Решение № 14582 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2016 г.

Решение № 14582 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8903/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Ш., гражданин на Алжир, против решение № 4504 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4877/2016 г. по описа на Административен съд С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. Ш., гражданин на Алжир, срещу Решение № 1973 от 08.04.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателя не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Налице са негови твърдения, че се е срещал с представители на въоръжена групировка, като е избран от тях за провеждането им защото е бивш затворник, които срещи произвели в него опасения, довели до напускане на страната по произход. Първоинстанционният съд е извел правилни изводи, че в така наречените срещи няма насилие, няма потайност, и че същите са подтикнати не от религиозна или друга характеристика на лицето, а от факта, че то е имало криминални прояви, довели до лишаването му от свобода. Несъмнено изложеното от търсещия убежище не основава преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като е налице единствено необосновано предположение на лицето, което не е свързано с конкретна причина, даваща основание за предоставяне на закрила по ЗУБ. Не се установява в страната си по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Надлежно обоснован е изводът в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Алжир поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касатора сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № РД 09-23 от 23.02.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Алжир, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. От посочената справка се установява, че Алжир е сред богатите и развити страни, с подобрено положение относно сигурността, макар да има напрежение с оглед заплахи от страна на ислямски групировки. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Именно въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,