Решение № 39 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2011 г.

Решение № 39 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Т. като процесуален представител на Б. Д. Б. от [населено място] и Г. Д. Б. от [населено място] с искане да бъде отменено решението на Плевенския окръжен съд /ПлОС/ № 519 от 17.Х.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г. Молбата се основава на твърдения, че основанията за присъденото обезщетение с посоченото решение са били наличното към момента определение на ПлОС по НОХД № 140/2010 от 12.II.2010 г.; че след постановяването на решението по протест на главния прокурор издадената присъда по определението е отменена и вместо нея е постановена нова, като е изменена първата; по време на постановяване на решението молителите на знаели за насрочването, разглеждането и постановената присъда по НОХД № 220/2011 г., тъй като били лишени от възможността да участват в процеса; видно е, че обвиняемия е предпочел да сключи споразумение с обвинението и молителите да бъдат игнорирани от участие в процеса по силата на закона; това обстоятелство пораждало за молителите правен интерес да искат отмяна на решението по гр. д. № 286/2010 г., тъй като интересите им ще бъдат нарушени и ще отпаднат поради липса на съществуващо правно основание; отмяната е необходима, за да бъде разгледано и решено заведено дело - граждански иск за морални щети по новото определение и присъда. В молба вх. № 7205/27.VII. 2011 г. се сочи още, че отмяната била необходима и тъй като на основание на новото определение по НОХД № 220/2011 г. молителите завели нов граждански иск /срещу "Д. - О. з."/, по който е налице висящо производство по гр. д. № 448/2011 г., като поискали оттегляне на исковете, образувани по повод определението по НОХД № 140/2010 г. Ответникът по молбата за отмяна З. М. Б. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Е. П. е заел становище за нейната недопустимост поради подаването й след преклузивния срок, евентуално за неоснователност. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С влязло в сила поради необжалването му решение № 31/10.II.2011 г. по гр. д. № 3/2011 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил решението на Плевенския окръжен съд № 519/17.ХI.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г., с което З. М. Б. е осъден да заплати на Б. Д. Б. и на Г. Д. Б. по 50000 лв. обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майка им при ПТП, причинено от ответника. Съдът е основал изводите си за наличие на предпоставките за отговорността по чл. 45 ЗЗД и на одобреното с протоколно определение от 12.II.2010 г. споразумение по НОХД № 140/2010 г. на ПлОС, по което З. Б. е признат за виновен в това, че на 24.IХ.2009 г. при управление на л. а. "А." с ДР [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Р. Д., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. последно б. "б" пр. първо вр. с чл. 343, ал. 1 б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определено наказание лишаване от свобода две години при отлагане изтърпяването му за срок от четири години. По искане на Главния прокурор с решение № 578/28.I.2011 г. по н. д. № 511/2010 г. е отменено по реда на възобновяването на наказателните дела протоколното определение от 12.II.2010 г. по НОХД № 140/2010 г. на ПлОС, с което на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство срещу З. Б. за престъплението по чл. 343, ал. 3 пр. последно б. "б" пр. първо НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия "действия на прокурора след завършване на разследването". След възобновяването на делото с протоколно определение от 14.III.2011 г. по НОХД № 220/2011 г. ПлОС е одобрил споразумение, по което Б. се признава за виновен в извършването на престъплението с посочената вече правна квалификация, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години от влизане на споразумението в сила, и той е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, след което и на основание чл. 24, ал. 3 НПК производството по делото е прекратено. Отмяната по реда на чл. 303 и следв. от ГПК е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни съдебни решения, която неправилност се дължи на изчерпателно посочени в посочената разпоредба причини. В разглеждания случай се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Отмяната на това основание предпоставя наличието на отпаднали окончателно постановление на съд или на друго държавно учреждение, върху които са били основани решаващите изводи в решението, чиято отмяна се иска. Тези предпоставки не са налице в случай, че постановлението на съд е отменено, но делото е върнато за ново разглеждане, завършило със съдебен акт със същия резултат като по отменения. Разглежданият случай е такъв. Действително атакуваното по реда на отмяната решение по гр. д. № 286/2010 г. на ПлОС е основано на определението по НОХД № 140/2010 г., с което е одобрено споразумението между прокурора и подсъдимия за признаване на последния за виновен в извършването на престъплението, при което е причинена смъртта на наследодателката на молителите, обезщетяване на вредите от което е предмет на настоящото дело. Отмяната, обаче, не е довела до прекратяване на наказателното производство, а до възобновяване на същото, като при новото разглеждане на делото то е завършило с нов съдебен акт с идентичен като по отменения резултат. Изложените съображения налагат извод, че молбата за отмяна на заявеното основание следва да бъде оставена без уважение. Без значение за този извод са сочените от молителите причини за необходимостта от отмяната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,