Решение № 9217 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2127/2009 г.

Решение № 9217 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2127/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Васил Кирилов Паисиев от гр. София, срещу заповед № К-63/7.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи (посочена с вх. № 352 при Столична дирекция "полиция"), с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като комисар - заместник-началник на 03 Районно управление на МВР към СДВР, категория "Б", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирано е оплакване за незаконосъобразност на акта, като постановен при липса на мотиви и предложение за прекратяване на служебното правоотношение, както и в противоречие с материалния закон, по изложени съображения, че към момента на издаването не са налице изискванията на чл. 245 от ЗМВР и чл. 268 от ППЗМВР. Претендира се отмяна на оспорената заповед. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Стоев, възразява срещу основателността на жалбата, В писмено становище моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна по наведени доводи за законосъобразността на обжалваната заповед. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед № К-63/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на комисар Васил Кирилов Паисиев - заместник-началник на 03 Районно управление на МВР към СДВР, категория "Б", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган, в изискуемата от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 269 ППЗМВР. Поради това съдът приема, че е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69/05.08.2008 г.) ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 268, ал. 1, прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ППЗМВР, се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а от ППЗМВР могат да правят предложение. В процесния случая, такова изрично предложение не е направено, но с оглед цитираната разпоредба, даването на предложение не е задължителен елемент при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Видно от представената и неоспорена справка за осигурителен стаж от 10.01.2009 г., Паисиев към тази дата има стаж от 31 години, 6 месеца и 5 дни, от които 21 години, 10 месеца и 28 дни, действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. Според чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. Анализът на горепосочените разпоредби и обстоятелството, че Паисиев, към момента на издаване на процесната заповед на 7.01.2009 г., има осигурителен стаж от 25 години, от които повече от две трети (21 години) в системата на МВР, обуславят извод за съответствието й с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на възрастта на служителя. Доводите за противоречие на заповедта с тълкувателно постановление на № 6 от 29.10.2007 г. на ВАС по т. д. № 14/2007 г. са неотносими, тъй като в случая се касае за приложението на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не за разпоредбата чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чието тълкуване е предмет на цитираното постановление. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение