Решение № 102 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г.

Решение № 102 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. П. е касационна жалба от Т. П. Т. и М. Г. Т. срещу решение № 101 от 3.07.2008 г. по гр. д. № 45/08 г. на Окръжен съд гр. С. К. считат че въззивното решение е недопустимо. Ответникът по касация С. И. К. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: С решение № 139б от 26.10.2007 г. по гр. д. № 593/07 г. Районен съд гр. К. е отхвърлил предявения от Т. Т. и М. Т. срещу С. К. иск за делба на УПИ * в кв. 29 по плана на гр. Ш. с площ от 500 кв. м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с обособени етажи и три второстепенни сгради. Отхвърлил е и иска за отмяна на нот. акт № 154 от 28.12.2006 г. в частта над 1/3 ид. ч. от втори етаж на масивната жилищна сграда и второстепенните сгради и 4/6 ид. ч. от дворното място. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Приел е че искът е неоснователен, тъй като ищците са предявили иск за делба на УПИ * в кв. 29 и сградите в него, а по делото има доказателства че са съсобственици на УПИ ХVII-718 в кв. 29. В жалбата се твърди, че съдът неоснователно е отхвърлил иска. В исковата молба била допусната техническа грешка при посочване номера на парцела, границите му обаче били посочени вярно. Представени били и писмени доказателства от които било видно че са собственици на УПИ ХVII-718, за който съдът следвало да допусне делба. С определение № 122 от 17.02.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че същественият процесуалноправен въпрос е за допустимостта на решение постановено по нередовна искова молба, в която при посочване на номера на имота е допусната грешка, но границите са посочени точно. Не е било спорно по делото, че предмет на иска за делба е УПИ ХVII-718 по плана на гр. Ш. от 1989 г. с граници: от две страни улица и имот ХVI-717. В исковата молба имотът е посочен като УПИ VII-718 с граници така, както са посочени в скицата за УПИ ХVII-718: от две страни улица и имот ХVI-717. Н., по които може да се индивидуализира една вещ, са особените й качества, белези, местоположение, произход, материал, номерация и пр. Имотите се индивидуализират с техните граници. Недвижим имот, ако е урегулиран по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, се индивидуализира със съответния номер по действуващия план без да е нужно да се посочват съседи. Вещта на която се иска извършване на делба трябва да бъде индивидуализирана от ищеца в исковата молба. Очевидно е в случая, че при изписване номера на парцела в исковата молба е допусната техническа грешка. Първоинстанционния съд обаче не е предприел действия за изясняване точния предмет на спора. Според чл. 108 ГПК (отм.), в първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора. Ако докладът е бил задълбочено, а не формално извършен, първоинстанционният съд е щял да изясни и да даде възможност на ищеца да отстрани допуснатата техническа грешка. Действително, докладът по делото се провежда от районния съд като неговото решение не е предмет на касационна проверка и съответно допуснатите от този съд нарушения на процесуалните правила не са отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Този пропуск, обаче, за който въззивният съд е бил сезиран с въззивната жалба, е могъл да бъде своевременно отстранен от въззивния съд, с оглед задълженията му по чл. 211 вр. чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС ОСГК, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Поправената искова молба се счита за редовна от деня на нейното подаване съгласно чл. 100, ал. 4 ГПК (отм.). Отстраняването на дефектите на исковата молба се отнася до всички нейни реквизити, като съдът съобразява, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.). Предвид горните съображения, настоящият състав на ВКС приема, че като постановено по нередовна искова молба, въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия - уточняване предмета на спора, делото следва да се върне на въззивния съд, който да укаже на ищците да отстранят допуснатата нередовност. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС