Решение № 8102 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2008 г.

Решение № 8102 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Николов Николов от гр. Пазарджик срещу Решение № 325 от 18.09.2008 г., постановено по адм. д. № 143/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 70 от 04.03.2008 г. на областния управител, с която е отказал частично достъп до обществена информация по заявление вх. № 9000-2/08.02.2008 година. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Доводите му се свързват с това, че на съдебното заседание на 01.09.2008 г. не е редовно призован, не е могъл да вземе становище и въпреки това делото е решено без да присъстват страните. Касаторът моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго по същество, с което се отмени отказът за предоставяне на търсената обществена информация. Ответникът по касационната жалба - не се представлява и не взема становище. Заинтересованите страни по делото също не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените касационни основания, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоян Николов срещу частичния отказ на областния управител постановен със заповед № 70 от 04.03.2008 г., по заявление за достъп до обществена информация вх. № 9000-2/08.02.2008 година, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ заявителят е поискал да му се предостави информация, а именно копие от заповед 2020/11.2000 г. Частичният отказ на административния орган е обжалван пред административния съд. С оспореното съдебно решение съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Съдът е счел, че в случая не се каса е до обществена информация. Установено е по делото, че процесната заповед за която е искана информация е издадена по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), като със същата са признати права на трети лица. За да постанови решението си съдът е приел, че не се касае до обществена информация и с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ , административния орган не е дължал достъп, а освен това информацията засяга правата на трети лица (доколко те са правоимащи по ЗОСОИ) поради което е искано и тяхното съгласие и след отказа им, административния орган е дал частичен достъп. Решението е правилно. Законовото определението на понятието обществена информация дава разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В контекста на легалната законова дефиниция търсената от касатора информация, предмет на оспорения отказ не представлява обществена информация, създадена и съхранявана от областния управител в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ . По своя характер исканата информация действително засяга трети лица както правилно е приел решаващия съд. С така поисканата и формирана информация, правилно задължения субект е преценил, че тя не е обществена по своя характер, а исканите данни засягат личността на трети лица и техните права по ЗОСОИ , и не се субсумират в понятието обществена информация. Съдът подробно е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е същите ведно със становищата на страните и приложимата правна уредба за което е изложил обосновани мотиви споделящи се и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, когато информацията засяга трето лице е необходимо неговото съгласие за да бъде даден достъп и такова административния орган е поискал. Липсата на съгласие на лицето е материалноправна предпоставка по чл. 37, ал. 1 т 2 от ЗДОИ за отказ за предоставяне на исканата информация. В рамките на тези ограничения попада и информацията, достъп до която е отказан на касатора, поради което правилно съдът е счел оспореният пред него отказ за законосъобразен. В случаите липса на съгласие от третото лице за предоставяне на търсената обществена информация, разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дава на административния орган правото на свободна преценка дали да откаже достъп до поисканата информация, или да го даде в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до това лице, както е в конкретния случай. Тази преценка обаче е в сферата на оперативната самостоятелност на субекта по чл. 3 от ЗДОИ и представлява само правна възможност, без да бъде задължение за него, поради което не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд, която е постоянна и непротиворечива. Независимо от изложеното основния довод, който се прави с касационната жалба е за допуснато процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение. Видно от съдебното заседание проведено 23.06.2008 г. касаторът е присъствал, но съдебно заседание не е проведено поради факта, че той не е бил призован 7 дни преди съдебното заседание. Видно от протокола от 23.06.2008 г. Николов се е възползвал от правото си да поиска отлагане поради нередовно призоваване. Съдът е уважил искането му, отложил е съдебното заседание и го е насрочил за 1.09. 2008 г. от 11.30 ч. за което той е бил уведомен в момента т. е. за проведеното с. з. на 1.09.2008 г. касаторът е бил редовно призован. По силата на чл. 142, ал. 1 от ГПК неявяването на страната редовно призована за съдебното заседание какъвто е конкретния случай не е пречка за разглеждане на делото. В случая жалбоподателя не е уведомил съда за наличието на непреодолими препятствия, които да му попречат да се яви за съдебното заседание на което е бил редовно призован. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Като е приел, че атакуваният отказ е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,