в тяхната съвкупност да обосноват наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност на акта. В тази връзка, обсъденото от съда съвпадение на трасето на разрешеното строителство с учреденото право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е ирелевантно за валидността на оспорения акт, доколкото липсата на подобно съвпадение на трасето би представлявало несъответствие с материалния закон, относимо единствено към материалната му законосъобразност и не е достатъчно основание за обявяване нищожността на разрешението за строеж. Поради това, като е приел, че оспореното разрешение за строеж е валиден административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което обжалваното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявените претенции от ответниците за присъждане на разноски, Рувел 05 ООД дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на: 100 лева в полза на Столична община, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК; 1250 лева в полза на Трейдфарма ЕООД, представляващи разноски по представени договор за правна помощ, списък на разноските и авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от 01.11.2024 г. в този размер възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,