Решение № 6615 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2012 г.

Решение № 6615 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Ангелов Атанасов, гр. Шумен, против Решение № 139/06.12.2011 г., постановено по адм. д. № 227/2011 г. по описа на Административен съд Шумен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Атанас Атанасов против Заповед № ДК-02-СИР-98/27.05.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Пристройка върху тераса за баня и тоалетна към югоизточната част на жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с магазин", намиращ се в гр. Шумен, адм. адрес: ул. "Шипка" № 2, кв. 246, пл. № 2145 в УПИ I - за ЖС, КОО и паметници на културата, ПИ с идентификатор 83510.667.5 по КК на гр. Шумен. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-СИР-98/27.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касатора. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв, както и по отношение на строежа не са проведени процедурите за неговото узаконяване по реда на § 184 от ПЗР ЗИД ЗУТ. От нотариалния акт за закупуване на жилищния имот от жалбоподателя по безспорен начин се доказва, че към тогавашен имот в жилището е имало изградена тоалетна, а не както твърди той баня - тоалетна. От доказателствата и разпитаните свидетели по делото процесната постройка - баня и тоалетна е изградена допълнително върху съществуваща тераса над входа през 1999 г. и същата представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същата не е предвидена с ПУП и за изграждането й не са издадени строителни книжа, съгласно изискванията на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Като паметник на културата, строежът не е съгласуван с НИПК, както изисква чл. 225, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Неправдоподобно е твърдението на касатора, че делото е разгледано в отсъствие на бившата съпруга на жалбоподателя, която след развода се явявала съсобственик на имота. От данните по делото е видно, че възложител и изпълнител на строежа е единствено той и същият се явява задължен да го премахне. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав