Решение № 13293 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2015 г.

Решение № 13293 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. против решение № 1580 от 09.07.2015 г. по адм. дело № 1169/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3-133/19.02.2015 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с която служебното правоотношение на Минчев е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл)- получена най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, не се обоснова от събраните доказателства и при издаването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на НАП оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на агенцията се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В., предмет на касационно обжалване, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 3-133/19.02.2015 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор е орган по назначаването на служителите в агенцията) и при спазване изискванията за форма, регламентирани в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Аргументирано и в съответствие с нормативната уредба и събраните доказателства първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл- получена най-ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Законосъобразен и обоснован от доказателствата е изводът на първоинстанционния съд, че оценяването на жалбоподателя е проведено в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Атестирането обхваща периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. (чл. 6, ал. 1 от наредбата) и в съответствие с чл. 8, ал. 1 от наредбата е проведено на три етапа, включващи изготвяне на работен план в началото на периода, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността. Правилно е преценено, че оценяването е извършено съобразно условията на чл. 9, 10, 11, 12 и 13 от наредбата . Работният план е съгласуван с жалбоподателя и е съставен съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, като се отчетени основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания и са определени целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Междинната среща е проведена в посочения в чл. 12, ал. 1 от наредбата период и на нея е извършен преглед на изпълнението на длъжността с оглед постигане на целите и на задълженията по длъжностна характеристика, оценени са и показаните компетентности от служителя, като са дадени и препоръки за подобряване изпълнението (чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Резултатите са отразени във формуляр и са подписани от служителя и от оценяващия ръководител. Заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, в периода, посочен в чл. 13, ал. 1 от наредбата на постигане на целите, изпълнението на преките задължения и показаните компетентности от служителя. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че общата годишна оценка на жалбоподателя за изпълнение на длъжността също е определена съобразно нормативните изисквания. Въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности, оценяващият ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността (чл. 16, ал. 1 от наредбата). Годишната оценка отразява изпълнението на длъжността съобразно степента на постигане на целите и показаните от служителя компетентности въз основа на критериите в приложение 1 към чл. 15 от наредбата за служители, заемащи експертни длъжности с контролни и/ или аналитични функции (длъжността, заемана от жалбоподателя е с длъжностно ниво 8, експертно ниво 4 по Класификатора на длъжностите в администрацията). Оценката е извършена обективно и безпристрастно въз основа на конкретни факти (посочени са множество неприключили проверки и такива, проведени след изтичане на определените срокове) и е мотивирана писмено от оценяващия ръководител, като са съобразени и постъпилите от клиенти жалби относно поведението на служителя (чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от наредбата ). Оценката, която е "неприемливо изпълнение" - най- ниската възможна за изпълнение на длъжността, е отразена във формуляр по образец съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от наредбата ). Последният е подписан от оценяващия и оценявания в съответствие с чл. 20, изр. 1 от наредбата и е предаден на контролиращия ръководител в срока по чл. 20, изр. 2 от същата. В съответствие с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата формулярът за оценка е прегледан и подписан от контролиращия ръководител в срок, а годишната оценка е потвърдена. С оглед изложеното, законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства е и заключението на първоинстанционният съд, че процедурата по оценяване на жалбоподателя е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща годишна оценка, която е най- ниската за изпълнение на длъжността. Това обосновава и крайният извод на административния съд за осъществяване на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и за наличие на основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя при условията на цитирания текст. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено съобразно закона, а жалбата против административния акт е неоснователна, съставът на Административен съд - В. постановява решение в съответствие с нормативната уредба и събраните доказателства. Възражението на жалбоподателя, че страда от заболяване, поради което следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, правилно е прието от съда за неоснователно. Подробните съображения на съдебния състав за характера и спецификата на служебното правоотношение и свързаната с това специална законодателна уредба следва да бъдат споделени изцяло. В допълнение и подкрепа на направените изводи, следва да се посочи също, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ не обхваща всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а само изрично изброените. Основание за прекратяване, аналогично на това, посочено в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, в чл. 333, ал. 1 от КТ не е предвидено, поради което последният текст не би могъл да бъде приложен към настоящата хипотеза, дори принципно в други случаи това да би било възможно. Доводът за допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като административният акт е връчен на жалбоподателя по време, през което последният е в отпуск, също е неоснователен. Законът за държавния служител не въвежда забрана за връчване на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение по време на ползван отпуск, поради което това обстоятелство не съставлява порок на процедурата и съответно не може да обоснове отмяна на оспорената заповед. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Решението е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав за това, че заповедта е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, са подробно мотивирани. С подробни съображения е аргументирано и заключението, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя на това основание, е упражнено в съответствие с изискванията на закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателтства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Национална агенция за приходите сумата 420.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,