Решение № 7443 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2013 г.

Решение № 7443 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румен Стоянов Великов от гр. Карлово срещу решение № 4843 от 15.07.2013 г., постановено по административно дело № 2444/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 71/7.02.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Обоснован и съответен на приложимата нормативна уредба е изводът в обжалваното решение, че оценката на изпълнението на длъжността на касатора е извършено от административния орган в съответствие въведените с Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/29.06.2012 г. в сила от 1.07.2012 г. (наредбата) изисквания. Действително формулярът за оценка на изпълнението на длъжността, в частта му в която е приет индивидуалният работен план е подписан от оценявания и оценяващи на 20.08.2012 г. - т. е. 5 дни след изтичане на срока по § 4, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на цитираната наредба, но в конкретния случай правилно съдът е приел, че предвид обстоятелството, че Великов е назначен на длъжността на 1.08.2012 г. в случая планът е изготвен при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 3 и чл. 11, ал. 4 от наредбата, предвиждащ, че индивидуалните работни планове на служителите се изготвят и съгласуват в срок до 30 дни след назначаването, като в този срок се извършва обобщаването на преките задължения и/или възлагането на конкретни задачи на служителите. Неоснователен е и наведеният довод, че във формуляра за оценка не са отразени степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и постигнатите компетентности, тъй като в полето на формуляра "мотиви на оценяващия ръководител за определената годишна оценка на изпълнението са изложени подробни съображения на оценяващия ръководител в подкрепа на поставената от него оценка "неприемливо изпълнение"." Неоснователен е и наведеният довод за допуснато нарушение по чл. 20 от наредбата. От представената административна преписка безспорно се установява, че контролиращият ръководител е приел окончателна годишна оценка на изпълнение на длъжността от Великов на 21.01.2013 г., след запознаване с подаденото от него възражение на 18.01.2013 г. (неточно посочено като подадено на 18.01.2012 г.), при което дори формулярът да е предаден от оценяващия ръководител преди изтичане на срока за възражение касаторът не е бил лишен от права, тъй като контролиращият ръководител се е произнесъл следва запознаване с възражението му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение