Решение № 15453 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2020 г.

Решение № 15453 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Дойчинова, чрез адв. Кралева срещу решение № 393/23.04.2020 г. постановено по адм. д. № 1072 по описа Административен съд София област за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/112/08399/04/01 от 12.06.2017 г. издаден от Директора на Областна дирекция – София при Държавен фонд "Земеделие". С АУПДВ на кастора е определено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 446 лв. представляващо получено първо плащане по договор № 23/112/08399 от 01.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за период 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Нито административният орган, нито в последствие съдът са направили разлика между две коренно различни задължения на бенефициента - за поддържане на минимално изискуем размер на стопанство и задължението на ползвателя на помощта за нарастване на същото към втората и третата година. Възразява се срещу изводите на АССО, че безспорно и категорично е установено, че не се отглеждат нито заявените площи със земеделски култури, нито пък се отглеждат калифорнийски червея на съответната площ, която следва да е достигната през третата година от изпълнението на договора. Не е съобразено, че минимално изискуемият размер на стопанството не се променя нито след първата, нито след втората, нито след третата година. Променя се размерът на стопанството, като същото нараства. Площите с царевица и картофи не са част от минимално изискуемия размер на стопанството и не са предмет на санкция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /по-долу за краткост Наредба № 9/03.04.2008 г. / АУПДВ е издаден на неотносимо правно основание. Поради тази причина въпросът относно това дали при извършените две проверки на стопанството през 2015 г. са били налични царевица и картофи и на колко декара е следвало да се отглеждат съгласно поетия по договора ангажимент са ирелевантни за настоящия правен спор. Без значение за изпълнение на задълженията по поетия ангажимент е и обстоятелството какво количество продукция следва да има на място. Поради това се измерва площта на лехите, за да се установи дали се отглеждат на заявената площ калифорнийски червеи, а не колко броя се отглеждат. Изисквания за единица плътност на отглеждане на червеи в единица площ не са заложени никъде към кандидата и няма как това да е целесъобразен показател не само в конкретния случай, а и по принцип за всяко стопанство. Неоснователно е прието, че Дойчинова е била недобросъвестна при заявяване на площите, върху които ще осъществява дейността си, тъй като те са заявени от 2012 г. до 2017 г. от други лица по схемите и мерките за директни плащания. Обстоятелството, че е налице припокриване на част от имотите 005001 и 005003 не може да бъде вменено във вина на касатора, а още по-малко да послужи като основание да се приеме, че е бил недобросъвестен. Необосновани са изводите на съда и по отношение на т. нар. едногодишни култури-царевица и картофи. Не може при осъществена проверка на 05.06.2015 г. на място да се правят изводи за предходни години - 2013 г. и 2014 г., като се приеме, че поетият ангажимент не е изпълнен. При издаване на АУПДВ е нарушен чл. 35 АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят дадените обяснения и възражения от лицето. Това нарушение не е съобразено от първоинстанционният съд и неправилно жалбата на земеделският производител е отхвърлена. Въз основа на горните мотиви се иска атакуваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и АУПДВ. Претендира се и присъждане на разноски за цялото производство по делото, съгласно приложен списък на същите. Ответникът – Директорът на ОД гр. София към Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, допустима е, а по същество е основателна. Обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна с твърденията на страните, извърши преценка относно валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон и в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред Върховен административен съд. С решение № 11614 от 31.07.2019 г. постановено по адм. д. № 6192/2018 г. по описа на ВАС е отменено решение № 293/15.03.2018 г. постановено по адм. д. № 740/2017 г. по описа на АССО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на задължителни указания от касационната инстанция. Предмет на съдебна проверка пред първоинстаницонният съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/112/08399/04/01 от 12.06.2017 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. София, с който на С. Дойчинова е определено задължение от 24 446. 00 лева, представляващо получено първо плащане по № 23/112/08399 от 01.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" период 2007-2013 г. При повторното разглеждане на спора, след съдът е изпълнил указанията на ВАС, изяснил е спорните факти и изложил е своите мотиви относно законосъобразността на АУПДВ и като краен резултат е отхвърлил жалбата против него, като е осъдил С. Дойчинова да заплати разноски в полза на административния орган в размер на 200 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по силата на договор № 23/112/08399 от 01.11.2012 г. на С. Дойчинова е отпусната финансова помощ по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Подпомагането е за създаване на земеделско стопанство находящо се в с. Лопушя, общ. Годеч, с площ 5, 578 дка, като в него следва да се отглеждат калифорнийски червеи, царевица за зърно и картофи. Конкретно са определени площите, върху които ще се осъществяват дейностите. След извършена на място проверка на стопанството е установени, че бенефициерът не го поддържа минимално изискуемият размер и с това нарушава поетите договорни задължения и нормативните изисквания на Наредба № 8/03.04.2008 г. С писмо с изх. № 01-223-6500/339 от 15.05.2017 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – София е уведомил С. Дойчинова, че ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, като със същото е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено на 28.04.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне. Срещу уведомителното писмо е представено възражение. Изложените възражения от земеделския производител не са възприети като основателни и административният орган е издал АУПДВ. При така установената фактическа обстановка, АССО е приел, че оспореният АУПДВ, е издаден от компетентен орган. Съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. София е упълномощен да издава АУПДВ, както и че в оспорения акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Изложил е мотиви, че атакуваният акт е издаден и при спазване на материалния закон. Като е приел за безспорно установено наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по съгласно сключения договор задължение да изпълни всички инвестиционни, основни дейности и цели заложени в бизнесплана, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г., съдът е посочил, че предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства са законосъобразни, а издаването на АУПДВ е в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане. Решението е правилно постановено. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ "Земеделие" – София, съгласно приложена по делото заповед за възлагане на правомощия. АУПДВ е издаден при спазване на административно производствените правила. От представеното по делото писмо с изх. № 01-223-6500/339 от 15.05.2017 г. на директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – София, се установява, че С. Дойчинова е уведомена за откриването производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени констатациите на органа, че не в земеделското стопанство на касатора не са изпълнени поетите договорни задължения и не се поддържа неговия изискуем минимален размер. Уведомлението е надлежно връчено на 17.05.2017 г. Споделя се и преценката на административния съд е, че АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По делото не е било спорно, че на 01.11.2012 г. между Държавен фонд "Земеделие" – София и Дойчинова е сключен Договор № 23/112/08399 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С Уведомително писмо за одобрение № 82/17.01.2013 г., ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, Отдел РРА – РА – София е уведомила Дойчинова за извършено плащане по нейна банкова сметка, на финансова помощ от 24 446. 00 лева. В писмото е посочено, че плащането е извършено на 26.11.2012 г. Срещу предоставеното подпомагане С. Дойчинова, като бенефициент се е задължила да осъществява конкретни дейности в подпомаганото стопанство. Съгласно поетото задължение в договор № 23/112/08399 от 01.11.2012 г. безвъзмездната финансова помощ на С. Дойчинова се предоставя за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели заложени в бизнес плана по проект № 23/112/08399 и включени в приложение 1 и 2. Според т. 4. 4 б. "й" от договора, ползвателят е длъжен поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 ИЕ, което изискване е нормативно установено и съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. до годината избрана за проверка на изпълнените на бизнес плана. Установява се по делото, че към датата на извършената проверка, за проверяваната стопанска година не е осъществена нито една от дейностите описани в бизнес плана или включени в приложението. Тези обстоятелства се установяват не само от констатациите на проверяващите органи, но и от подписаната от касатора декларация при проверката. Не е закупена земеделска техника и ел. пастир. Не са засадени картофи и царевица за селскостопанската година 2014 г. - 2015 г., поради лоши метрологични условия, а лехите за отглеждане на калифорнийските червеи са разрушени през зимата от диви прасета и подлежат на възстановяване. Правилно АССО е приел, че от фактите по делото безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по Договора задължение, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Изложените обстоятелства обосновават предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че актът е неясен и липсват мотиви при издаването му. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС фактическите основания за издаване на могат да се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му. Процесният АУПДВ съдържа мотиви, които макар и лаконични сочат на неизпълнение на поето договорно задължение и на конкретни разпоредби на Наредба № 9/2008 г. В съдържащите се в административната преписка документи /напр. докладна записка изх. № 05-2-220/177 от 14.07.2015 г. / и са описани подробно констатираните неизпълним от страна на бенефициера. За бенефициера не е останало неясно за какво неизпъленние получената помощ подлежи на възстановяване, като това е видно от обяснение вх. № 01-223-6500/339 от 31.07.2017 г. Несподелимо е твърдението на касатора, поддържано от неговия процесуален представител, че следва да се направи разлика между изискването за минимално изискуемия размер на стопанството и задължението за неговото развитие. Площите с царевица и картофи не са част от минимално изискуемия размер на стопанството и не са предмет на санкция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Поет е общ ангажимент за конкретни параметри за развитие на стопанство по години. Ангажиментите са подробно описани в бизнес –плана, който е неразделна част от сключения договор между страните. При проверките е установено, че липсва изпълнение на което и да е от поетите задължения. Правилно решаващият състав на АССО е посочил, че дори да се приеме, че задължението касае само отглеждането на калифорнийски червеи, то също не е изпълнено. Твърденията, че дейността се осъществява на площ от 232. 56 кв. м., не отговаря на поетото задължение, което е за площ от 250 кв. м. В противоречие с доказателствата по делото е твърдението на касатора, че дори само отглеждането на калифорнийските червеи е достатъчно, за да се достигне изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Ето защо в резултата на констатирано неизпълнение на договорни и нормативно установени задължения е издаден процесният АУПДВ, като са спазени материално правните изисквания за това. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ е законосъобразен административен акт и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед крайния изход на спора присъждане на разноски се дължи в полза на ответника, но такова искане в касационното производство не е заявено, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,