Решение № 516 от 15.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 547/2009 г.

Решение № 516 от 15.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 547/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С решение № 246 А/2.07.09 г., постановено от САС, НО, 7 състав по В. Н. Д. 375/09 г., е потвърдена присъда № 59/11.03.09 г., постановена от ОС-Благоевград по Н. Д. 518/08 г. С последната подсъдимият М. П. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК и във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 43, т. 1 и 4 ЗДП му е наложено наказание пробация с няколко определени пробационни мерки за срок от 2 години. На основание чл. 343 Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК той е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу решението на САС е постъпила жалба от подсъдимия с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание с отмерване на двугодишен изпитателен срок касателно лишаването от правоуправление на МПС. Касаторът и неговият з. поддържат жалбата в съдебно заседание пред ВКС. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Оплакването за нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, и то само досежно дълготрайността на наложеното задължително допълнително наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години на подсъдимия, е неоснователно. Въззивният съд е изразил пространни съображения, за да отговори на отправените до него самия доводи, свързани с твърдяната несправедливост на определеното на М. наказание. На практика същите възражения се отправят и до ВКС, без да се сочат някакви значими аргументи, които могат да се противопоставят на убедителните мотиви на САС. Твърди се, че касаторът работи като шофьор и лишаването му от правоуправление за приетия срок, ще му се отрази неблагоприятно в социален план, тъй като ще го остави безработен. Въззивният съд е отговорил и този съд се съгласява, че в кориците на делото липсват доказателства М. да упражнява шофьорска професия. На л. 151 от досъдебното производство е приложена декларация за доходи от страна на лицето, от която е видно, че то няма никакви такива. Единствените данни, които евентуално могат да се считат за насочващи в третираната посока, се съдържат в информацията, дадена при снемане на самоличност на подсъдимия пред първостепенния съд, когато той е заявил, че е "превозвач". Съдържанието на този термин обаче не е изяснено: дали се има предвид, че работи като професионален шофьор или че изпълнява административни спедиторски функции. Оттук следва и несъгласие с второто възражение по жалбата, касаещо влошено здравословно състояние на касатора. Както правилно е отговорил второстепенният съдебен състав, писмените доказателствени средства за недобър здравен статус, не са свързани с подсъдимия. И това, наред с гореказаното, дава повод да се отсъди, че лишаването му от правоуправление за срок от две години, няма как да се отрази неблагоприятно в коментирания смисъл. На трето място, на л. 146 от досъдебното производство е приложен документ, съгласно който подсъдимият е наказван по административен ред в недалечно от момента на извършване на престъплението време, за неправилно изпреварване. Такова негово поведение стои и в основата на настоящото производство. Следователно, лишаването от правоуправление, отмерено в обсъждания дотук срок, се явява отговарящо на правилата, въз основа на които се определя наказанието. Превъзпитанието на М. в насока на стриктно спазване на правилата за движение по пътищата, не би са постигнало с намаляване на дълготрайността на атакуваното лишаване от правоуправление, а би толерирало подобно неправомерно поведение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, Второ наказателно отделение